Среща на памет и бъдеще в българския павилион на Венецианското биенале
Дискусията „ Помнене и свидетелстване – местни и световни контексти “ събра в културен център „ Дон Орионе “, където е ситуиран българският павилион на Венецианското биенале за изкуство, създателите на сполучливия план – Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, комисарят на българското присъединяване доктор Надежда Джакова и кураторът Васил Владимиров. Техни посетители и участници в креативния диалог бяха генералният ни консул в Милано Анна Паскалева, проф. Илияна Кръпова от университета „ Ка Фоскари “, особено пристигнали за диалога от България - проф. Венелин Шурелов, проф. Даниела Колева, доктор Валентин Калинов, Красен Станчев и госпожа Елза Джерманова, щерка на една от основните героини в инсталацията „ Съседите “ – Цветана Джерманова.
Д-р Надежда Джакова откри полемиката като поздрави всички присъстващи с най-българския празник – 24 май. Генералният консул на България в Милано Анна Паскалева, пристигнала особено за събитието, акцентира смисъла на „ Съседите “ като мотив да се заприказва за страната ни с почитание и възхита на 11-ото й присъединяване в международния конгрес за модерно изкуство.
Кураторът на плана Васил Владимиров съобщи, че най-ценното качество на инсталацията е, че внушението и въздействието й са многопластови и човек всякога открива нещо друго.
Проф. Илиана Кръпова показа, че в чужбина е нужна по-голяма символика и знаковост при честването на 24 май. Както и съгласуваност с тематиките и подтекста за персоналната и групова памет.
Лилия Топузова, която от 20 години събира, обработва и придава научна тежест на потърпевши от комунистическия режим, избра да показа Елка Джерманова като косвена жертва на потисническия режим.
Проф. Даниела Колева, също дълготраен откривател на интервала на социализма, акцентира, че инсталацията „ Съседите “ основава памет, само че и избавя памет. И дава опция на хората, мълчали до в този момент, да получат поле за изява.
Проф. Венелин Шурелов назова планът „ Съседите “ манифест и урок за модерно изкуство, което не може да бъде превърнато в комерсиална стока. То е изкуство като маратонско съревнование!
Красен Станчев си напомни, че през 1990 година във Великото национално заседание е седял сред хората от Белене и техните палачи. Той сподели, че 24 май е единственият български празник, който не е обвързван с война или принуждение. И е знаменателно, че беседваме за „ Съседите “ тъкмо през днешния ден. Защото в инсталацията гибелта не се вижда, а се усеща.
Д-р Валентин Калинов проучва, че репресираните са живи забравени и живи заровени. „ Лагерният опит е обвързван с несподелимото, което са претърпели. Техните 20-30 години от последващия им живот в социалистическото ежедневие са времето, в което говоренето за случилото се е неразрешено “.
Лилия Топузова акцентира, че дамите рядко приказват за претърпяното в лагерите и пандизите, по тази причина и споделеното от майката Елза Джерманова е толкоз значимо. Тя благодари за опцията да опише какво е било детството на потомци на преследвани и потърпевши – обречено на безмълвие. Както и за шока, когато през 70-те години арестуват и интернират татко й, без присъда и предизвестие. Елза цитира майка си: „ Но на един въпрос и през днешния ден не намирам отговор. Въпросът на майка ми „ Ти ли беше най-умната в околията, та единствено ти отиде на лагер. Целият народ се приспособи и се помири и си живееше живота. Доволна съм, че всички ние приятелки от лагерите останахме правилни на убежденията си да не търсим реванш и да не желаеме възмездие. Не позволихме злобата да ни води “.
Красимира Буцева се просълзи: „ Кръгът се затвори, когато чух думите на майка ти прочетени с твоя глас “.
„ Това е небосвод на висините на човешкия дух, до който малко на брой доближават “, разяснява проф. Илиана Кръпова.
„ Тук съм, с цел да благодаря от името на моите предци на вашия прелестен екип. Моят прародител бе разгласен за зложелател на народа 10 години след негова гибел, а брат му, доктор, притежател на болница е погубен по изключително нечовечен метод в лагер “, показа Ева Тенева-Зайков, образен актьор с присъединяване в Биеналето в павилиона „ Муза “, пристигнала особено да сервира почитанията си на екипа на „ Съседите “.
„ Този план стартира сред Торонто, Вашингтон и Лондон, само че е роден в България и от големия проучвателен труд на доста хора. Гордея се с този павилион, поради това, че е групово дело и благодаря за всичко, което казахте “, добави Джулиан Шехирян.
„ Съседите “ е произведение на изкуството, чийто живот не завършва с формалното разкриване “, заключи проф. Венелин Шурелов.
Теодора Бахарова, чийто прародител е един от първите пандизчии в Белене, с признанието за предишното на фамилията си направи равномерен преход към идващото събитие в Българския павилион на 24 май – креативна просветителна стратегия за деца „ Странноприемница “.
Четвъртокласниците от учебно заведение “Данте Алигиери ” във Венеция насядаха като пиленца към Джулиан Шехирян, един от създателите и докторант в Принстън, който им описа какво значи биенале и какъв е смисълът на “Съседите ” на наличен за тях език.
Лилия Топузова на отличен италиански приобщи децата към концепцията за правдивост, част от посланието на плана.
След това малчуганите разгледаха българския павилион, което за тях бе малко страшничко, изпълнено с любознание премеждие, тъй като в него се примесват мрачевина, странни нощни звуци, позабравени движимости и видеоинсталации и необикновени аромати.
“Решихме да наименуваме ателието “Странноприемница ”, заради доста аргументи - метафора на гостоприемно отворена софра, без непокътнати места, на която всички са поканени. Използваме главното предписание на Мари Монтесори “Госпожа Грешка ” за най-важната учителка. Добър метод да се свърже с посланието на “Съседите ” грешките да ни бъдат учители, с цел да не ги повтаряме ”, сподели Теодора Бахарова.
Децата използваха глина, растения, подправки, бои създадени от естествени материали и щампи, с цел да основат дружно своите творби. И доста се забавляваха!
