Сънародниците ни от Судан: Беше страшно, взехме само документите си и тръгнахме
Евакуираните българи от Судан дойдоха на летище София. До момента единствено трима са съумели да се приберат, чакат се още наши сънародници да дойдат идващите дни.
Бягството на Николета Елбалула стартира още в деня на първото нахлуване, когато се сблъсква армията и паравоенното звено – Сили за бърза поддръжка.
Събудихме се още първия ден с шума на кaртечници и танкове. Там където ние живеем е най-зле.
Николета Елбалула
Николета потегля със съпруга си Абдел Хасона. Първо минават през военна база на територията на Судан. След което ги прехвърлят в Йордания. От там хващат полет за Берлин. Последното пътешестване е сред Германия и България. Само че Николета и Абдел са без своите деца.
Аз оставих децата си, имам три деца. Единият ми наследник даже не можа да се прибере. Той беше на почивка и се връщаше тъкмо в деня на офанзивата.
Николета Елбалула
По последни данни околните на Николета скоро би трябвало да се приберат в България. Но спомените от кошмарната първа вечер остават.
Да се влезе у дома беше мъчно, тъй като нямаше ток, нямаше бензин. Слава Богу взех си чантата. Аз потеглих както ме виждате, както бях с домашни облекла. Ние тръгнахме с нашата кола, само че няма на никое място нефт. Добре, че този в колата стигна.
Николета Елбалула
Марияна Илиева е третият прибрал се с днешния полет. Отива към Сандански, където ще я закара нейния племенник Асен. Разказва, че мъжът й, който е доктор, принудително я е предиздвикал да тръгне към спасението. А той остава там, с цел да се грижи за потърпевшите.
Знам, че е доста зле. Много познати ни звъняха за кръв. Комуникациите са ужасни. Знам, че хора, които бяха убити на пътя, нямаше кой да ги прибере два дни.
Марияна Илиева
Марияна споделя, че лабораторията на болничното заведение, в която работи нейния брачен партньор е била разрушена,цялата техника е унищожена, а касата ограбена. От Силите за бърза поддръжка на военачалник Даголо. Ситуацията за цивилните в столицата на Судан е толкоз тежка, че неин непосредствен е давал храна през стената на собствен комшия, с цел да не бъде погубен, в случай че излезе на открито.
Той дори няколко дни нямаше храна и сътрудник професор му даваше храна през стената. Късмет, че са били две прилежащи къщи.
Марияна Илиева
Целия репортаж вижте във видеото.
Бягството на Николета Елбалула стартира още в деня на първото нахлуване, когато се сблъсква армията и паравоенното звено – Сили за бърза поддръжка.
Събудихме се още първия ден с шума на кaртечници и танкове. Там където ние живеем е най-зле.
Николета Елбалула
Николета потегля със съпруга си Абдел Хасона. Първо минават през военна база на територията на Судан. След което ги прехвърлят в Йордания. От там хващат полет за Берлин. Последното пътешестване е сред Германия и България. Само че Николета и Абдел са без своите деца.
Аз оставих децата си, имам три деца. Единият ми наследник даже не можа да се прибере. Той беше на почивка и се връщаше тъкмо в деня на офанзивата.
Николета Елбалула
По последни данни околните на Николета скоро би трябвало да се приберат в България. Но спомените от кошмарната първа вечер остават.
Да се влезе у дома беше мъчно, тъй като нямаше ток, нямаше бензин. Слава Богу взех си чантата. Аз потеглих както ме виждате, както бях с домашни облекла. Ние тръгнахме с нашата кола, само че няма на никое място нефт. Добре, че този в колата стигна.
Николета Елбалула
Марияна Илиева е третият прибрал се с днешния полет. Отива към Сандански, където ще я закара нейния племенник Асен. Разказва, че мъжът й, който е доктор, принудително я е предиздвикал да тръгне към спасението. А той остава там, с цел да се грижи за потърпевшите.
Знам, че е доста зле. Много познати ни звъняха за кръв. Комуникациите са ужасни. Знам, че хора, които бяха убити на пътя, нямаше кой да ги прибере два дни.
Марияна Илиева
Марияна споделя, че лабораторията на болничното заведение, в която работи нейния брачен партньор е била разрушена,цялата техника е унищожена, а касата ограбена. От Силите за бърза поддръжка на военачалник Даголо. Ситуацията за цивилните в столицата на Судан е толкоз тежка, че неин непосредствен е давал храна през стената на собствен комшия, с цел да не бъде погубен, в случай че излезе на открито.
Той дори няколко дни нямаше храна и сътрудник професор му даваше храна през стената. Късмет, че са били две прилежащи къщи.
Марияна Илиева
Целия репортаж вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ