Ще ми дотегнат един ден Ще ми дотегнат един ден Всички

Ще ми дотегнат един ден

Ще ми дотегнат един ден
Всички хлъзгави страхове,
неистини,
мълчания —
Ще ги тръсна като паяжина от мен
И ще кажа ясно, обезверено:
Е, добре, аз го обичам!
Имате ли въпроси?

И ще свърши всичко.
От просто по просто.
Ще се хванем след туй ръка за ръка
И ще отидем там,
Където се почва изначало.
И всичко би станало тъкмо по този начин,
Да не бяха ония удивено печални,
Безпомощно зли,
Вцепенени
Очи на жена...

Ти тежка роля ми даде, благи:
Да крепя на дома ти нежната тишина,
Да съм — и да не съм...
И да се върша на мощна.

Станка Пенчева