Летящите линейки, които властта не дава на хората
© Велко Ангелов Ако в състава на незабавната помощ се включат хеликоптери, ще бъдат спасявани над 180 човешки живота на година.Последната частна въздушна кола за спешна помощ беше продадена преди месец.Изграждането на държавна мрежа от медицински вертолети е изцяло постижимо, само че не се случва поради липса на потенциал в здравното министерство. В горещия неделен следобяд над центъра на София шумно прелита хеликоптер и всеки, който е следил новините денем, знае кой се вози в него. По-рано денем водачите на Националната работа за защита след евентуално изпреварване на неразрешен сектор са взели участие в злополука покрай Шумен, при която е потърпевша председателката на Народното събрание Цвета Караянчева. Тя е относително леко потърпевша, само че се взима решение за неотложно превозване до София. Мобилизиран е хеликоптерът на " Авиоотряд 28 ", който да я откара в държавна болница.
Два дни по-късно, в 17:25 ч. следобяд, туристка пропада по североизточния скат на връх Джангал в Пирин. Има черепно-мозъчна контузия, тежки фрактури на крайниците, строшен таз. Планинските спасители желаят боен хеликоптер, само че тъй като се стъмвало, подобен не е изпратен и интервенцията по превоза на потърпевшата до болничното заведение в Разлог се организира на ръка до 2 ч. сутринта. Участват 22-ма спасители доброволци.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тези две истории бяха посрещнати с много спорни реакции. От една страна, положението на Караянчева е надалеч от незабавно, а от друга - транспортът с хеликоптер е безусловно недосегаем за всички с изключение на тези, на които Бойко Борисов би вдигнал телефона. В страните с развита система на незабавна помощ въздушните коли за спешна помощ са наложителна част от нея. Те са незаменими най-много при автомобилни произшествия и други произшествия надалеч от обитаемоте места, когато потърпевшите би трябвало да стигнат до незабавен център в границите на първия " златен " час. Използването на хеликоптери понижава броя на жертвите с 25 - 30%, демонстрират статистиките, което за България значи близо 180 избавени човешки живота годишно единствено от произшествия на пътя.
Въпреки това у нас към този момент няма нито един медицински хеликоптер и единствените, които могат да са сигурни, че тази услуга работи, са представителите на най-висшата държавна номенклатура.
Причината тук да няма незабавна въздушна помощ не е неналичието на пари. Организирането на такава система изисква първични разноски, които са извънредно дребна част от огромния бюджет за опазване на здравето. В същото време избавените човешки живота имат освен морална, само че и напълно съответна икономическа цена, като даже единствено тя оправдава инвестицията. Истинската причина в системата за незабавна помощ да няма хеликоптери е напълно в ниското качество на държавното ръководство - слаба мотивация и на практика никаква организация.
Когато през юли частната компания " Хели ер " се отхвърли да губи повече и продаде и последната си машина за избавителни задачи, това беше посрещнато със съществено неодобрение. В отговор от здравното министерство побързаха да успокоят, че ще се задействат, но през идващия програмен интервал (тоест след най-малко три години). А в това време от непознати страни не крият паниката си за туристите, които идват на отмора тук, откакто лекари и планински спасители са оставени да работят безусловно на мускули.
Според експерти територията на страната може да се покрие напълно с въздушна незабавна помощ с четири до пет бази. Нужна е съгласуваност сред държавните служби и ангажиране на застрахователите при възобновяване на разноски, което ненапълно изяснява за какво такава система в България няма. Просто когато една фактура се гледа от повече очи, отклоняването на запаси е мъчна работа.
Винаги ли е било по този начин
По време на социализма в България са се поддържали четири самолета-болници и два специфични хеликоптера, основани в Пловдив, за облитания по планините. След демократичните промени своя машина, само че за малко, поддържа застрахователят ДЗИ, което е било персонална самодейност на тогавашния й притежател, починалия Емил Кюлев. Оттогава насам за задачи са се употребили военни машини, само че при ексклузивен режим.
Другата самодейност за хеликоптерно избавяне също е частна - на българската " Хели ер ", която преди пет години купува две машини втора ръка от Швейцария. Планът е включвал покупка и на трета, с цел да може да се изпраща помощ в която и да било част от страната до трийстата минута от позвъняването. За отчасти покриване на непрекъснатите разноски по поддръжката на хеликоптерите компанията подписва контракт със застрахователя " Лев инс ", а с Планинската избавителна работа се договаря използването на машини при възнаграждение на разноските за летателен час. Прави се опит за привличане и на страната, само че без отклик остават настояванията за включване на хеликоптерите в системата на Спешната помощ посредством тел. 112, което се оказва основен минус.
При прилагане на хеликоптерите в към 20 интервенции на застрахователя за тези пет години и по 7-8 случая на година от планинската работа се оказва, че машините не се употребяват задоволително, с цел да покрият разноските си, което изяснява и за какво в миг, когато загубите стават прекомерно огромни, притежателят им, Георги Спасов, взема решение да се откаже от случката (виж интервюто).
Още компликации
Системата на " Хели ер " се е сблъскала и с други спънки, които обричат на крах всяка идната частна самодейност. За излитанията компанията е разчитала на личната си площадка в авиобаза " Враждебна ". Там обаче е трябвало да се преценява с графика на пътническите самолети на летище София - да вземем за пример да изчаква излитащите или кацащи пътнически самолети по разписание, което основава риск от закъснение при реагирането на незабавен сигнал.
Друг проблем е неналичието на задоволително площадки за кацане в профилираните лечебни заведения. Стигало се е до случаи, в които хеликоптер смъква потърпевш от планината на летището или на някой стадион, авансово отцепен от полицията, след което индивидът се пренатоварва на кола за спешна помощ и по този начин се откарва до болница. Това основава спомагателен стрес за ранения.
Отделно проблем за частни компании, които биха се занимавали със избавителни интервенции по въздух, са системите на военните за защита, графиците им за учения, както и установките за изстрелване на ракети против градушки. Те от време на време отделят територии от въздушното пространство, тъй че всяко политане би трябвало да се координира и с тях с искане за обезпечаване на въздушен кулоар.
Какво споделя страната
" Осигуряването на въздушен превоз е измежду целите на Министерството на здравеопазването, по които занапред ще се работи в границите на идващия програмен интервал ", обявиха от ведомството на Кирил Ананиев за " Капитал ". Това подсказва, че страната към този момент се е ориентирала какъв да е органът, който ще поеме самодейността, както и че ще се разчита на европейско финансиране за построяването на системата. Лошата вест е, че това значи действително работата да стартира едвам след 2020 година Освен това сходен модел на финансиране с европейски средства е употребен за основаване на хеликоптерно избавяне в Румъния, където резултатът не е позитивен и това може да повлия отрицателно върху възможностите за подкрепяне на българския план.
За потребността от хеликоптери са съгласни и в Държавната организация " Безопасност на придвижването по пътищата ". " Една от рекомендациите към Министерство на здравеопазването и неговите структури е да направи цялостен обзор на времето за реакция, защото констатацията е, че в доста региони не се покриват условията, разказани в Наредба №3 от 6.10.2017 година за одобряване на медицински стандарт ", показват от организацията и не престават, че една от опциите за възстановяване за времето за реакция е точно ефикасното потребление на въздушна незабавна помощ. " Още повече че в страната има забележителен брой планински пътни сектори с огромна натовареност, както и обитаеми места със сезонна натовареност, които слагат на сериозно тестване съществуващите сили и средства за реакция. "
Според проучване, предоставено от организацията, намаляването на времето сред злополуката и идването на незабавни медицински служби от 25 на 15 минути може да понижи смъртността с една трета, а систематизираното образование на избавителните екипи може да понижи времето за извеждане на починалите от злополуката от 40 до 50%. Същевременно потреблението на въздушна незабавна помощ води до понижаване на смъртните случаи при ПТП-та, бедствия и повреди с към 20 до 30%.
Към момента в системата на опазването на здравето разчитат на военните за въздушен превоз при незабавни случаи, изключително за трансплантации. Ползването на такива машини става след поръчка до министъра на защитата, а лицензирани площадки за кацане има на три лечебни заведения в София и на още толкоз в провинцията: УМБАЛ " Света Ана ", " Аджибадем Сити клиник ", болница " Лозенец ", УМБАЛ " Бургас ", УМБАЛ " Св. Марина ", Варна, и " УниХоспитал ", Панагюрище.
Възможни решения
Военните хеликоптери са неприложими за планинско избавяне, защото са прекомерно огромни и не могат да летят нощем. Те могат да са потребни при гасене на пожари и в издирвателни задачи, само че не и за превоз на потърпевши, изключително с лебедка. Военните обаче имат цялото ноу-хау, специалисти и всичко належащо като техника, връзки и даже метеорологична работа, с цел да поемат организацията на една гражданска система. В Турция да вземем за пример избавителната активност е поета точно от военните.
Ето за какво решението е в привличането на профилирани и оборудвани за избавителни задачи машини и подсигуряване на издръжката им посредством включване в единна национална система, интегрирана в системата на незабавна помощ посредством телефон 112. Една такава система би имала две страни участнички: авиационен оператор, който е профилиран в експлоатирането на хеликоптери, и втора страна, която обезпечава покриването на разноските на системата. Това може да е страната или особено съдружие от институции.
В Европа моделите на финансиране на сходни избавителни системи са два. Първият е посредством държавния бюджет, както е в Испания, Франция, Италия. Другият е посредством частно финансиране, което се комбинира с неправителствени организации - фондации, спортни клубове с членски импорт, както е немският съюз на автомобилистите. Швейцария има неповторим модел на финансиране - организацията за въздушно избавяне REGA се финансира от членовете (физически и юридически лица), а също и от персоналните здравни застраховки на потърпевшите. Възможните разновидности са изброени в работен отчет за основаване на хеликоптерно избавяне в България, направен от Станислав Радков и Димитър Димитров от " Екско клуб ", изпратен до президента Румен Радев през март предходната година.
" Нашето предложение е да се направи като в Европа - страната да сътвори системата, да я свърже със незабавния център на телефон 112, да се включат по някакъв метод застрахователите по възобновяване на разноски, да се създадат състезания за тези бази, които да се поемат от частни компании. Ще дойдат изначало да аплайват непознати компании. Интерес ще има ", счита Димитър Димитров от спортния " Екско клуб ". Според него, с цел да се покрие страната, са задоволителни 4 или 5 центъра. " Само от София нищо не става. Не е задоволителен единствено един хеликоптер, тъй като машините влизат в поддръжка или примерно ще го пратят за някакъв медицински превоз и в случай че в това време стане тежка злополука, няма по какъв начин да е потребен ", счита Димитров. Той намира, че страната не следва да поема разноските при произшествия, свързани със спортове навън, защото това би трябвало се покрива в специфичните планински застраховки.
" Хора, които се интересуваме от планини, сме мислили да създадем нещо като частен клуб, да си купим машини, само че излиза огромна инвестиция - към 15 - 20 млн. евро. Чудехме се дали да не създадем една подписка, която може и да няма някакво правно значение, само че в случай че събере социална поддръжка, може да окаже някакъв напън върху управляващите да се задействат в тази посока ", изяснява Димитров.
" Хеликоптерното избавяне е извънредно значимо за страна, която развива туризъм и с това лице излиза пред света. Имали сме запитвания от израелските служби имаме ли хеликоптер. Но всичко опира до разбирането на страната каква е цената на човешкия живот ", прибавя Емил Нешев, шеф на Планинската избавителна работа. Георги Спасов, притежател на " Хели ер ":
Защо се отказахте от хеликоптерите-линейки?
С огромна тъга съм продал хеликоптерите. Взеха ги в Грузия и в този момент там с нашите хеликоптери си построиха система за избавителни задачи. Купихме ги преференциално втора употреба преди пет години от Швейцария с концепцията, че водачите ни, които извършват и интервенции зад граница, ще могат да летят и тук. Тази година прекратихме работата с хеликоптерите в Африка и вярата ми беше някои от водачите, които са най-хубавите, да ги задържим и да са потребни. Затова и сме вложили доста в тяхната подготовка. Но разноските за техническо поддържане са съществени.
Колко коства издръжката на една машина?
Ние можехме да се оправим с 50 - 55 хиляди евро месечно на един хеликоптер. Имаме база, хангар, техническо обслужване. Грубо летателен час излизаше приблизително над 3500 евро, само че доста зависи какъв брой се лети. Ако се лети малко часове, може да излезе и 10 хиляди евро един час.
Как покривахте тези разходи?
В някои години сме имали по-добри финансови индикатори и това позволяваше да поемаме разноските. Но нещата се трансформират и към този момент беше безразсъдно да продължаваме. Най-вече ни отхвърли това, че не получихме поддръжка нито от страната, нито от обществото с изключение на отчасти от застрахователна компания " Лев инс ". Писали сме много писма. За да съществува такава система, преди всичко би трябвало да има поддръжка от страната посредством контракт и организация със системата на незабавната помощ и лечебните заведения.
Как би била най-ефективна една система за хеликоптерно избавяне?
Хеликоптерите биха били най-полезни, в случай че са основани в лечебните заведения. Ние изградихме площадка взаимно с болница " Света Ана ", изградихме площадка в " Сити клиник " и помогнахме да се построи площадка на Правителствена болница. Ако на всяка от тях имахме по един хеликоптер, можеше на десетата минута от позвъняването да сме във въздуха и да се притечем на помощ, какъвто е международният стандарт. Иначе, основан на летището, излитането на хеликоптера се забавя с най-малко 30 минути поради другите летищни процедури.
Какъвто е бил един от проблемите във вашия случай...
Системата, която ние се опитвахме да изградим, потегли с два хеликоптера с база в София, като имахме концепция за още една база във Велико Търново. Така щяхме да можем да покриваме цяла България. С един хеликоптер успявахме да покрием съвсем половината територия. Хеликоптерът се движи с 250 км в час, за 35 минути можеше да слезе долу до Сандански.
Как го вършат другите страни?
В Швейцария има най-малко 12 бази. Словакия, която е по-малка от България, има 7 бази, там се вършат към 2900 задачи годишно. В България има доста случаи, произшествия има, само че не ни пращат. Планинските служби също не са ни търсили интензивно. Въпрос на политика на страната е. Цената на живота очевидно тук е ниска.
В какви случаи сте се задействали?
Имали сме доста случаи. Например французойка беше потърпевша с заплаха за живота край Мусала, на 50-та минута беше в болница. Помагали сме на заклещен израелец - хеликоптерът спусна 30 - 40 метра въже, слезе избавител, изтегли потърпевшия. На Пирин един декември, в три часа следобяд изпратихме хеликоптер да избавя хора в планината. Разходите след това никой не ги пое. Сигурно сме избавили 10 - 15 живота, за които ние сме поели разноските.
Как гледате на опцията Министерството на здравеопазването да построи система с финансиране от Европа?
Дори Европа да даде пари за 5 хеликоптера, за тях ще трябват най-малко 15 водачи. Ако са нови машини, разноските за поддръжка ще са най-малко двойни от това, което ние имахме. Ако пък са на погашение - тройно. Стои въпросът къде ще се обслужват машините, къде ще са лечебните заведения, до които ще се откарват случаите. Всичко това изисква време. А и доколкото имам информация, откакто към този момент един път са дали средства за Румъния и са останали резервирани от резултата, в Европа не гледат доста благосклонно към сходни планове.
А добра ли е концепцията в това време да се употребяват ресурсите на военните?
Идеята да се преоборудват кугърите не е вид, тъй като това е напълно различен клас хеликоптер. Спасителната работа се прави с клас 3 тона до 3.2 тона, които имат и съответния диаметър. При по-тежък хеликоптер като кугъра въздушната бликам е доста огромна и това слага в риск интервенцията. Той може да се употребява при пътни произшествия, да кацне на шосето, да качи потърпевш и да го транспортира, само че не би могъл да се употребява в планината. Може да гаси пожари, да взе участие в издирвателни интервенции. Армията има положителни водачи, въпреки и с малът нальот от по 500 - 600 часа. Нашите имат по 10 хиляди часа. Но военните си имат други задания. Емил Нешев, шеф на дирекция " Планинска избавителна работа " към БЧК
Колко значимо за планинските спасители е да разполагат с хеликоптер?
Изключително значимо е за нас, защото достигането до потърпевш лишава време. Колкото да си бърз и квалифициран, дистанциите и денивелациите в планината са такива, че лишава часове. При една комбинирана контузия да носиш потърпевш 7-8 часа е доста.
А какъв е стандартът за време?
В света работи правилото на " златния час ". Това е времето от приемането на известието за бедстващ човек, до превозването му в болница, в което шансът за оцеляване е максимален. А ние имаме приблизително 2-3 часа за постигане до индивида, след това още най-малко толкоз връщане. Това работи, само че за случаите с по-леки контузии.
Средно по какъв брой тежки случая имате в планините?
Всяка година отчитаме нарастване в броя на потърпевшите и покачване на травматизма в планините. Само за последните три седмици имаме 20 акции. Така че за нас загубата на хеликоптерите е доста огромна, тъй като това беше работеща скица. Имаме доста случаи на избавени хора.
Колко постоянно ползвахте хеликоптери до момента?
Случаите са били в рамките 6-7 до 10 на година. На нас ни е ясно, че единствено от планинско избавяне поддръжката на хеликоптери няма по какъв начин да е рентабилна, даже и двойно да се заплаща на летателен час. Трябва да се построи система, която да обезпечи издръжката на тези машини. Но това е до схващане на страната за това каква е цената на човешкия живот.
След като към този момент няма хеликоптер, кои са най-критичните точки?
Големите планини като Рила, Пирин, Централна Стара планина, където достъпът е извънредно усложнен, а в това време има огромно скупчване на хора. Хората не си дават сметка, че планинското избавяне е извънредно скъпа активност. Поддържаме 24-часови наряди на пет места в България, имаме бази в страната, екипи, 530 души доброволци, подготвително образование за тях, техника и поддръжка за нея.
Как да понижим рисковете за себе си, до момента в който в страната няма хеликоптери-линейки?
Проблемите идват от подценяване на изискванията в планината и надценяване на личните благоприятни условия. На всеки може да се случи, само че в случай че създадем едно положително обмисляне на маршрута и си дадем ясна сметка къде сме като подготовка и екипировка, би трябвало да понижим рисковете. В целия свят е признато на планина да се върви със специфична застраховка за планина. Тя няма по какъв начин да е наложителна. Но и тук би трябвало да узреем за това схващане, въпрос на застрахователна просвета е.
Два дни по-късно, в 17:25 ч. следобяд, туристка пропада по североизточния скат на връх Джангал в Пирин. Има черепно-мозъчна контузия, тежки фрактури на крайниците, строшен таз. Планинските спасители желаят боен хеликоптер, само че тъй като се стъмвало, подобен не е изпратен и интервенцията по превоза на потърпевшата до болничното заведение в Разлог се организира на ръка до 2 ч. сутринта. Участват 22-ма спасители доброволци.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тези две истории бяха посрещнати с много спорни реакции. От една страна, положението на Караянчева е надалеч от незабавно, а от друга - транспортът с хеликоптер е безусловно недосегаем за всички с изключение на тези, на които Бойко Борисов би вдигнал телефона. В страните с развита система на незабавна помощ въздушните коли за спешна помощ са наложителна част от нея. Те са незаменими най-много при автомобилни произшествия и други произшествия надалеч от обитаемоте места, когато потърпевшите би трябвало да стигнат до незабавен център в границите на първия " златен " час. Използването на хеликоптери понижава броя на жертвите с 25 - 30%, демонстрират статистиките, което за България значи близо 180 избавени човешки живота годишно единствено от произшествия на пътя.
Въпреки това у нас към този момент няма нито един медицински хеликоптер и единствените, които могат да са сигурни, че тази услуга работи, са представителите на най-висшата държавна номенклатура.
Причината тук да няма незабавна въздушна помощ не е неналичието на пари. Организирането на такава система изисква първични разноски, които са извънредно дребна част от огромния бюджет за опазване на здравето. В същото време избавените човешки живота имат освен морална, само че и напълно съответна икономическа цена, като даже единствено тя оправдава инвестицията. Истинската причина в системата за незабавна помощ да няма хеликоптери е напълно в ниското качество на държавното ръководство - слаба мотивация и на практика никаква организация.
Когато през юли частната компания " Хели ер " се отхвърли да губи повече и продаде и последната си машина за избавителни задачи, това беше посрещнато със съществено неодобрение. В отговор от здравното министерство побързаха да успокоят, че ще се задействат, но през идващия програмен интервал (тоест след най-малко три години). А в това време от непознати страни не крият паниката си за туристите, които идват на отмора тук, откакто лекари и планински спасители са оставени да работят безусловно на мускули.
Според експерти територията на страната може да се покрие напълно с въздушна незабавна помощ с четири до пет бази. Нужна е съгласуваност сред държавните служби и ангажиране на застрахователите при възобновяване на разноски, което ненапълно изяснява за какво такава система в България няма. Просто когато една фактура се гледа от повече очи, отклоняването на запаси е мъчна работа.
Винаги ли е било по този начин
По време на социализма в България са се поддържали четири самолета-болници и два специфични хеликоптера, основани в Пловдив, за облитания по планините. След демократичните промени своя машина, само че за малко, поддържа застрахователят ДЗИ, което е било персонална самодейност на тогавашния й притежател, починалия Емил Кюлев. Оттогава насам за задачи са се употребили военни машини, само че при ексклузивен режим.
Другата самодейност за хеликоптерно избавяне също е частна - на българската " Хели ер ", която преди пет години купува две машини втора ръка от Швейцария. Планът е включвал покупка и на трета, с цел да може да се изпраща помощ в която и да било част от страната до трийстата минута от позвъняването. За отчасти покриване на непрекъснатите разноски по поддръжката на хеликоптерите компанията подписва контракт със застрахователя " Лев инс ", а с Планинската избавителна работа се договаря използването на машини при възнаграждение на разноските за летателен час. Прави се опит за привличане и на страната, само че без отклик остават настояванията за включване на хеликоптерите в системата на Спешната помощ посредством тел. 112, което се оказва основен минус.
При прилагане на хеликоптерите в към 20 интервенции на застрахователя за тези пет години и по 7-8 случая на година от планинската работа се оказва, че машините не се употребяват задоволително, с цел да покрият разноските си, което изяснява и за какво в миг, когато загубите стават прекомерно огромни, притежателят им, Георги Спасов, взема решение да се откаже от случката (виж интервюто).
Още компликации
Системата на " Хели ер " се е сблъскала и с други спънки, които обричат на крах всяка идната частна самодейност. За излитанията компанията е разчитала на личната си площадка в авиобаза " Враждебна ". Там обаче е трябвало да се преценява с графика на пътническите самолети на летище София - да вземем за пример да изчаква излитащите или кацащи пътнически самолети по разписание, което основава риск от закъснение при реагирането на незабавен сигнал.
Друг проблем е неналичието на задоволително площадки за кацане в профилираните лечебни заведения. Стигало се е до случаи, в които хеликоптер смъква потърпевш от планината на летището или на някой стадион, авансово отцепен от полицията, след което индивидът се пренатоварва на кола за спешна помощ и по този начин се откарва до болница. Това основава спомагателен стрес за ранения.
Отделно проблем за частни компании, които биха се занимавали със избавителни интервенции по въздух, са системите на военните за защита, графиците им за учения, както и установките за изстрелване на ракети против градушки. Те от време на време отделят територии от въздушното пространство, тъй че всяко политане би трябвало да се координира и с тях с искане за обезпечаване на въздушен кулоар.
Какво споделя страната
" Осигуряването на въздушен превоз е измежду целите на Министерството на здравеопазването, по които занапред ще се работи в границите на идващия програмен интервал ", обявиха от ведомството на Кирил Ананиев за " Капитал ". Това подсказва, че страната към този момент се е ориентирала какъв да е органът, който ще поеме самодейността, както и че ще се разчита на европейско финансиране за построяването на системата. Лошата вест е, че това значи действително работата да стартира едвам след 2020 година Освен това сходен модел на финансиране с европейски средства е употребен за основаване на хеликоптерно избавяне в Румъния, където резултатът не е позитивен и това може да повлия отрицателно върху възможностите за подкрепяне на българския план.
За потребността от хеликоптери са съгласни и в Държавната организация " Безопасност на придвижването по пътищата ". " Една от рекомендациите към Министерство на здравеопазването и неговите структури е да направи цялостен обзор на времето за реакция, защото констатацията е, че в доста региони не се покриват условията, разказани в Наредба №3 от 6.10.2017 година за одобряване на медицински стандарт ", показват от организацията и не престават, че една от опциите за възстановяване за времето за реакция е точно ефикасното потребление на въздушна незабавна помощ. " Още повече че в страната има забележителен брой планински пътни сектори с огромна натовареност, както и обитаеми места със сезонна натовареност, които слагат на сериозно тестване съществуващите сили и средства за реакция. "
Според проучване, предоставено от организацията, намаляването на времето сред злополуката и идването на незабавни медицински служби от 25 на 15 минути може да понижи смъртността с една трета, а систематизираното образование на избавителните екипи може да понижи времето за извеждане на починалите от злополуката от 40 до 50%. Същевременно потреблението на въздушна незабавна помощ води до понижаване на смъртните случаи при ПТП-та, бедствия и повреди с към 20 до 30%.
Към момента в системата на опазването на здравето разчитат на военните за въздушен превоз при незабавни случаи, изключително за трансплантации. Ползването на такива машини става след поръчка до министъра на защитата, а лицензирани площадки за кацане има на три лечебни заведения в София и на още толкоз в провинцията: УМБАЛ " Света Ана ", " Аджибадем Сити клиник ", болница " Лозенец ", УМБАЛ " Бургас ", УМБАЛ " Св. Марина ", Варна, и " УниХоспитал ", Панагюрище.
Възможни решения
Военните хеликоптери са неприложими за планинско избавяне, защото са прекомерно огромни и не могат да летят нощем. Те могат да са потребни при гасене на пожари и в издирвателни задачи, само че не и за превоз на потърпевши, изключително с лебедка. Военните обаче имат цялото ноу-хау, специалисти и всичко належащо като техника, връзки и даже метеорологична работа, с цел да поемат организацията на една гражданска система. В Турция да вземем за пример избавителната активност е поета точно от военните.
Ето за какво решението е в привличането на профилирани и оборудвани за избавителни задачи машини и подсигуряване на издръжката им посредством включване в единна национална система, интегрирана в системата на незабавна помощ посредством телефон 112. Една такава система би имала две страни участнички: авиационен оператор, който е профилиран в експлоатирането на хеликоптери, и втора страна, която обезпечава покриването на разноските на системата. Това може да е страната или особено съдружие от институции.
В Европа моделите на финансиране на сходни избавителни системи са два. Първият е посредством държавния бюджет, както е в Испания, Франция, Италия. Другият е посредством частно финансиране, което се комбинира с неправителствени организации - фондации, спортни клубове с членски импорт, както е немският съюз на автомобилистите. Швейцария има неповторим модел на финансиране - организацията за въздушно избавяне REGA се финансира от членовете (физически и юридически лица), а също и от персоналните здравни застраховки на потърпевшите. Възможните разновидности са изброени в работен отчет за основаване на хеликоптерно избавяне в България, направен от Станислав Радков и Димитър Димитров от " Екско клуб ", изпратен до президента Румен Радев през март предходната година.
" Нашето предложение е да се направи като в Европа - страната да сътвори системата, да я свърже със незабавния център на телефон 112, да се включат по някакъв метод застрахователите по възобновяване на разноски, да се създадат състезания за тези бази, които да се поемат от частни компании. Ще дойдат изначало да аплайват непознати компании. Интерес ще има ", счита Димитър Димитров от спортния " Екско клуб ". Според него, с цел да се покрие страната, са задоволителни 4 или 5 центъра. " Само от София нищо не става. Не е задоволителен единствено един хеликоптер, тъй като машините влизат в поддръжка или примерно ще го пратят за някакъв медицински превоз и в случай че в това време стане тежка злополука, няма по какъв начин да е потребен ", счита Димитров. Той намира, че страната не следва да поема разноските при произшествия, свързани със спортове навън, защото това би трябвало се покрива в специфичните планински застраховки.
" Хора, които се интересуваме от планини, сме мислили да създадем нещо като частен клуб, да си купим машини, само че излиза огромна инвестиция - към 15 - 20 млн. евро. Чудехме се дали да не създадем една подписка, която може и да няма някакво правно значение, само че в случай че събере социална поддръжка, може да окаже някакъв напън върху управляващите да се задействат в тази посока ", изяснява Димитров.
" Хеликоптерното избавяне е извънредно значимо за страна, която развива туризъм и с това лице излиза пред света. Имали сме запитвания от израелските служби имаме ли хеликоптер. Но всичко опира до разбирането на страната каква е цената на човешкия живот ", прибавя Емил Нешев, шеф на Планинската избавителна работа. Георги Спасов, притежател на " Хели ер ":
Защо се отказахте от хеликоптерите-линейки?
С огромна тъга съм продал хеликоптерите. Взеха ги в Грузия и в този момент там с нашите хеликоптери си построиха система за избавителни задачи. Купихме ги преференциално втора употреба преди пет години от Швейцария с концепцията, че водачите ни, които извършват и интервенции зад граница, ще могат да летят и тук. Тази година прекратихме работата с хеликоптерите в Африка и вярата ми беше някои от водачите, които са най-хубавите, да ги задържим и да са потребни. Затова и сме вложили доста в тяхната подготовка. Но разноските за техническо поддържане са съществени.
Колко коства издръжката на една машина?
Ние можехме да се оправим с 50 - 55 хиляди евро месечно на един хеликоптер. Имаме база, хангар, техническо обслужване. Грубо летателен час излизаше приблизително над 3500 евро, само че доста зависи какъв брой се лети. Ако се лети малко часове, може да излезе и 10 хиляди евро един час.
Как покривахте тези разходи?
В някои години сме имали по-добри финансови индикатори и това позволяваше да поемаме разноските. Но нещата се трансформират и към този момент беше безразсъдно да продължаваме. Най-вече ни отхвърли това, че не получихме поддръжка нито от страната, нито от обществото с изключение на отчасти от застрахователна компания " Лев инс ". Писали сме много писма. За да съществува такава система, преди всичко би трябвало да има поддръжка от страната посредством контракт и организация със системата на незабавната помощ и лечебните заведения.
Как би била най-ефективна една система за хеликоптерно избавяне?
Хеликоптерите биха били най-полезни, в случай че са основани в лечебните заведения. Ние изградихме площадка взаимно с болница " Света Ана ", изградихме площадка в " Сити клиник " и помогнахме да се построи площадка на Правителствена болница. Ако на всяка от тях имахме по един хеликоптер, можеше на десетата минута от позвъняването да сме във въздуха и да се притечем на помощ, какъвто е международният стандарт. Иначе, основан на летището, излитането на хеликоптера се забавя с най-малко 30 минути поради другите летищни процедури.
Какъвто е бил един от проблемите във вашия случай...
Системата, която ние се опитвахме да изградим, потегли с два хеликоптера с база в София, като имахме концепция за още една база във Велико Търново. Така щяхме да можем да покриваме цяла България. С един хеликоптер успявахме да покрием съвсем половината територия. Хеликоптерът се движи с 250 км в час, за 35 минути можеше да слезе долу до Сандански.
Как го вършат другите страни?
В Швейцария има най-малко 12 бази. Словакия, която е по-малка от България, има 7 бази, там се вършат към 2900 задачи годишно. В България има доста случаи, произшествия има, само че не ни пращат. Планинските служби също не са ни търсили интензивно. Въпрос на политика на страната е. Цената на живота очевидно тук е ниска.
В какви случаи сте се задействали?
Имали сме доста случаи. Например французойка беше потърпевша с заплаха за живота край Мусала, на 50-та минута беше в болница. Помагали сме на заклещен израелец - хеликоптерът спусна 30 - 40 метра въже, слезе избавител, изтегли потърпевшия. На Пирин един декември, в три часа следобяд изпратихме хеликоптер да избавя хора в планината. Разходите след това никой не ги пое. Сигурно сме избавили 10 - 15 живота, за които ние сме поели разноските.
Как гледате на опцията Министерството на здравеопазването да построи система с финансиране от Европа?
Дори Европа да даде пари за 5 хеликоптера, за тях ще трябват най-малко 15 водачи. Ако са нови машини, разноските за поддръжка ще са най-малко двойни от това, което ние имахме. Ако пък са на погашение - тройно. Стои въпросът къде ще се обслужват машините, къде ще са лечебните заведения, до които ще се откарват случаите. Всичко това изисква време. А и доколкото имам информация, откакто към този момент един път са дали средства за Румъния и са останали резервирани от резултата, в Европа не гледат доста благосклонно към сходни планове.
А добра ли е концепцията в това време да се употребяват ресурсите на военните?
Идеята да се преоборудват кугърите не е вид, тъй като това е напълно различен клас хеликоптер. Спасителната работа се прави с клас 3 тона до 3.2 тона, които имат и съответния диаметър. При по-тежък хеликоптер като кугъра въздушната бликам е доста огромна и това слага в риск интервенцията. Той може да се употребява при пътни произшествия, да кацне на шосето, да качи потърпевш и да го транспортира, само че не би могъл да се употребява в планината. Може да гаси пожари, да взе участие в издирвателни интервенции. Армията има положителни водачи, въпреки и с малът нальот от по 500 - 600 часа. Нашите имат по 10 хиляди часа. Но военните си имат други задания. Емил Нешев, шеф на дирекция " Планинска избавителна работа " към БЧК
Колко значимо за планинските спасители е да разполагат с хеликоптер?
Изключително значимо е за нас, защото достигането до потърпевш лишава време. Колкото да си бърз и квалифициран, дистанциите и денивелациите в планината са такива, че лишава часове. При една комбинирана контузия да носиш потърпевш 7-8 часа е доста.
А какъв е стандартът за време?
В света работи правилото на " златния час ". Това е времето от приемането на известието за бедстващ човек, до превозването му в болница, в което шансът за оцеляване е максимален. А ние имаме приблизително 2-3 часа за постигане до индивида, след това още най-малко толкоз връщане. Това работи, само че за случаите с по-леки контузии.
Средно по какъв брой тежки случая имате в планините?
Всяка година отчитаме нарастване в броя на потърпевшите и покачване на травматизма в планините. Само за последните три седмици имаме 20 акции. Така че за нас загубата на хеликоптерите е доста огромна, тъй като това беше работеща скица. Имаме доста случаи на избавени хора.
Колко постоянно ползвахте хеликоптери до момента?
Случаите са били в рамките 6-7 до 10 на година. На нас ни е ясно, че единствено от планинско избавяне поддръжката на хеликоптери няма по какъв начин да е рентабилна, даже и двойно да се заплаща на летателен час. Трябва да се построи система, която да обезпечи издръжката на тези машини. Но това е до схващане на страната за това каква е цената на човешкия живот.
След като към този момент няма хеликоптер, кои са най-критичните точки?
Големите планини като Рила, Пирин, Централна Стара планина, където достъпът е извънредно усложнен, а в това време има огромно скупчване на хора. Хората не си дават сметка, че планинското избавяне е извънредно скъпа активност. Поддържаме 24-часови наряди на пет места в България, имаме бази в страната, екипи, 530 души доброволци, подготвително образование за тях, техника и поддръжка за нея.
Как да понижим рисковете за себе си, до момента в който в страната няма хеликоптери-линейки?
Проблемите идват от подценяване на изискванията в планината и надценяване на личните благоприятни условия. На всеки може да се случи, само че в случай че създадем едно положително обмисляне на маршрута и си дадем ясна сметка къде сме като подготовка и екипировка, би трябвало да понижим рисковете. В целия свят е признато на планина да се върви със специфична застраховка за планина. Тя няма по какъв начин да е наложителна. Но и тук би трябвало да узреем за това схващане, въпрос на застрахователна просвета е.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ