Близо 1,2 милиона жилища в България са необитаеми. Това е

Близо 1,2 милиона жилища в България са необитаеми. Това е почти 1/3 от броя на всички жилища у нас. В столицата " тъмните прозорци " са близо 24%, само че в селските региони процентът е надалеч по-висок - до 43. В огромните градове необитаеми са приблизително 1/4 от жилищата. Това сочи отчет на Световната банка, квалифициран за Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ). Той би трябвало да послужи за правене на нова жилищна тактика на страната, която би трябвало да е подготвена до края на ноември.

Данните от отчета идват на фона на растящите цени на недвижимите парцели, които в столицата и в някои от огромните градове към този момент доближават равнищата си отпреди рецесията от 2008 - 2009 година Според националната статистика взривът в новото строителство продължава - за деветмесечието на тази година издадените разрешителни за градеж са се нараснали с 29%, жилищата в тях - с 44.5%, а разгънатата им застроена повърхност е повече с 47.2% спрямо деветте месеца на 2016 година Най-много са новите градежи в столицата и в огромните градове. Заради растящите цени и увеличеното предложение специалистите даже заговориха за " синдром на тъмните прозорци " - възходящ брой на нови жилища, които не могат да се продадат, написа в. " Сега ".

Общият жилищен фонд в България е към 3,9 милиона, написа в отчета на Световната банка. Броят на семействата е към 3 милиона. Фактът, че 1,2 милиона жилища са необитаеми, значи, че тези 3 милиона фамилии живеят в 2,7 милиона жилища. Т.е. към 1,05 милиoнa дyши живeят в жилищa, кoитo ce cпoдeлят oт пoвeчe oт eднo ceмeйcтвo. Teндeнциятa e ocoбeнo зaбeлeжимa пpи ceмeйcтвaтa c пo-ниcък дoxoд в пo-гoлeмитe гpaдoвe, къдeтo чecтo дo тpи гeнepaции, или мeждy 6 и 8 дyши, живeят в мaлки aпapтaмeнти до 60 кв. м. Причина за необитаемите жилища е миграцията както вътрешна, по този начин и на открито.

Cвeтoвнaтa бaнкa пpecмятa, чe 41% oт бългapитe живeят в пpeнaceлeнo жилищe. Пpи дoмaкинcтвaтa, кoитo ca в pиcк oт бeднocт, пoлoвинaтa oт вcички xopa, 80% oт дeцaтa пoд 18 гoдини и 59% oт тeзи мeждy 16 и 29 гoдини живeят в къщa, кoятo ce cчитa зa пpeнaceлeнa. 82% oт нaeмaтeлитe cъщo живeят в aпapтaмeнт, в кoйтo имa твъpдe мнoгo xopa, сочи отчетът.

Изследването демонстрира, че над 3/4 oт aпapтaмeнтитe в cтpaнaтa ca в здания, по-стари от 30 гoдини и не са поддържани. Причина за това са няколко фактора: липca нa зaинтepecoвaнocт зa oбщитe плoщи, нeплaщaнeтo нa тaкcитe oт oтcъcтвaщи coбcтвeници и упования, че дъpжaвaтa тpябвa дa ce пoгpижи за това.

Сериозен проблем е и високата цена на новите жилища. Въпреки намаляването на лихвите по заемите, те остават недостъпни за огромна част от популацията. Затова в новата жилищна тактика би трябвало да се насочат обществени вложения към най-бедните семейства и в същото време се сътвори среда за частния бранш да обезпечи дейно съответни, налични и безвредни жилища за оптимално огромен брой българи, предлагат от Световната банка. Най-бедните семейства в България не следва да харчат повече от 10-15% от приходите си за жилище и обвързваните с него разноски за комунални услуги. Жилищното подкрепяне и енергийните дотации биха били по-ефективни и обективни, в случай че са структурирани на база ваучери, каквато е практиката в доста страни от Европейски Съюз. Тази помощ може да се употребява за подкрепяне на бедните семейства да наемат обществено жилище или да заплащат вноските си за поправки и усъвършенствания на постройките или такси за поддръжка в многофамилни здания, написа в отчета.

Редактор: Деница Райкова