Как да вземате най-умните решения
Да ставам ли, или да подремна още малко? Сандвич или мюсли? Пола или панталон? Да му се усмихна ли, или да отместя свенливо взор? Вземаме множеството решения във всекидневието, без да му мислим доста, освен това с впечатляващ триумф. Но от време на време сме изправени пред избор, за който не сме сигурни. В Гърция, или в Италия да прекарам отпуската си? Телевизор ли да купя, или ледник? Да постъпя в университет или да спечелвам пари? За да вземем най-хубавото решение в сходни случаи, се нуждаем от всички принадлежности, с които разполагаме. Но кои са те в действителност? В своята книга „ Мозъкът нашепва “ създателят и откривател на мозъка Мартин Корте акцентира, че има два инструмента, които можем да използваме в процесите за взимане на решения: вътрешен глас и разсъдък. Тъй като те освен действат друго, само че имат и разнообразни преимущества и дефекти, дано ги разгледаме в резюме:
1. Интуиция
Невролозите разполагат интуицията в същия мозъчен район като навиците, така наречен базални ганглии. От еволюционно-биологична позиция тази част на естествения изчислителен център на тялото е доста остаряла и ние не осъзнаваме, нито можем да изразим с думи разиграващото се там. Интуицията извлича информацията, която включва в процеса за взимане на решения, от нашия опит – разпознавайки модел, който ни е прочут от предходна обстановка. Въз основа на това тя ни предлага да постъпим по този начин или другояче. Предимството на интуицията : тя взема поради ужасно доста параметри при обещано решение, а точно всички, които са обусловили примерната обстановка. Недостатъкът : елементарно пропуща да регистрира разликите сред новата, съответна обстановка и съхранения модел – и, несъмнено, това може да докара до неправилни решения…
2. Разум
Корте отрежда на разсъдъка място в префронталния кортекс, относително нова част на мозъка, която ръководи съзнателното мислене и разполага с подарък слово. Между другото, с помощта на този подарък слово разсъдъкът може да разиграе разнообразни благоприятни условия („ какво би било, ако… “) и да разграничава ясно взаимовръзки като каузалност – и това е неговото най-голямо преимущество при вземането на решения. Недостатъкът на разсъдъка : потреблението му е демонски изморително – няма изключително огромен потенциал и може да обхване единствено парченце от съответстващите фактори – което, несъмнено, може да докара до обилни неправилни решения и изкривени преценки…
Как да употребявате инструментите оптимално
В комплицирани, само че познати обстановки можем с чиста съвест да се осланяме на интуицията си – на първо място, когато се постанова да решаваме бързо. (Примери: улично придвижване, всекидневни решения, приоритизиране на нормални задължения…) В елементарни, само че непознати обстановки разсъдъкът е най-хубавият консултант – на първо място, когато разполагаме с време за размисъл. (Примери: вложения, решения за осъществяване на покупки…)
В комплицирани нови обстановки, когато решенията нормално се вземат най-трудно, комбинацията сред вътрешен глас и разсъдък е най-хубавият вид. Тоест „ мислене върху мисленето “, както го формулира Корте: да слушаме „ шестото “ си възприятие, само че в същото време да помислим трезво за какво ни се коства най-правилно да следваме интуицията си и какви последици може да има това. Или както споделя Корте: „ Винаги би трябвало да сме наясно за какъв тип решение става дума и каква информация е основна за него “.
Никога нямаме стопроцентова сигурност за следствията от някое наше решение – както във връзка с елементарни, по този начин и във връзка с комплицирани проблеми, както в нови, по този начин и в познати обстановки. Но затова да се колебаем и да се оставим на течението, със стопроцентова сигурност не е най-умното решение.
