bTV Репортерите: „Игри за победители” – Историите на най-смелите българчета
Десетки българчета, излекувани от онко-хематологично заболяване, през днешния ден печелят медали от спортни надпревари.
Последните „ Игри за победители” бяха в Русия. Българчетата тази година завоюваха 29 медала за страната ни. Историите им си наподобяват. Те са мощни и безстрашни. Смело минали пътя от болничната стая до почетната стълбица.
Снимка: btvnovinite.bg
В отделението по детска онкохематология в Пловдив за интензивно лекуване са настанени 22 деца. Вече половин година зад белите стени на болничната стая се лекува 10-годишното момче Мирослав.
В стаята си имам един конструктор, с който си играем с някои деца, в случай че са добре, от време на време си виждам клипчета на телефона, споделя Мирослав.
Бързо намерил нови другари, с които игрите стават по-забавни.
„ На новите деца – от време на време им споделям, че не е толкоз ужасно, че няма защо да се опасяват и такива неща”, споделя момчето.
Мечтите му откриват нови, далечни хоризонти – като да вземем за пример да отиде до Америка.
Дарина, Петър и Радина идват в болничното заведение, с цел да поддържат Мирослав. Те го схващат прелестно, тъй като също са минали сложния път към оздравяването.
Минутите в болничното заведение връщат Деница и майка й години обратно в спомените и в най-трудния миг, когато чуват диагнозата левкемия.
„ Самата диагноза беше стряскаща, тъй като дотогава бяхме чували единствено по малкия екран. Не си очаквал в миналото, че на твоето дете или на някой от твоето фамилно обграждане такова нещо ще се случи.
Беше доста диво момиченце, доста палаво. Постоянно играеше, щурееше, гъргореше с една дълга, черна, къдрава, блестяща коса. Но когато стана на 2 години я дегностицираха с левкимия. Вече тогава се беше родил и брат й на 7 месеца и тогава в действителност стартира сложното, тъй като трябваше да оставим бебенцето, с нея да влезнем в болницата”, споделя майката на Деница.
Борбата е тежка за фамилията. Липсват значими лекарства и фамилията употребява всички вероятни разновидности лекарството да стигне до детето им. Открили опора във вярата.
„ Тъй като ние имаме вяра, че съществува Бог, това беше една спомагателна разтуха, която ние, която за нас беше слагаща ни на мястото, заземяваща ни. Вярата ни помагаше да не изпадаме в меланхолия „ Какво ще се случи с детенцето? “ и по подобен метод да стартираме да се тормозим и да се чудим какво да вършим. А тази религия ни помагаше да стоим на място, да бъдем опора за нея, тъй като болният човек нуждая се към себе си да има хора, които са спокойни, който са усмихнати, които знаят какво се случва, които знаят, че да ти минаваш през някакво положение, само че то ще премине, колкото повече родителите имат потребност от такова успокоение до себе си. Това беше нещото, което ни оказа помощ ужасно много”, споделя още майката на Деница.
Снимка: btvnovinite.bg
Медицинската статистика също е обнадеждаваща. Почти 85 % от децата с онкохематологични заболявание оздравяват 5 години след диагностицирането им.
Мария Спасова, шеф на звено по онкология УМБАЛ „ Св. Георги”, Пловдив
Годишно новодиагностицирани деца са към 40 особено за нашия център. Детските онкохематологични болести са рядка патология, по тази причина в България има единствено 3 такива центъра. Разбира се, лекуването е дълго във времето. Активното е към 6 месеца, след което продължава следене, до 5тата година едно такова дете предстои на диспансерно наблюдаване
Днес Деница пораства здрава. Радостта намира в надпреварите по лека атлетика, пукотевица и футбол. Заедно с още деца от България популяризират страната ни на интернационалните надпревари.
„ Аз желая да оказвам помощ на оказвам помощ на хората и децата, които минават през това нещо и да знаят, че не би трябвало да се предават, тъй като има някой, който мисли за тях и им оказва помощ, лекарите вършат всичко допустимо, с цел да се излекуват от тази подла болест”, споделя Деница Канелова, която към този момент е на 12 години.
Вратите на дома си за екипа ни отваря и семейство Калчеви. Тук здрава и усмихната през днешния ден живее тяхната най-голяма наслада: 9-годишната Мила.
За нея споделят, че е боецът в фамилията. Най-малката, само че най-силната. Посреща ни в розовата си стая, цялостна с играчки, кукли, тетрадки. А сред тях – гордо свети златния орден по футбол. Това лято Мила го завоюва на интернационалното съревнование за деца, победили рака.
Усмивката й през днешния ден по нищо не подсказва за тестванията в предишното. Те са в спомените само на родителите й. Диагнозата левкемия чуват, когато тя е на три години.
Дните за фамилията минават в очакване, молене, вяра. До момента, в който детето е изцяло излекувано.
А когато схващат за златния орден на щерка си, родителите й не сдържат сълзите си. Радостта от премията м припомня, че щастливият край даже от най-трудната борба е вероятен.
Две седмици след надпреварата в Москва някогашни и сегашни участници се събират тук, в дневния център. Заради спомените, които ги сплотяват и усмихват
Николай Тупуров, на 15 години споделя: „ Дойдохме да се забележим, да разкажем какво преживяхме през лятото и да поговорим за игрите, аз бях предходната и по-миналата година 33.50 имам доста положителни мемоари, едни от най-любимите в живота + 34.00 приказваме си за всичко, тук са най-хубавите ми приятели”.
Мястото не е определено инцидентно. На 15 февруари 2013 година, отваря порти първият и единствен в България, център за информиране, консултиране, поддръжка и работа с деца с онкохематологични болести. За младежите е обезпечена библиотека с книги и игрална зала. Има и стая за арт-терапия. Психолози работят с деца и родители, с цел да овладеят контузиите, които заболяването и лекуването отключват у детето и неговото семейство.
Петя Александрова, Сдружение „ Деца с онкохематологични заболявания”: „ Ние сме няколко родители, които преди 7-8 години се събрахме и взехме решение да създадем тази организация. Ние сме родители на деца с онкохематологични болести и ориста ни събра – за хубаво или за лошо”.
Този център е един кей за тези фамилии, за децата, за родителите. Те идват тук с огромна наслада, идват с цел да изплачат тъгата, с цел да се смеят децата, с цел да се забавляват
Признава, че началото било мъчно.
Като всяко начало не беше доста елементарно, внезапно се явяват хора, които желаят да трансформират нещо в системата, в болничното заведение, да създадат нещо друго. В началото самите родители с съмнение тръгваха към нас, само че схванаха че ние сме единствено да им оказваме помощ, споделя Петя.
Днес всички очаквания са ориентирани към Костинброд, където към този момент се строи оздравителен център, в който децата ще имат опция да изминат пътя до цялостното им излекуване..След построяването, центърът ще разполага със седем еднофамилни къщи, административна постройка със зали за занимания и трапезария, басейн. Общата сума за построяването му е 4 милиона лв., с които сдружението не разполага. Всеки искащ може да подари.
Няма подобен център даже на балканите, в света има 7, този ще бъде осмия, ще тичат, ще играят по през целия ден, ще вършим разнообразни действия, споделя още Петя.
„ На новите деца – от време на време им споделям, че не е толкоз ужасно, че няма защо да се опасяват и такива неща”, споделя тя.
Когато след мощната религия пристигна чудото
Мечтите са по детски чисти.
„ Моята фантазия е да отида в Париж и да се фотографирам на айфеловата и да взема един катанец и да закопчая нашето семейство, тъй като ние доста се обичаме”, споделя едно от болните деца.
Историите им се наподобяват. Те са мощни и безстрашни. Смело минали пътя от болничната стая до почетната пейка.
Днес с медали в ръка гледат към бъдещето. То ги чака - с компликации и изненади. Но към този момент са готови. И го посрещат с усмивка. Усмивка по детски чаровна.
Последните „ Игри за победители” бяха в Русия. Българчетата тази година завоюваха 29 медала за страната ни. Историите им си наподобяват. Те са мощни и безстрашни. Смело минали пътя от болничната стая до почетната стълбица.
Снимка: btvnovinite.bg
В отделението по детска онкохематология в Пловдив за интензивно лекуване са настанени 22 деца. Вече половин година зад белите стени на болничната стая се лекува 10-годишното момче Мирослав.
В стаята си имам един конструктор, с който си играем с някои деца, в случай че са добре, от време на време си виждам клипчета на телефона, споделя Мирослав.
Бързо намерил нови другари, с които игрите стават по-забавни.
„ На новите деца – от време на време им споделям, че не е толкоз ужасно, че няма защо да се опасяват и такива неща”, споделя момчето.
Мечтите му откриват нови, далечни хоризонти – като да вземем за пример да отиде до Америка.
Дарина, Петър и Радина идват в болничното заведение, с цел да поддържат Мирослав. Те го схващат прелестно, тъй като също са минали сложния път към оздравяването.
Минутите в болничното заведение връщат Деница и майка й години обратно в спомените и в най-трудния миг, когато чуват диагнозата левкемия.
„ Самата диагноза беше стряскаща, тъй като дотогава бяхме чували единствено по малкия екран. Не си очаквал в миналото, че на твоето дете или на някой от твоето фамилно обграждане такова нещо ще се случи.
Беше доста диво момиченце, доста палаво. Постоянно играеше, щурееше, гъргореше с една дълга, черна, къдрава, блестяща коса. Но когато стана на 2 години я дегностицираха с левкимия. Вече тогава се беше родил и брат й на 7 месеца и тогава в действителност стартира сложното, тъй като трябваше да оставим бебенцето, с нея да влезнем в болницата”, споделя майката на Деница.
Борбата е тежка за фамилията. Липсват значими лекарства и фамилията употребява всички вероятни разновидности лекарството да стигне до детето им. Открили опора във вярата.
„ Тъй като ние имаме вяра, че съществува Бог, това беше една спомагателна разтуха, която ние, която за нас беше слагаща ни на мястото, заземяваща ни. Вярата ни помагаше да не изпадаме в меланхолия „ Какво ще се случи с детенцето? “ и по подобен метод да стартираме да се тормозим и да се чудим какво да вършим. А тази религия ни помагаше да стоим на място, да бъдем опора за нея, тъй като болният човек нуждая се към себе си да има хора, които са спокойни, който са усмихнати, които знаят какво се случва, които знаят, че да ти минаваш през някакво положение, само че то ще премине, колкото повече родителите имат потребност от такова успокоение до себе си. Това беше нещото, което ни оказа помощ ужасно много”, споделя още майката на Деница.
Снимка: btvnovinite.bg
Медицинската статистика също е обнадеждаваща. Почти 85 % от децата с онкохематологични заболявание оздравяват 5 години след диагностицирането им.
Мария Спасова, шеф на звено по онкология УМБАЛ „ Св. Георги”, Пловдив
Годишно новодиагностицирани деца са към 40 особено за нашия център. Детските онкохематологични болести са рядка патология, по тази причина в България има единствено 3 такива центъра. Разбира се, лекуването е дълго във времето. Активното е към 6 месеца, след което продължава следене, до 5тата година едно такова дете предстои на диспансерно наблюдаване
Днес Деница пораства здрава. Радостта намира в надпреварите по лека атлетика, пукотевица и футбол. Заедно с още деца от България популяризират страната ни на интернационалните надпревари.
„ Аз желая да оказвам помощ на оказвам помощ на хората и децата, които минават през това нещо и да знаят, че не би трябвало да се предават, тъй като има някой, който мисли за тях и им оказва помощ, лекарите вършат всичко допустимо, с цел да се излекуват от тази подла болест”, споделя Деница Канелова, която към този момент е на 12 години.
Вратите на дома си за екипа ни отваря и семейство Калчеви. Тук здрава и усмихната през днешния ден живее тяхната най-голяма наслада: 9-годишната Мила.
За нея споделят, че е боецът в фамилията. Най-малката, само че най-силната. Посреща ни в розовата си стая, цялостна с играчки, кукли, тетрадки. А сред тях – гордо свети златния орден по футбол. Това лято Мила го завоюва на интернационалното съревнование за деца, победили рака.
Усмивката й през днешния ден по нищо не подсказва за тестванията в предишното. Те са в спомените само на родителите й. Диагнозата левкемия чуват, когато тя е на три години.
Дните за фамилията минават в очакване, молене, вяра. До момента, в който детето е изцяло излекувано.
А когато схващат за златния орден на щерка си, родителите й не сдържат сълзите си. Радостта от премията м припомня, че щастливият край даже от най-трудната борба е вероятен.
Две седмици след надпреварата в Москва някогашни и сегашни участници се събират тук, в дневния център. Заради спомените, които ги сплотяват и усмихват
Николай Тупуров, на 15 години споделя: „ Дойдохме да се забележим, да разкажем какво преживяхме през лятото и да поговорим за игрите, аз бях предходната и по-миналата година 33.50 имам доста положителни мемоари, едни от най-любимите в живота + 34.00 приказваме си за всичко, тук са най-хубавите ми приятели”.
Мястото не е определено инцидентно. На 15 февруари 2013 година, отваря порти първият и единствен в България, център за информиране, консултиране, поддръжка и работа с деца с онкохематологични болести. За младежите е обезпечена библиотека с книги и игрална зала. Има и стая за арт-терапия. Психолози работят с деца и родители, с цел да овладеят контузиите, които заболяването и лекуването отключват у детето и неговото семейство.
Петя Александрова, Сдружение „ Деца с онкохематологични заболявания”: „ Ние сме няколко родители, които преди 7-8 години се събрахме и взехме решение да създадем тази организация. Ние сме родители на деца с онкохематологични болести и ориста ни събра – за хубаво или за лошо”.
Този център е един кей за тези фамилии, за децата, за родителите. Те идват тук с огромна наслада, идват с цел да изплачат тъгата, с цел да се смеят децата, с цел да се забавляват
Признава, че началото било мъчно.
Като всяко начало не беше доста елементарно, внезапно се явяват хора, които желаят да трансформират нещо в системата, в болничното заведение, да създадат нещо друго. В началото самите родители с съмнение тръгваха към нас, само че схванаха че ние сме единствено да им оказваме помощ, споделя Петя.
Днес всички очаквания са ориентирани към Костинброд, където към този момент се строи оздравителен център, в който децата ще имат опция да изминат пътя до цялостното им излекуване..След построяването, центърът ще разполага със седем еднофамилни къщи, административна постройка със зали за занимания и трапезария, басейн. Общата сума за построяването му е 4 милиона лв., с които сдружението не разполага. Всеки искащ може да подари.
Няма подобен център даже на балканите, в света има 7, този ще бъде осмия, ще тичат, ще играят по през целия ден, ще вършим разнообразни действия, споделя още Петя.
„ На новите деца – от време на време им споделям, че не е толкоз ужасно, че няма защо да се опасяват и такива неща”, споделя тя.
Когато след мощната религия пристигна чудото
Мечтите са по детски чисти.
„ Моята фантазия е да отида в Париж и да се фотографирам на айфеловата и да взема един катанец и да закопчая нашето семейство, тъй като ние доста се обичаме”, споделя едно от болните деца.
Историите им се наподобяват. Те са мощни и безстрашни. Смело минали пътя от болничната стая до почетната пейка.
Днес с медали в ръка гледат към бъдещето. То ги чака - с компликации и изненади. Но към този момент са готови. И го посрещат с усмивка. Усмивка по детски чаровна.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ