12 твърдения, които ни пречат в живота
Бащата на когнитивно-поведенческата терапия, известният американски психолог и психотерапевт Албърт Елис (1913-2007), показва 12 изказвания, наречени от него " блокиращи настройки ". Когато ние вземаме някакво решение, неизбежно проиграваме в съзнанието си някои от към този момент заложените там настройки и това дефинира избора ни, написа АТИТЮД.
Помислете, кои от тях са годни и за вас:
1. Всички би трябвало да ме обичат и да утвърждават това, което върша.
Да очаквате това, значи да се подлагаме на необяснима паника, да си предизвикваме огорчения, изключително в случай че виждаме, че някой не ни обича или не утвърждава дейностите ни. Очевидно е, че да се придържаме към такава позиция е неуместно, тъй като никой не може да удовлетвори по едно и също време усетите на всички хора. Това, което се харесва на едни, може да нервира други.
За да се харесваме на всички, би трябвало непрекъснато да улавяме възприятията на другите хора, с цел да подобрим тяхното отношение към нас. Все отново по-добре е да търсим интензивно хора, с които ни сплотяват общи занимания и възгледи, с цел да ни е забавно да поддържаме връзка. По-добре е да изразходваме своите сили за другарство с същински другари, в сравнение с за опити да угодим на всички и на всеки.
2. Човек би трябвало да бъде прелестен (идеален) и да се бори за триумф във всяка една област, да бъде безукорен във всяко едно отношение.
Очевидно е, че да бъдеш идеален, съвършен, непогрешим във всичко е невероятно. Онзи, който си слага такава цел, е жертван на безкрайни терзания и тревожни мисли във връзка на минали и вероятни неудачи. Хора с такива ирационални показа могат да реализират доста в живота си, само че нормално постигнатият триумф ги отчуждава от близките. Мнозина, намирайки се в плен на повишени условия към себе си, по този начин и не реализират това, което са желали. Все отново не може да постигнеш (малцина са успявали) нещо свръхестествено (свръхчовешко).
Разбира се, че е належащо да се стремиш към върха, към ползотворна активност в името на напредъка, познанието, развиването. Важно е обаче и да се осъзнава, че всеки човек в живота си ще среща неудачи, че не може да се защищити от пропуски и ще зависи от най-различни ограничавания. Важното е да вършим добре това, с което сме се захванали, да усвояваме уроците, които ни дава самият живот.
3. Определени действия са неправилни и оня, който ги прави, би трябвало да бъде наказван.
Много от това, което вършат другите, ние самите не бихме правили, и назад, нещо от това, което би ни се желало, те не го вършат. Не бива обаче заради тази причина да ги считаме за неприятни хора. Обикновеното неодобрение няма да докара до нищо хубаво. Преследването им също носи малко изгода, неведнъж вредата е повече. Анализирайки аргументите за държанието на другите, си коства нещата да се погледнат от тяхната позиция, с цел да се разбере смисъла на държанието им, да се огледа на обстановката от позицията на тези хора и тогава в доста случаи то ще стане обяснимо.
Ако човек е направил нещо неприятно (поне от ваша гледна точка) това може да се е случило заради нелепост, неведение, под въздействие на страсти. Затова би трябвало да се отнесем с толерантност към това, да се постараем да го просветим, да му помогнем да промени държанието си в нужната посока. От това ще завоюват всички. Така би трябвало да се отнасяме и към себе си. Ако някому не се харесва това, което вие вършиме, може би не си и коства да се вълнуваме за това. Просто би трябвало да си признаем, че от позициите на близките вашето държание може да наподобява погрешно, несвоевременно. Трябва ли да ви упрекват за това? И би трябвало ли поради това да изпадате в отчаяние?
По-разумно е да се обсъдят гледните точки, да се съпоставят и да се огледа дали може да се научите на нещо потребно. В спора една от страните, или може би и двете, ще трансформират своята позиция, а може и да открият, че е невероятно да реализират единодушие, само че все едно подобен метод е по-печеливш, в сравнение с взаимната омраза и обвинявания, вследствие на които и двете страни губят.
