Житейски уроци от нашите деца - II
Да се избавим от егоцентризма
„ Сега най-важното в моя живот не съм самата аз, а децата ” – това е най-неочакваното изобретение за 30-годишната Елена, откакто родила своите момченца. „ Когато се появиха моите близнаци, всички предходни грижи и проблеми отидоха на назад във времето. Причината за това е, че към този момент по-малко се съсредоточвам върху себе си и обръщам повече внимание на околните. ” Смяната на целите ни оказва помощ да отворим очите си за протичащото се към нас. Тогава помощта за болно дете или загрижеността за бъдещето на планетата се трансформира от нереална щедрост в дело, което вземаме драговолно. Безспорно родителството ни прави по открити към болките на другите и надлежно способни на милосърдие и алтруизъм.
Да бъдем почтени
По табиет приказваме с децата, по този начин както е признато в света на възрастните - с лъжи, недомлъвки и несъгласия. Дълбокото отчаяние в техните очи обаче ни кара да се осъзнаем. Те просто имат потребност да бъдем почтени и правилни на себе си – в противоположен случай всяка наша дума, постъпка или условие ще се слагат под подозрение. Разбира се, съблазанта да премълчим за някои неуместни събития, да скрием възприятията си или да манипулираме „ за положително ” дребното създание е огромна. Но без значение от възрастта си, децата усещат притворството...и без съмнения ни дават да разберем това. Дали с неуместни въпроси, дали с мнимо заболяване или смяна в държанието. В подобен случай би трябвало незабавно да дадем пояснение и да кажем Истината.
Децата са нашето огледало – незабавно ни демонстрират, кои наши действия и реакции не дават отговор на заявките ни. Те ни карат да се замислим до каква степен сме откровени – със себе си и близките, и ни стимулират да се освободим от всеки фалш.
Да им дадем независимост
Нашите деца порастват и ни следва да ги пуснем на воля – в директен и метафоричен смисъл. „ Моят наследник Николай беше запленен от сноуборда ” – споделя 42- годишната Анета. – „ У мен обаче всички типове зимен спорт провокират смут, защото съм претърпяла тежък случай по време на ски. Когато той изиска да се запише на тренировки, аз използвах случилото се като претекст да му откажа. Таткото също застана на моя страна. Но синът ми продължаваше да мечтае и приказва единствено за това. Най-накрая, след дълги съмнения, открих сили и му подарих сноуборд за 14-ия рожден ден. ”
Разбира се, да дадем независимост на обичното си създание, значи да преживеем доста страхове, да преодолеем доста паники. Но в случай че успеем да се оправим с това, ще дадем на детето си пространство за самореализация. „ Сега виждам сина си убеден и щаслтив ” – продължава Анета – „ и си мисля, че това е неоспоримо доказателство, че не трябва да завладяваме детето си със своите лични страхове. Само непосредственият опит, пъстър както с триумфи, по този начин и с неизбежни провали, построява нашето обичано създание като персона. "
В устрема си, да излязат отдолу под нашето крило, децата освобождават нас самите. Ние сме длъжни в точния момент да им предадем отговорността за личният им живот, а не е ли най-хубавата премия - да забележим по какъв начин нашето пиленце решително разперва крила за своя първи полет.
Продължава:
Житейски уроци от нашите деца
„ Сега най-важното в моя живот не съм самата аз, а децата ” – това е най-неочакваното изобретение за 30-годишната Елена, откакто родила своите момченца. „ Когато се появиха моите близнаци, всички предходни грижи и проблеми отидоха на назад във времето. Причината за това е, че към този момент по-малко се съсредоточвам върху себе си и обръщам повече внимание на околните. ” Смяната на целите ни оказва помощ да отворим очите си за протичащото се към нас. Тогава помощта за болно дете или загрижеността за бъдещето на планетата се трансформира от нереална щедрост в дело, което вземаме драговолно. Безспорно родителството ни прави по открити към болките на другите и надлежно способни на милосърдие и алтруизъм.
Да бъдем почтени
По табиет приказваме с децата, по този начин както е признато в света на възрастните - с лъжи, недомлъвки и несъгласия. Дълбокото отчаяние в техните очи обаче ни кара да се осъзнаем. Те просто имат потребност да бъдем почтени и правилни на себе си – в противоположен случай всяка наша дума, постъпка или условие ще се слагат под подозрение. Разбира се, съблазанта да премълчим за някои неуместни събития, да скрием възприятията си или да манипулираме „ за положително ” дребното създание е огромна. Но без значение от възрастта си, децата усещат притворството...и без съмнения ни дават да разберем това. Дали с неуместни въпроси, дали с мнимо заболяване или смяна в държанието. В подобен случай би трябвало незабавно да дадем пояснение и да кажем Истината.
Децата са нашето огледало – незабавно ни демонстрират, кои наши действия и реакции не дават отговор на заявките ни. Те ни карат да се замислим до каква степен сме откровени – със себе си и близките, и ни стимулират да се освободим от всеки фалш.
Да им дадем независимост
Нашите деца порастват и ни следва да ги пуснем на воля – в директен и метафоричен смисъл. „ Моят наследник Николай беше запленен от сноуборда ” – споделя 42- годишната Анета. – „ У мен обаче всички типове зимен спорт провокират смут, защото съм претърпяла тежък случай по време на ски. Когато той изиска да се запише на тренировки, аз използвах случилото се като претекст да му откажа. Таткото също застана на моя страна. Но синът ми продължаваше да мечтае и приказва единствено за това. Най-накрая, след дълги съмнения, открих сили и му подарих сноуборд за 14-ия рожден ден. ”
Разбира се, да дадем независимост на обичното си създание, значи да преживеем доста страхове, да преодолеем доста паники. Но в случай че успеем да се оправим с това, ще дадем на детето си пространство за самореализация. „ Сега виждам сина си убеден и щаслтив ” – продължава Анета – „ и си мисля, че това е неоспоримо доказателство, че не трябва да завладяваме детето си със своите лични страхове. Само непосредственият опит, пъстър както с триумфи, по този начин и с неизбежни провали, построява нашето обичано създание като персона. "
В устрема си, да излязат отдолу под нашето крило, децата освобождават нас самите. Ние сме длъжни в точния момент да им предадем отговорността за личният им живот, а не е ли най-хубавата премия - да забележим по какъв начин нашето пиленце решително разперва крила за своя първи полет.
Продължава:
Житейски уроци от нашите деца Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ