Ричард Хаас: Дефиниране на идеята за успех в Украйна
Автор: Ричард Хаас, Project Syndicate
Ричард Хаас е почетен ръководител на Съвета за интернационалните връзки и старши консултант в Centerview Partners. Преди това е бил шеф на отдел „ Планиране на политиката “ в Държавния департаментна Съединени американски щати (2001-2003) и специфичен делегат на президента Джордж Буш-младши в Северна Ирландия и координатор за бъдещето на Афганистан. Автор е на книгата „ Десетте навика на положителните жители “ (Penguin Press, 2023) и на семдичния бюлетин Substack Home&Away.
Джейк Съливан, Съветник по националната сигурност, изрази мнение, че 2025 година може би е моментът, в който Украйна ще би трябвало да предприеме още една атака против срещу съветските войски. Предвид стратегическите сметки това може да бъде сериозна неточност.
Преди три месеца написах публикация, озаглавена „ Ще оцелее ли Украйна? “ Отговорът, за благополучие, за идната една година е „ да “, с помощта на желанието на Украйна да се бие и жертва, и на възобновяването на забележителната военна помощ от Съединени американски щати.
По същото време Русия предприе нова атака на североизток, която заплашва Харков (вторият по величина град в Украйна), приготвя се за продължителна война и доста възвърне силите си. Това повдига значим въпрос: Какво би трябвало Украйна и нейните поддръжници на Запад да се опитат да реализират, разполагайки с новия транш от помощи? Какво би се считало за триумф?
Някои дават отговор, че триумфът би трябвало да значи Украйна да възвърне всичките си територии, да възвърне границите си от 1991 година. Съветникът по национална сигурност на Съединени американски щати Джейк Съливан изрази мнение, че през 2025 година ще пристигна миг, в който Украйна ще би трябвало да предприеме нова контраатака против съветските войски.
Това би било сериозна неточност. Не ме разбирайте неправилно: възобновяване на справедливите, законни граници би било доста желателно, и би посочило, че експанзията е неприемлива. Но външната политика с изключение на желателна, би трябвало да е и допустима, а Украйна просто не е в позиция да освободи Крим и източните си региони посредством военна мощ.
Равносметката е неизбежна. Русия има прекалено много бойци и военновременна стопанска система, способна да създаде огромни количества оръжия и муниции. Въпреки глобите, Русия съумя да ускори военно-индустриалната си база и има достъп до въоръжение и муниции, създадени в Иран и Северна Корея, както и до китайски индустриални артикули и технологии, които подкрепят военното изпитание на Кремъл.
Друг фактор, възпрепятстващ усилието на Украйна да възвърне земите си със мощ, е, че офанзивните интервенции изискват доста повече човешка мощ, съоръжение и муниции, в сравнение с отбранителните старания. Това важи изключително, когато защитата е имала шанса да построи укрепления, както направи Русия, на огромна част от украинските територии, които окупира.
Най-вероятният резултат от завръщането на Украйна в атака ще бъде голяма загуба на бойци – нещо, което изпитващата дефицит на хора украинска войска не може да си разреши. Ограничените количества военно съоръжение и муниции, до които Украйна има достъп, ще бъдат бързо изразходвани в този развой, което ще сътвори още по-големи тудности за отбраната на регионите под украински надзор. Една провалена украинска атака ще даде също по този начин и нови причини на скептиците в Западните столици да не доставят повече помощ на Украйна, смятайки това за на вятъра.
В подобен случай, каква тактика би трябвало да преследват Украйна и нейните поддръжници? Първо, Украйна би трябвало да акцентира на защитата – метод, който ще ѝ разреши да употребява лимитираните си запаси и да фрустрира Русия.
Второ, на Украйна би трябвало да се дадат средствата (способности за далекобойни удари) и свободата да нападна съветските сили на всички места в Украйна, както и съветските бойни кораби в Черно море и стопански цели в самата Русия. Русия би трябвало да стартира да усеща цената на тази война, която тя инициира и проточва.
Трето, поддръжниците на Украйна би трябвало да се ангажират да доставят дълготрайна военна помощ. Целта на всичко това е да се даде знак на съветския президент Владимир Путин, че времето не е страната на Русия и че той не може да се надява да надживее Украйна.
Украйна и нейните поддръжници би трябвало да създадат още нещо: да предложат междинно съглашение за преустановяване на огъня на съществуващите линии.
Путин евентуално ще отхвърли сходно предложение, само че този ход ще улесни дебатите в Съединените щати по отношение на доставянето на помощ за Украйна, както и ще изобличи Русия като виновната за проточването на войната страна. Това даже може да даде подтекст, в който американската военна помощ за Украйна да продължи, даже в случай че Доналд Тръмп вземе още веднъж президентския пост през ноември.
Тази композиция от прекосяване към защита, дълбоки удари, продължаваща военна помощ от Запада и дипломатически старания за изобличаване на Русия като агресор,какъвто тя е, може с времето да убеди Путин да одобри междинно преустановяване на огъня. При сходно съглашение нито една от страните няма да се наложи да се отхвърля от дълготрайните си искания.
Украйна ще може да продължи да се пробва да върне териториите си; Русия ще може да продължи да твърди, че Украйна няма да право да съществува като суверенна страна. Двете страни ще могат да продължат да се превъоръжават. Санкциите ще могат да останат в действие. Украйна ще може да потърси по-близки връзки както с Европейския съюз, по този начин и с НАТО.
Украйна безспорно ще се опълчи на някои детайли от този метод. Но Съединени американски щати и останалите поддръжници на Украйна би трябвало да упорстват на него. Украйна не може да изисква безусловна поддръжка повече, от който и да е различен стратегически сътрудник. Подновяване на контраофанзивата ще се провали, като ще подкопае способността на Украйна да се пази. Това, което Украйна ще завоюва от междинно преустановяване на огъня, е опцията да стартира да построява отначало страната, защото парите и вложенията няма да бъдат налични, до момента в който тя остава дейна военна зона.
Междинното преустановяване на огъня съвсем несъмнено няма да докара до нищо наподобяващо мир – това ще би трябвало да изчака до идването на ново съветско управление, което ще избере да приключи статута на парий на страната си. Това може и да не се случи с години, или с десетилетия. Това време обаче ще бъде доста по-добро за Украйна, в сравнение с в случай че войната продължи.
Подобни съглашения – променлив и не напълно формален мир – са правили добра работа в други случаи, в това число на Корейския полуостров и в Кипър. Те не съставляват разрешаване, само че са за предпочитане пред другите възможности. И даже Русия да отхвърли всякакво преустановяване на огъня, какъвто може да се окаже казусът, Украйна ще има по-добра военна и дипломатическа тактика, която пази главните ползи на страната, резервира нейната самостоятелност и продължава външната поддръжка. Приятелите на Украйна би трябвало да имат това поради, преди да дефинират понятието за триумф по метод, който обрича страната на неуспех.
Инфо: Project Syndicate
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова
