ВКС: Андрей Иванов е невинен за присвояване на 18 милиона
Доцент Андрей Иванов е дефинитивно оневинен по делото за закононарушение по работа в качеството му на шеф на катедра и на клиника във ВМА. Това е решението на Върховния касационен съд.
От 2000 до 2017 година доцент доктор Андрей Иванов е шеф на Катедра „ Образна диагностика “ на ВМА и шеф на Клиниката по КТ и МРТ.
С Решение № 60180/12.04.2022 година по наказателно дело № 584/2021 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението на Военно-апелативния съд по в.н.о.х.д. № 53/2018 година
Делото е формирано по митинг против въззивното решение, с което е доказана присъда от 02.05.2018 година на Софийския боен съд. С нея подсъдимият Андрей Иванов е приет за невиновен по повдигнатото обвиняване за закононарушение по работа (чл. 282 от НК) – за това, че в интервала от 10.02.2005 година до 31.12.2014 година във Военномедицинската академия (ВМА) в качеството си на длъжностно лице – доцент, шеф на Катедра „ Образна диагностика “ и шеф на Клиника „ Компютърна томография и магнитно-резонансна томография “ в МБАЛ – София към ВМА, е превишил правата си и не е извършил служебните си отговорности за да набави за себе си полза (заплати от Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „ Астра “ АД) и полза за другиго – „ Астра “ АД, като от действието са настъпили неимуществени и имуществени нездравословни последствия за ВМА в размер на 17 865 978,61 лв., закононарушението съставлява изключително тежък случай и е осъществено от лице, заемащо отговорно служебно състояние.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема митинга за безпочвен. Върховните съдии показват, че въпросът за изначалната неизясненост и вътрешна противоречивост на предявеното против подсъдимия обвиняване е бил подложен на разискване още пред първоинстанционния съд, който го е разискал изцяло официално и незадълбочено.
Съдът обаче е пропуснал да съобрази, че в обвиняването се съдържа вътрешна противоречивост, която се отнася до централните въпроси, подлежащи на разглеждане в наказателния развой – в какво се състои действието (действие, безучастие, цялост от дейности или бездействия, налице ли е фактическо затруднение при осъществяването на действието и пр.), а оттова и в какво се показва неговата противоправност и социална заплаха, по какъв начин деецът се е отнасял към осъщественото и към последствията му (т. е. в какво се показва субективното му отношение) и не на последно място в какво се показват нездравословните последствия и какъв е техният размер.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд прокурорът е употребявал метод при формулиране на обвиняването, който освен е утежнил ненужно фактологията с многократното ѝ преместване посредством техниката на copy-paste, само че и на практика е позволил нееднозначност при изложение на изпълнителните действия по обособените пунктове, дефинирайки част от тях посредством друга форма на изпълнително действие по член 282 от Наказателен кодекс, при съществено разбъркване и припокриване в обвинителните изказвания в кои от случаите се касае до отговорности, права и/или пълномощия на подсъдимия, без ясно да е отграничено по силата на кой източник на положително уредени правила за държание по работа деецът е работил в прорез с тях за всяко едно от действията, посочени като детайли от незаконната му активност.
Подсъдимият не е кадърен индивид на вмененото му закононарушение по член 282 от Наказателен кодекс, заради което законосъобразно е оневинен от следените инстанции, написа в правосъдното решение. Осъществяваната от него активност по работа, която е предмет на обвиняване, не е обществена по своя темперамент, в нея не се съдържат детайли с публично-правен темперамент, предполагащи осъществяване на господарски пълномощия.
По естество и наличие в съответния случай тя не може да докара до накърняване на защитимия обект по гл. VІІІ, раздел ІІ на Наказателен кодекс – „ Престъпления срещу активността на държавни органи, публични организации и лица, изпълняващи обществени функции” – „ Престъпления по работа “. Касае се за здравна активност и запас, нужен за реализирането ѝ, а той е бил предмет на договаряне в частно-правни облигационни връзки, по които подсъдимият не е бил страна нито в качеството си на шеф на клиника или катедра във ВМА, нито в качеството си на представител на „ Астра “ АД.
Правилно е заключението на въззивния съд, че като шеф на катедра и клиника подсъдимият дава отговор на критериите за длъжностно лице по член 93, т. 1, б. „ б “ от Наказателен кодекс, защото в действителност е изпълнявал управителна работа. Но длъжностното качество на дееца е единствено един от детайлите, които следва да се преценят при обмислянето изобщо на въпроса осъществено ли е закононарушение по работа и по-конкретно такова по член 282 от Наказателен кодекс. Когато инкриминираната активност, упражнявана от дееца, има разнообразни характерности от обществените, без значение от това че той е длъжностно лице, той не следва да носи отговорност за закононарушение по член 282 от Наказателен кодекс, безапелационни са висшите съдии.
Осъществяваната от подсъдимия активност като шеф на катедра и като шеф на клиника по предписание е ръководно- организационна, само че не във връзка обществен запас, а във връзка здравната активност и в частност – диагностично-лечебната активност, научно-изследователската и обучителната активност, развивани в посочените две звена на ВМА. Затова, без значение от длъжностното качество на подсъдимия, той не е кадърен индивид на закононарушение по член 282 от Наказателен кодекс при по този начин препоръчаната от държавното обвиняване структура на закононарушение по работа.
От 2000 до 2017 година доцент доктор Андрей Иванов е шеф на Катедра „ Образна диагностика “ на ВМА и шеф на Клиниката по КТ и МРТ.
С Решение № 60180/12.04.2022 година по наказателно дело № 584/2021 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението на Военно-апелативния съд по в.н.о.х.д. № 53/2018 година
Делото е формирано по митинг против въззивното решение, с което е доказана присъда от 02.05.2018 година на Софийския боен съд. С нея подсъдимият Андрей Иванов е приет за невиновен по повдигнатото обвиняване за закононарушение по работа (чл. 282 от НК) – за това, че в интервала от 10.02.2005 година до 31.12.2014 година във Военномедицинската академия (ВМА) в качеството си на длъжностно лице – доцент, шеф на Катедра „ Образна диагностика “ и шеф на Клиника „ Компютърна томография и магнитно-резонансна томография “ в МБАЛ – София към ВМА, е превишил правата си и не е извършил служебните си отговорности за да набави за себе си полза (заплати от Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „ Астра “ АД) и полза за другиго – „ Астра “ АД, като от действието са настъпили неимуществени и имуществени нездравословни последствия за ВМА в размер на 17 865 978,61 лв., закононарушението съставлява изключително тежък случай и е осъществено от лице, заемащо отговорно служебно състояние.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема митинга за безпочвен. Върховните съдии показват, че въпросът за изначалната неизясненост и вътрешна противоречивост на предявеното против подсъдимия обвиняване е бил подложен на разискване още пред първоинстанционния съд, който го е разискал изцяло официално и незадълбочено.
Съдът обаче е пропуснал да съобрази, че в обвиняването се съдържа вътрешна противоречивост, която се отнася до централните въпроси, подлежащи на разглеждане в наказателния развой – в какво се състои действието (действие, безучастие, цялост от дейности или бездействия, налице ли е фактическо затруднение при осъществяването на действието и пр.), а оттова и в какво се показва неговата противоправност и социална заплаха, по какъв начин деецът се е отнасял към осъщественото и към последствията му (т. е. в какво се показва субективното му отношение) и не на последно място в какво се показват нездравословните последствия и какъв е техният размер.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд прокурорът е употребявал метод при формулиране на обвиняването, който освен е утежнил ненужно фактологията с многократното ѝ преместване посредством техниката на copy-paste, само че и на практика е позволил нееднозначност при изложение на изпълнителните действия по обособените пунктове, дефинирайки част от тях посредством друга форма на изпълнително действие по член 282 от Наказателен кодекс, при съществено разбъркване и припокриване в обвинителните изказвания в кои от случаите се касае до отговорности, права и/или пълномощия на подсъдимия, без ясно да е отграничено по силата на кой източник на положително уредени правила за държание по работа деецът е работил в прорез с тях за всяко едно от действията, посочени като детайли от незаконната му активност.
Подсъдимият не е кадърен индивид на вмененото му закононарушение по член 282 от Наказателен кодекс, заради което законосъобразно е оневинен от следените инстанции, написа в правосъдното решение. Осъществяваната от него активност по работа, която е предмет на обвиняване, не е обществена по своя темперамент, в нея не се съдържат детайли с публично-правен темперамент, предполагащи осъществяване на господарски пълномощия.
По естество и наличие в съответния случай тя не може да докара до накърняване на защитимия обект по гл. VІІІ, раздел ІІ на Наказателен кодекс – „ Престъпления срещу активността на държавни органи, публични организации и лица, изпълняващи обществени функции” – „ Престъпления по работа “. Касае се за здравна активност и запас, нужен за реализирането ѝ, а той е бил предмет на договаряне в частно-правни облигационни връзки, по които подсъдимият не е бил страна нито в качеството си на шеф на клиника или катедра във ВМА, нито в качеството си на представител на „ Астра “ АД.
Правилно е заключението на въззивния съд, че като шеф на катедра и клиника подсъдимият дава отговор на критериите за длъжностно лице по член 93, т. 1, б. „ б “ от Наказателен кодекс, защото в действителност е изпълнявал управителна работа. Но длъжностното качество на дееца е единствено един от детайлите, които следва да се преценят при обмислянето изобщо на въпроса осъществено ли е закононарушение по работа и по-конкретно такова по член 282 от Наказателен кодекс. Когато инкриминираната активност, упражнявана от дееца, има разнообразни характерности от обществените, без значение от това че той е длъжностно лице, той не следва да носи отговорност за закононарушение по член 282 от Наказателен кодекс, безапелационни са висшите съдии.
Осъществяваната от подсъдимия активност като шеф на катедра и като шеф на клиника по предписание е ръководно- организационна, само че не във връзка обществен запас, а във връзка здравната активност и в частност – диагностично-лечебната активност, научно-изследователската и обучителната активност, развивани в посочените две звена на ВМА. Затова, без значение от длъжностното качество на подсъдимия, той не е кадърен индивид на закононарушение по член 282 от Наказателен кодекс при по този начин препоръчаната от държавното обвиняване структура на закононарушение по работа.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ