Зелена рокля и балерина - разказ от Здравка Евтимова |
- Бюджет – сподели той, мрачен мъж, висок и тъничък, изстрел, не човек. Ръцете му бяха заети - с дясната стискаше дланта на огромната си щерка, тъмноока и тъмнокоса, напълно като него, с лявата – озаптяваше дребната – глава, по-жълта от поле с цъфнали слънчогледи и милион зелени трънчета, поникнали в погледа.
- Но нали в магазин „ Пипи “ докараха зелени рокли – посочи огромната щерка, макар че й беше известно какво значи „ Бюджет “ – няма зелена нито синя, нито лилава - никаква рокля. На всяко дете в първи клас му е ясно – появи ли се думата „ бюджет “, не ти купуват нищо.
- Искам балерина Трейси – стартират трънчетата в погледа, прикрит под несресаните коси с цвят на меда в буркана, който децата изобщо не желаеха да ядат. Високият мъж не беше експерт по сресване на бретони, връзване връзки на маратонки, нито по закопчаване на якетата с ципове. Бе заседнал в работа. – Балерина Трейси! – продължи да навива дребната. - Искам я. Тя се върти и пее. Дори дори може да прави шпагат.
- Бюджет - повтаря хладно мъжът, въпреки че „ даже дори “ го развеселява.
Но слънчогледът в главата на дребната не е дозрял за разсъждения. Тя е в първа група на детска градина „ Миньорче “, там още не са учили финанси, по тази причина тропа с крайник.
- Балерина Трейси – и по-късно заревава.
Мъжът тегли хлапетата на буксир косо през площада, облаците образуват щит над главите им и ги замерят с лава от дъждовни капки. Оказа се, че не е взел чадър – както постоянно.
- Балерина Трейски – хленчи слънчогледът. Застава на едно място и отхвърля да помръдне крачка настрана.
- Стига! – декларира мъжът.
Момичето с тъмната като вечер коса– въпреки и в първи клас, също замръзва неподвижно на място и прошепва:
– Зелената рокля ще е хубава със зеленото ми яке.
- Бюдж… - подхваща мъжът, само че се сеща, че с дами е невероятно да се спори, както е невероятно да спориш с продънен покрив. Той се навежда пламенно – по този начин би трябвало да се работи с капризни деца - сграбчва ги от земята, прегръща по една щерка във всяка ръка и уверено поема към дома - стеснен апартамент на улица „ Елин Пелин “ 6.
Майката на двете дребни вандалки го назовава „ пещера “, тъй като е мрачен и стеснен, а децата настояват - даже първокласничката съобщи, че виждала „ без подозрение “ по какъв начин вътре летели прилепи.
- По-рано имаше хлебарки - беше признал мъжът. – Но майка ви ги изтреби.
- Когато хлебарките пораснат, стават прилепи – изясни първокласничката. – Зная това сигурно.
- Със сигурност – беше споделила жена му, - ти си свидлив човек. Тия петстотин и двайсет лв. кой знае защо ще бъдат усвоени. Поредната бормашина, ъглошлайф и не знам какъв шлайф.
- Подарък за една дама – бе прецизирал той.
- Горката – беше реагирала прочувствено тя.
- Стига! – прекъсна я мъжът, свикнал да се разправя с твърдоглави и неточни дами, каквато в действителност беше неговата. – Няма да давам пояснения.
- Аз съм специалист в друга област– заявяваше жена му и с това разногласието приключваше, само че вечерта никаква бормашина не зае място в неговия долап. Понякога – прекомерно постоянно – дамата се държеше напористо, с цел да не използва думата „ отвратително “. Това не му се нравеше.
- Силен си, тате – означи дребната и го потупа по главата, с цел да го насърчи.
- Тате е май-силният мъж на света – удостовери без капка съмнение първокласничката.
Мъжът ценеше точността, самият той беше старателен до искра и всякакво деформиране на истината бе неприемливо в държанието му.
- Не съм най-силният – означи той.
- Със сигурност си – прекъсна го първокласничката и също го потупа по главата, с цел да прекъсне всевъзможни вероятни възражения.
- Аз съм екшперт в друга област – съобщи гордо дребната – която към момента мъчно завърташе „ р “ в под езика и не правеше особена разлика сред звуците „ ш “ и „ с “.
- Стига! – прекъсна я изрично първокласничката. – Няма да давам пояснения.
Без да ще, мъжът се усмихна. Той беше сериозен човек, освен това, постановяваше му се да управлява подчинени през целия ден, само че тези двете, шавливи и непоносими, го забавляваха. Внимание. Не бива да се хили за щяло и нещяло пред тези деца, ще се разглезят невъобразимо.
- Тате е мощен – изтърси дребната. После внезапно попита: – Тате, какво значи „ мощен “?
- Мощен значи слънце – изясни неотложно първокласничката. – Слънцето ни дава гратис топлота и светлина, както прави тате. Тате заплаща парното, преносимия компютър и запалените лампи. Мама не заплаща нищо. Няма пари.
- Трябва да пестим – удостовери значимо дребният жълт слънчоглед. – Тате, какво значи „ да пестим “? - попита съществено хлапето и стремително получи отговор от сестра си, която към този момент бе научила всичко под слънцето в първи клас.
- Да пестим значи бюджет.
Грозната дума се удави в облаците и дребната ревна:
– Искам балерина Трейси да направи шпагат…
- Стига – измърмори първокласничката и добави напълно безшумно, и напълно тъжно: – Много е хубава зелената рокля в магазин „ Пипи “.
Малката ронеше тежки сълзи, само че мъжът знаеше по какъв начин да овладява кресливи девойки, имаше богат опит – крачеше напред в дъжда, без да ги поглежда, стиснал по едно дете във всяка ръка. Голямата внезапно викна в ухото му:
- Тате! Сетих се нещо.
Дъщерите са злина.
- Какво!
- Тате, нали имаш връзки?
- Няма – усъмни се дребната. – Никога не ми върза връзките на маратонките.
- Тате, нали си мощен? Знаеш ли какъв брой са буквите в българската писменост?
Той крачеше напред. Добре, че облаците си събраха мозъка, където би трябвало, и престанаха да бомбардират земята с противния си дъжд.
- Силен съм – удостовери той.
- Тогава за какво не кажеш на госпожа Петрова да понижи буквите в българската писменост? Толкова доста са. И всичките сложни. Само „ О “ не е. Боли ме ръката, до момента в който пиша – помоли първокласничката.
Мъжът отвърна троснато „ Глупости “, само че се усмихна. Малката видя какво прави, изтърси строго „ нелепости “ и също се усмихна.
- Аз съм специалист в друга област – съобщи тя и след това го попита: - Какво значи „ специалист “, тате?
- Експерт значи да не ти е студено, когато вали – изясни тъмнокосата, след това мигновено разгласи: – Студено ни е.
- Гладни сме – добави дребната.
Мъжът ги заведе в сладкарница „ Меча лапа “, ядоха, а той си прочете телефона. Дъждът престана да досажда и мъжът направи нещо, което опонираше на всичките правила за вярното образование на нахални подрастващи деца. Когато изядоха и последната троха от сандвичите (Трябва да пестим, по тази причина се изяжда всичко!), отидоха до магазин „ Пипи “. Без доста приказки бащата купи една зелена рокля – не рокля, а вятър от вълшебно кадифе, напълно страхотна, която се беше родила в ръцете на шивачката, с цел да грее дружно със зеленото яке върху гърба на първокласничката.
- Този магазин ще ме разори – сподели бащата.
- Тате, какво значи „ ще ме разори “?
- Означава, че те боли корема - изясни първокласничката, която през вчерашния ден беше изкарала шестица по математика. – Затова не би трябвало да влизаме с тате в магазин „ Пипи “, разбра ли?
Вместо да разбере, дребната ревна, без да има каквато и да било причина за сълзи.
- „ Пипи “… – захленчи тя.
Беше дълбока и поредна скука като майка си.
Мъжът още веднъж прегърна и двете хлапета, тъй като не желаеше да се навежда и отново да връзва връзките на маратонките им. Изглеждаше доста по-лесно да ги вдигне във въздуха и да ги достави у дома. Краката им сигурно бяха мокри.
Вместо да ги завлече вкъщи, мъжът зави назад към магазин „ Пипи “. Отиде до щанда с кукли и избра една розова балерина Трейси.
- Тя ще ни направи шпагат! - извика щастливият жълт слънчоглед и се усмихна необятно, високо и ярко колкото пролетта, есента, зимата и лятото, завързани на кълбо.
Мъжът въздъхна.
После заплати.
Вече нямаше в портфейла си 520 лв., единствено 383. Лековерен човек. В каква мрежа го омотаха двете дребни щуки. Без никаква причина мъжът се усмихна. Глупаво и необятно.
Беше благополучен.
---- ------ ---
На масата до прозореца в ресторант „ Сан Марко “ седеше висок, слаб господин. Той отвори портфейла си, преброи банкнотите - 520 лв.. Беше се разделил с една досадна жена, „ специалист “. Защо? Съвсем логически отговор. Имаше друга, несъмнено.
Различна. Възпитана.
По дяволите.
Щеше му се в действителност да беше купил онази зелена рокля и смахнатата балерина Трейси, която можеше да прави шпагат.
Валеше дъжд. Неприятно, студено. Какво друго да бъде времето през октомври. Хубаво щеше да е, в случай че в портфейла му бяха останали 383 лв..
Поръча уиски. Отпи.
По дяволите.
Отпи още веднъж.
- Но нали в магазин „ Пипи “ докараха зелени рокли – посочи огромната щерка, макар че й беше известно какво значи „ Бюджет “ – няма зелена нито синя, нито лилава - никаква рокля. На всяко дете в първи клас му е ясно – появи ли се думата „ бюджет “, не ти купуват нищо.
- Искам балерина Трейси – стартират трънчетата в погледа, прикрит под несресаните коси с цвят на меда в буркана, който децата изобщо не желаеха да ядат. Високият мъж не беше експерт по сресване на бретони, връзване връзки на маратонки, нито по закопчаване на якетата с ципове. Бе заседнал в работа. – Балерина Трейси! – продължи да навива дребната. - Искам я. Тя се върти и пее. Дори дори може да прави шпагат.
- Бюджет - повтаря хладно мъжът, въпреки че „ даже дори “ го развеселява.
Но слънчогледът в главата на дребната не е дозрял за разсъждения. Тя е в първа група на детска градина „ Миньорче “, там още не са учили финанси, по тази причина тропа с крайник.
- Балерина Трейси – и по-късно заревава.
Мъжът тегли хлапетата на буксир косо през площада, облаците образуват щит над главите им и ги замерят с лава от дъждовни капки. Оказа се, че не е взел чадър – както постоянно.
- Балерина Трейски – хленчи слънчогледът. Застава на едно място и отхвърля да помръдне крачка настрана.
- Стига! – декларира мъжът.
Момичето с тъмната като вечер коса– въпреки и в първи клас, също замръзва неподвижно на място и прошепва:
– Зелената рокля ще е хубава със зеленото ми яке.
- Бюдж… - подхваща мъжът, само че се сеща, че с дами е невероятно да се спори, както е невероятно да спориш с продънен покрив. Той се навежда пламенно – по този начин би трябвало да се работи с капризни деца - сграбчва ги от земята, прегръща по една щерка във всяка ръка и уверено поема към дома - стеснен апартамент на улица „ Елин Пелин “ 6.
Майката на двете дребни вандалки го назовава „ пещера “, тъй като е мрачен и стеснен, а децата настояват - даже първокласничката съобщи, че виждала „ без подозрение “ по какъв начин вътре летели прилепи.
- По-рано имаше хлебарки - беше признал мъжът. – Но майка ви ги изтреби.
- Когато хлебарките пораснат, стават прилепи – изясни първокласничката. – Зная това сигурно.
- Със сигурност – беше споделила жена му, - ти си свидлив човек. Тия петстотин и двайсет лв. кой знае защо ще бъдат усвоени. Поредната бормашина, ъглошлайф и не знам какъв шлайф.
- Подарък за една дама – бе прецизирал той.
- Горката – беше реагирала прочувствено тя.
- Стига! – прекъсна я мъжът, свикнал да се разправя с твърдоглави и неточни дами, каквато в действителност беше неговата. – Няма да давам пояснения.
- Аз съм специалист в друга област– заявяваше жена му и с това разногласието приключваше, само че вечерта никаква бормашина не зае място в неговия долап. Понякога – прекомерно постоянно – дамата се държеше напористо, с цел да не използва думата „ отвратително “. Това не му се нравеше.
- Силен си, тате – означи дребната и го потупа по главата, с цел да го насърчи.
- Тате е май-силният мъж на света – удостовери без капка съмнение първокласничката.
Мъжът ценеше точността, самият той беше старателен до искра и всякакво деформиране на истината бе неприемливо в държанието му.
- Не съм най-силният – означи той.
- Със сигурност си – прекъсна го първокласничката и също го потупа по главата, с цел да прекъсне всевъзможни вероятни възражения.
- Аз съм екшперт в друга област – съобщи гордо дребната – която към момента мъчно завърташе „ р “ в под езика и не правеше особена разлика сред звуците „ ш “ и „ с “.
- Стига! – прекъсна я изрично първокласничката. – Няма да давам пояснения.
Без да ще, мъжът се усмихна. Той беше сериозен човек, освен това, постановяваше му се да управлява подчинени през целия ден, само че тези двете, шавливи и непоносими, го забавляваха. Внимание. Не бива да се хили за щяло и нещяло пред тези деца, ще се разглезят невъобразимо.
- Тате е мощен – изтърси дребната. После внезапно попита: – Тате, какво значи „ мощен “?
- Мощен значи слънце – изясни неотложно първокласничката. – Слънцето ни дава гратис топлота и светлина, както прави тате. Тате заплаща парното, преносимия компютър и запалените лампи. Мама не заплаща нищо. Няма пари.
- Трябва да пестим – удостовери значимо дребният жълт слънчоглед. – Тате, какво значи „ да пестим “? - попита съществено хлапето и стремително получи отговор от сестра си, която към този момент бе научила всичко под слънцето в първи клас.
- Да пестим значи бюджет.
Грозната дума се удави в облаците и дребната ревна:
– Искам балерина Трейси да направи шпагат…
- Стига – измърмори първокласничката и добави напълно безшумно, и напълно тъжно: – Много е хубава зелената рокля в магазин „ Пипи “.
Малката ронеше тежки сълзи, само че мъжът знаеше по какъв начин да овладява кресливи девойки, имаше богат опит – крачеше напред в дъжда, без да ги поглежда, стиснал по едно дете във всяка ръка. Голямата внезапно викна в ухото му:
- Тате! Сетих се нещо.
Дъщерите са злина.
- Какво!
- Тате, нали имаш връзки?
- Няма – усъмни се дребната. – Никога не ми върза връзките на маратонките.
- Тате, нали си мощен? Знаеш ли какъв брой са буквите в българската писменост?
Той крачеше напред. Добре, че облаците си събраха мозъка, където би трябвало, и престанаха да бомбардират земята с противния си дъжд.
- Силен съм – удостовери той.
- Тогава за какво не кажеш на госпожа Петрова да понижи буквите в българската писменост? Толкова доста са. И всичките сложни. Само „ О “ не е. Боли ме ръката, до момента в който пиша – помоли първокласничката.
Мъжът отвърна троснато „ Глупости “, само че се усмихна. Малката видя какво прави, изтърси строго „ нелепости “ и също се усмихна.
- Аз съм специалист в друга област – съобщи тя и след това го попита: - Какво значи „ специалист “, тате?
- Експерт значи да не ти е студено, когато вали – изясни тъмнокосата, след това мигновено разгласи: – Студено ни е.
- Гладни сме – добави дребната.
Мъжът ги заведе в сладкарница „ Меча лапа “, ядоха, а той си прочете телефона. Дъждът престана да досажда и мъжът направи нещо, което опонираше на всичките правила за вярното образование на нахални подрастващи деца. Когато изядоха и последната троха от сандвичите (Трябва да пестим, по тази причина се изяжда всичко!), отидоха до магазин „ Пипи “. Без доста приказки бащата купи една зелена рокля – не рокля, а вятър от вълшебно кадифе, напълно страхотна, която се беше родила в ръцете на шивачката, с цел да грее дружно със зеленото яке върху гърба на първокласничката.
- Този магазин ще ме разори – сподели бащата.
- Тате, какво значи „ ще ме разори “?
- Означава, че те боли корема - изясни първокласничката, която през вчерашния ден беше изкарала шестица по математика. – Затова не би трябвало да влизаме с тате в магазин „ Пипи “, разбра ли?
Вместо да разбере, дребната ревна, без да има каквато и да било причина за сълзи.
- „ Пипи “… – захленчи тя.
Беше дълбока и поредна скука като майка си.
Мъжът още веднъж прегърна и двете хлапета, тъй като не желаеше да се навежда и отново да връзва връзките на маратонките им. Изглеждаше доста по-лесно да ги вдигне във въздуха и да ги достави у дома. Краката им сигурно бяха мокри.
Вместо да ги завлече вкъщи, мъжът зави назад към магазин „ Пипи “. Отиде до щанда с кукли и избра една розова балерина Трейси.
- Тя ще ни направи шпагат! - извика щастливият жълт слънчоглед и се усмихна необятно, високо и ярко колкото пролетта, есента, зимата и лятото, завързани на кълбо.
Мъжът въздъхна.
После заплати.
Вече нямаше в портфейла си 520 лв., единствено 383. Лековерен човек. В каква мрежа го омотаха двете дребни щуки. Без никаква причина мъжът се усмихна. Глупаво и необятно.
Беше благополучен.
---- ------ ---
На масата до прозореца в ресторант „ Сан Марко “ седеше висок, слаб господин. Той отвори портфейла си, преброи банкнотите - 520 лв.. Беше се разделил с една досадна жена, „ специалист “. Защо? Съвсем логически отговор. Имаше друга, несъмнено.
Различна. Възпитана.
По дяволите.
Щеше му се в действителност да беше купил онази зелена рокля и смахнатата балерина Трейси, която можеше да прави шпагат.
Валеше дъжд. Неприятно, студено. Какво друго да бъде времето през октомври. Хубаво щеше да е, в случай че в портфейла му бяха останали 383 лв..
Поръча уиски. Отпи.
По дяволите.
Отпи още веднъж.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ