Чудо или има друг план? Какво разбрахме от думите на Кирил Петков и Иван Гешев пред ЕП
Да няма " хора над закона " - това е задачата на Министерския съвет при провеждането на правосъдната промяна, разгласи министър председателят Кирил Петков в четвъртък, 27 януари. Той бе изслушан от Мониторинговата група за народна власт, господство на закона и съществени права в Европейския парламент в Брюксел. Според него евродепутатите са изразили оптимизъм и религия, че в България има предпочитание и политическа воля за справяне с корупцията. Кирил Петков сподели и това: че обединението има желание напълно да промени ролята на основния прокурор и метода, по който Висш съдебен съвет прави атестации за нови претенденти. Самото предложение за механизъм за надзор върху основния прокурор е записано в Плана за възобновяване, който Брюксел получи.
Главният прокурор към този момент " няма да бъде единствено с Господ над главата му ", а ще има и арбитър, който ще извършва краткотрайно ролята на прокурор, изясни Петков. С други думи: няма да се вкарва различен прокурор, който да е под него, като по този начин се заобикаля спорът на ползи, посочи министър председателят.
Това беше първата поява на новия български министър председател пред Мониторинговата група за народна власт, господство на закона и съществени права. Покани е имало и към предшественика му Бойко Борисов, само че той не ги почете. Вчера преди Петков беше изслушан и основният прокурор Иван Гешев. За разлика от 2020 година, когато изпрати заместничката си Красимира Филипова, този път Гешев се смили и се яви персонално.
А какво беше подготвил Гешев?
В рамките на чуването Гешев се е оплакал, че в България има напрежение сред прокуратурата, Министерство на вътрешните работи и съда, заради което е изискал засилен мониторинг върху страната в границите на настоящия Механизъм за върховенството на закона в Европейски Съюз. Ироничното е, в последните два отчета по механизма за България, а и освен в тях, се напомня, че " неналичието на опция за дейно наказателно следствие на основния прокурор и неговите заместници е някогашен въпрос, повдиган освен от Европейската комисия, само че и от Европейския съд по правата на индивида и Съвета на Европа ". " Има проблем с върховенството на закона и човешките права, изключително на малцинствените групи и хората в неравностойно състояние ", сподели още след чуването основният прокурор, от който зависи завеждането на такива каузи. В отчета на " Амнести интернешънъл " за предходната година обаче се показва, че " жертвите на закононарушения от ненавист в България не получават достъп до правораздаване поради отхвърли на следователи и прокурори да вземат под внимание дискриминационните претекстове по случаите ".
Евродепутатите са имали към Иван Гешев съответни въпроси по знакови каузи или по-точно по неналичието на работа по тях от прокуратурата, само че най-вероятно те са чули единствено оправдания. За следствието по " Барселонагейт " да вземем за пример те са чули, че то не е завършило и се чакат отговори от управляващите в Испания. Що се отнася до правосъдната промяна, Гешев съобщи, че при нея през годините главното било следното: " да завземеш избрани позиции и да смениш някой човек, с цел да можеш ти да упражняваш някакъв надзор ".
И до момента в който от Иван Гешев се чуваха оправдания, Кирил Петков и държавното управление му демонстрираха голямо предпочитание и воля за смяна в правосъдната система. Един от главните проблеми там е, че основният прокурор е недостижим, а през назначения във Висш съдебен съвет може да се управлява цялата правосъдна система.
Както стана ясно преди време от фотоси, оповестени от пресцентъра на самия основен прокурор, Иван Гешев държи в кабинета си два тома за Сталин и евентуално знае думите му: " Кадры решают все! ". Тъй като основният прокурор се избира от Висш съдебен съвет, а Висш съдебен съвет кадрува в системата, може да се каже, че който избира Висш съдебен съвет, държи и цялото правораздаване. За да има в действителност смяна, са нужни промени в конституцията и няколко закона. За първото е нужно болшинство от две трети, както и за избор на 11 от членовете от политическата квота на Висш съдебен съвет.
Ще има ли знамение?
" Ако имахме две трети от Народното събрание, можех да обещая това да стане безусловно за седмици. Но тъй като нямаме и не можем да сменим Висш съдебен съвет (...), е малко по-трудно ", сподели през вчерашния ден Петков на въпрос за периодите, в които може да стане " смяната ".
И по този начин от думите на премиера се схваща, че с цел да има правосъдна промяна, би трябвало да има единодушие измежду две трети от депутатите, т.е. 161 народни представители. Парламентарна група " Продължаваме Промяната " разполага с едвам 67 народни представители, " Демократична България " - с 16, Българска социалистическа партия - с 26, а партията на Слави Трифонов " ИТН " - с 25. Общо обединението разполага с едвам 134 гласа. Останалите гласове биха могли да дойдат единствено от Движение за права и свободи (34) или ГЕРБ (59).
Но това би било еднакво на знамение, макар че ГЕРБ са заложили преструктурирането на Висш съдебен съвет в предизборната си стратегия, а в Движение за права и свободи също приказват за промяна - т.е. ръководещи, и съпротива признават, че измененията във Висшия правосъден съвет са неизбежни. Но би било знамение, тъй като ГЕРБ преобладаваха в Народното събрание последните съвсем 11 години и с Движение за права и свободи един път провалиха предходния опит за ремонти в конституцията през 2015, прочут и като " исторически компромис ".
Има ли проект Б?
Част от измененията биха могли да бъдат направени и от нормално болшинство. Така да вземем за пример разпоредбите за избор на Висш съдебен съвет са в закона за правосъдната власт. Тук обаче се появява въпросът и до каква степен може да се разчита на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ поради дейностите им в предходния пай парламент. Дългата парламентарна история на левицата демонстрира, че алените депутати демонстрират зависимостите си тъкмо при основни за правосъдната власт гласувания.
Петков прикани за самообладание и сподели, че в случай че измененията се създадат по неверен метод, " даже резултатите да са положителни, отново не реализираме това, което желаеме ". Той обаче счита, че има мотив за оптимизъм. И даде като образец една " огромна случайност ". Тя е оставката на Сотир Цацаров от КПКОНПИ - ден, преди от ДАНС да му лишават достъпа до класифицирана информация.
Оптимизмът и волята на Кирил Петков и младото му държавно управление са добре пристигнали, само че те не могат сами да създадат правосъдната промяна. Това може да стане единствено с болшинство от две трети. Освен в случай че Петков няма някоя друга " случайност ", пъхната в ръкава му...
В противоположен случай министър председателят би трябвало да разчита на ГЕРБ или Движение за права и свободи. Но знаем, че който политически сътрудник е направил това, е съжалил.
Автор: Георги А. Ангелов, Дойче веле
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Главният прокурор към този момент " няма да бъде единствено с Господ над главата му ", а ще има и арбитър, който ще извършва краткотрайно ролята на прокурор, изясни Петков. С други думи: няма да се вкарва различен прокурор, който да е под него, като по този начин се заобикаля спорът на ползи, посочи министър председателят.
Това беше първата поява на новия български министър председател пред Мониторинговата група за народна власт, господство на закона и съществени права. Покани е имало и към предшественика му Бойко Борисов, само че той не ги почете. Вчера преди Петков беше изслушан и основният прокурор Иван Гешев. За разлика от 2020 година, когато изпрати заместничката си Красимира Филипова, този път Гешев се смили и се яви персонално.
А какво беше подготвил Гешев?
В рамките на чуването Гешев се е оплакал, че в България има напрежение сред прокуратурата, Министерство на вътрешните работи и съда, заради което е изискал засилен мониторинг върху страната в границите на настоящия Механизъм за върховенството на закона в Европейски Съюз. Ироничното е, в последните два отчета по механизма за България, а и освен в тях, се напомня, че " неналичието на опция за дейно наказателно следствие на основния прокурор и неговите заместници е някогашен въпрос, повдиган освен от Европейската комисия, само че и от Европейския съд по правата на индивида и Съвета на Европа ". " Има проблем с върховенството на закона и човешките права, изключително на малцинствените групи и хората в неравностойно състояние ", сподели още след чуването основният прокурор, от който зависи завеждането на такива каузи. В отчета на " Амнести интернешънъл " за предходната година обаче се показва, че " жертвите на закононарушения от ненавист в България не получават достъп до правораздаване поради отхвърли на следователи и прокурори да вземат под внимание дискриминационните претекстове по случаите ".
Евродепутатите са имали към Иван Гешев съответни въпроси по знакови каузи или по-точно по неналичието на работа по тях от прокуратурата, само че най-вероятно те са чули единствено оправдания. За следствието по " Барселонагейт " да вземем за пример те са чули, че то не е завършило и се чакат отговори от управляващите в Испания. Що се отнася до правосъдната промяна, Гешев съобщи, че при нея през годините главното било следното: " да завземеш избрани позиции и да смениш някой човек, с цел да можеш ти да упражняваш някакъв надзор ".
И до момента в който от Иван Гешев се чуваха оправдания, Кирил Петков и държавното управление му демонстрираха голямо предпочитание и воля за смяна в правосъдната система. Един от главните проблеми там е, че основният прокурор е недостижим, а през назначения във Висш съдебен съвет може да се управлява цялата правосъдна система.
Както стана ясно преди време от фотоси, оповестени от пресцентъра на самия основен прокурор, Иван Гешев държи в кабинета си два тома за Сталин и евентуално знае думите му: " Кадры решают все! ". Тъй като основният прокурор се избира от Висш съдебен съвет, а Висш съдебен съвет кадрува в системата, може да се каже, че който избира Висш съдебен съвет, държи и цялото правораздаване. За да има в действителност смяна, са нужни промени в конституцията и няколко закона. За първото е нужно болшинство от две трети, както и за избор на 11 от членовете от политическата квота на Висш съдебен съвет.
Ще има ли знамение?
" Ако имахме две трети от Народното събрание, можех да обещая това да стане безусловно за седмици. Но тъй като нямаме и не можем да сменим Висш съдебен съвет (...), е малко по-трудно ", сподели през вчерашния ден Петков на въпрос за периодите, в които може да стане " смяната ".
И по този начин от думите на премиера се схваща, че с цел да има правосъдна промяна, би трябвало да има единодушие измежду две трети от депутатите, т.е. 161 народни представители. Парламентарна група " Продължаваме Промяната " разполага с едвам 67 народни представители, " Демократична България " - с 16, Българска социалистическа партия - с 26, а партията на Слави Трифонов " ИТН " - с 25. Общо обединението разполага с едвам 134 гласа. Останалите гласове биха могли да дойдат единствено от Движение за права и свободи (34) или ГЕРБ (59).
Но това би било еднакво на знамение, макар че ГЕРБ са заложили преструктурирането на Висш съдебен съвет в предизборната си стратегия, а в Движение за права и свободи също приказват за промяна - т.е. ръководещи, и съпротива признават, че измененията във Висшия правосъден съвет са неизбежни. Но би било знамение, тъй като ГЕРБ преобладаваха в Народното събрание последните съвсем 11 години и с Движение за права и свободи един път провалиха предходния опит за ремонти в конституцията през 2015, прочут и като " исторически компромис ".
Има ли проект Б?
Част от измененията биха могли да бъдат направени и от нормално болшинство. Така да вземем за пример разпоредбите за избор на Висш съдебен съвет са в закона за правосъдната власт. Тук обаче се появява въпросът и до каква степен може да се разчита на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ поради дейностите им в предходния пай парламент. Дългата парламентарна история на левицата демонстрира, че алените депутати демонстрират зависимостите си тъкмо при основни за правосъдната власт гласувания.
Петков прикани за самообладание и сподели, че в случай че измененията се създадат по неверен метод, " даже резултатите да са положителни, отново не реализираме това, което желаеме ". Той обаче счита, че има мотив за оптимизъм. И даде като образец една " огромна случайност ". Тя е оставката на Сотир Цацаров от КПКОНПИ - ден, преди от ДАНС да му лишават достъпа до класифицирана информация.
Оптимизмът и волята на Кирил Петков и младото му държавно управление са добре пристигнали, само че те не могат сами да създадат правосъдната промяна. Това може да стане единствено с болшинство от две трети. Освен в случай че Петков няма някоя друга " случайност ", пъхната в ръкава му...
В противоположен случай министър председателят би трябвало да разчита на ГЕРБ или Движение за права и свободи. Но знаем, че който политически сътрудник е направил това, е съжалил.
Автор: Георги А. Ангелов, Дойче веле
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ