Изложба за Нешо Бончев откриват в Панагюрище
Документална галерия „ Нешо Бончев – бележитият литератор ” на материали-факсимилета от творби и писма на Нешо Бончев, отдадена на 180-та годишнина от рождението на именития панагюрец, ще бъде открита през днешния ден, 3 януари, в Общинска библиотека „ Стоян Дринов “. Културното събитие е с начален час 17:30 ч., осведоми Oborishte.bg.
Родолюбив българин, изтъкнат мъдрец и създател, Нешо Бончев е първият български книжовен критик и буен труженик за европейска просвета в България. Буден дух, чиста душа, завладяващ разум, надарено перо, неподкупна съвест, безкористна любов към отечеството, блян към духовно съвършенство – ето кое характеризира този наш възрожденец.
Роден е на 14 януари 1839 год. в бунтовно Панагюрище. В детството си познава бедността и сирашката орис, само че и сладостта на знанието. Учи в панагюрското светско учебно заведение при Атанасий Чолаков и Йордан Ненов, а по-късно учителства в него три години с приятеля си Марин Дринов. Оценявайки любознателността на двамата младежи, панагюрци ги изпращат да се учат в Русия. Отначало постъпват в Южнославянския интернат и Духовната семинария в Киев. През 1862 год. Нешо Бончев се записва в историко-филологическия факултет на Московския университет, който приключва през 1866 год. със степен „ претендент “.
Нешо Бончев престоява 20 години в Русия. Той е преподавател в Първа московска гимназия и учител в Лазаревския институт за източни езици. За усърдна и ползотворна работа е награден с ордени – „ Св. Ана “ /III степен/ и „ Св. Станислав “ /II степен/.
Той пътува два пъти до България, само че тежките условия и заболяванията не му разрешават да остане вечно в родината си. Въпреки това обликът на отечеството е в сърцето му.
Нешо Бончев има заслуга и за българското учебно заведение. Опитен възпитател, той създава стратегия, която приближава учебното заведение до живота. Излагайки своите схващания за методите и правилата на образование, за вида на междинните учебни заведения, за личността на учителите, той изхожда от потребностите на народа и страната. Много от педагогическите хрумвания на Нешо Бончев са настоящи и през днешния ден.
Умира в зората на Освобождението – на 17 февруари 1878 год., с Иречековата история на българите в ръка. Погребан е в Даниловските гробища в Москва.
Родолюбив българин, изтъкнат мъдрец и създател, Нешо Бончев е първият български книжовен критик и буен труженик за европейска просвета в България. Буден дух, чиста душа, завладяващ разум, надарено перо, неподкупна съвест, безкористна любов към отечеството, блян към духовно съвършенство – ето кое характеризира този наш възрожденец.
Роден е на 14 януари 1839 год. в бунтовно Панагюрище. В детството си познава бедността и сирашката орис, само че и сладостта на знанието. Учи в панагюрското светско учебно заведение при Атанасий Чолаков и Йордан Ненов, а по-късно учителства в него три години с приятеля си Марин Дринов. Оценявайки любознателността на двамата младежи, панагюрци ги изпращат да се учат в Русия. Отначало постъпват в Южнославянския интернат и Духовната семинария в Киев. През 1862 год. Нешо Бончев се записва в историко-филологическия факултет на Московския университет, който приключва през 1866 год. със степен „ претендент “.
Нешо Бончев престоява 20 години в Русия. Той е преподавател в Първа московска гимназия и учител в Лазаревския институт за източни езици. За усърдна и ползотворна работа е награден с ордени – „ Св. Ана “ /III степен/ и „ Св. Станислав “ /II степен/.
Той пътува два пъти до България, само че тежките условия и заболяванията не му разрешават да остане вечно в родината си. Въпреки това обликът на отечеството е в сърцето му.
Нешо Бончев има заслуга и за българското учебно заведение. Опитен възпитател, той създава стратегия, която приближава учебното заведение до живота. Излагайки своите схващания за методите и правилата на образование, за вида на междинните учебни заведения, за личността на учителите, той изхожда от потребностите на народа и страната. Много от педагогическите хрумвания на Нешо Бончев са настоящи и през днешния ден.
Умира в зората на Освобождението – на 17 февруари 1878 год., с Иречековата история на българите в ръка. Погребан е в Даниловските гробища в Москва.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ