Влатко Дробаров: За мен е чест да се раздавам за феновете на Черно море
Стожерът в отбраната на Черно море Влатко Дробаров е един от играчите, който е с най-голяма заслуга за историческото сребро на отбора. Със постоянните и непрекъснатите си изяви Влатко се трансформира и в един от най-хубавите централни бранители в шампионата и завоюва благосклонностите на публиката на „ моряците “.
Любопитно е, че извоюваният орден е първи за Дробаров от състезание, откакто до този миг се е подвизавал по терените на общо осем страни. Сред тях са и тези на родината му Република Северна Македония, Армения, Босна и Херцеговина, Мексико, Индия, Саудитска арабия и Кипър.
Пред Дробаров направи своята равносметка на миналия сезон, който увековечи този тим на Черно море и неговия ментор.
Ето какво сподели той:
За мен и тима на Черно море това е историческо достижение и най-голямото самопризнание за феноменалния колектив и феноменалния ни треньор. Радостта и щастието, което видях в очите на почитателите, откакто ни наградиха след последния мач, демонстрират по какъв начин сме се справили и тези мигове аз постоянно ще ги помня. Освен всичко това нашият триумф носи авторитет и на град Варна.
Не мисля, че още сме осъзнали какво сме постигнали. Това ще се случи в хода на тренировките от лятната подготовка, а може би и по-късно. Сега още сме подвластни на еуфорията и се любуваме на момента. Гордея се обаче, че Черно море стигна до второто място почтено и единствено по футболен метод, и мисля, че заслужаваме това сребро и класирането заслужено отразява показанато от нас на терена през целия сезон.
След конфликта с Лудогорец през предишния август във Варна, който спечелихме с 1:0, вътрешно в себе си усетих, че имаме капацитета за нещо огромно и би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да го осъществяваме.
Най-силните ни мачове бяха всичките вкъщи, както и при 5:1 над Славия в София и последното ни посещение в столицата на ЦСКА, в което надделяхме справедливо с 1:0.
Силата на Черно море бе в перфектния треньор и сплавта от положителния колектив и играчи. Защото, в случай че разполагаш единствено с добър колектив без положителни футболисти или противоположното, мъчно можеш да постигнеш подобен триумф. Особено, като се има поради, че отстъпваш по бюджет на главните си съперници.
След загубата в първото пролетно посещение в Разград, си споделих, че това бе единствено един неприятен ден и неприятно стичане на събитията през първото полувреме, само че случилото се не може да скапе атмосферата в съблекалнята. И видяхте, че след това бързо излязохме от обстановката с две следващи победи на „ Тича “, първата от които над ЦСКА.
Това, че в пет следващи гостувания през пролетта не вкарахме гол и взехме единствено три точки, не ни обезкуражи, откакто в нито един от въпросните дуели не бяхме надиграни, а в три от тях приключихме със суха мрежа. Отделно във всяка една от тези срещи създадохме положения за гол, само че нямахме късмет да ги осъществяваме. Срещу Локомотив пък под тепетата най-после не отсъдиха и дузпа в наша изгода. Но в последна сметка всичко за нас завърши по този начин, както го искахме, откакто в шестото ни посещение също не допуснахме гол и отбелязахме един, който се оказа „ сребърния “.
С Живко Атанасов ми е елементарно, защото е отличен състезател. С него се получи стремежи баланс и синхрон, а и отборната ни игра като цяло в отбранителен проект оказа помощ да имаме втората най-хубава отбрана в групата. Това обаче за мен не бе изненада, защото при първия ми престой при „ моряците “ разполагахме и с най-хубавата отбрана.
Относно Илиан Илиев, резултатите най-добре приказват за него и неслучайно бе определен за най-хубавия в България. Освен че схваща играта, както никой различен, той е и огромен психолог. Илиан да вземем за пример усеща тънкия миг, кой би трябвало да влезе в игра и по кое време би трябвало да го пусне, а това не всеки експерт го има. Важно е също да отбележа, че Илиан е и добър човек.
Искам също да благодаря на почитателите на Черно море за безрезервната поддръжка на всеки стадион. Бих желал да знаят, че я оценявяме и през другото състезание ще се стремим да бъдем още по-яки и по-силни, с цел да продължим да ги радваме. Аз персонално съм играл в доста страни, само че за първи път виждам такива буйни, отдадени и правилни последователи, и за мен е чест и привилегия да се разпределям за нея.
Знам, че през другия сезон съперниците ще гледат на нас към този момент с друго око и ще излизат двойно по-мотивирани, само че въпреки това ние също ще бъдем пределно мобилизирани да отстояваме позициите си и да покажем, че неслучайно сме станали вицешампиони. Харесва ни да бъдем в първата тройка и отсега нататък също ще даваме всичко от себе си, с цел да оставаме и подвластни единствено от себе си, както бе до момента.
В Лига на конференциите започваме от втория кръг, само че още в първите два мача ще се надигнем против тежки съперници. Ние обаче ще сме окуражени да ни виждат и в Европа, и бъдете сигурни, че няма да се дадем елементарно на никой.
Любопитно е, че извоюваният орден е първи за Дробаров от състезание, откакто до този миг се е подвизавал по терените на общо осем страни. Сред тях са и тези на родината му Република Северна Македония, Армения, Босна и Херцеговина, Мексико, Индия, Саудитска арабия и Кипър.
Пред Дробаров направи своята равносметка на миналия сезон, който увековечи този тим на Черно море и неговия ментор.
Ето какво сподели той:
За мен и тима на Черно море това е историческо достижение и най-голямото самопризнание за феноменалния колектив и феноменалния ни треньор. Радостта и щастието, което видях в очите на почитателите, откакто ни наградиха след последния мач, демонстрират по какъв начин сме се справили и тези мигове аз постоянно ще ги помня. Освен всичко това нашият триумф носи авторитет и на град Варна.
Не мисля, че още сме осъзнали какво сме постигнали. Това ще се случи в хода на тренировките от лятната подготовка, а може би и по-късно. Сега още сме подвластни на еуфорията и се любуваме на момента. Гордея се обаче, че Черно море стигна до второто място почтено и единствено по футболен метод, и мисля, че заслужаваме това сребро и класирането заслужено отразява показанато от нас на терена през целия сезон.
След конфликта с Лудогорец през предишния август във Варна, който спечелихме с 1:0, вътрешно в себе си усетих, че имаме капацитета за нещо огромно и би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да го осъществяваме.
Най-силните ни мачове бяха всичките вкъщи, както и при 5:1 над Славия в София и последното ни посещение в столицата на ЦСКА, в което надделяхме справедливо с 1:0.
Силата на Черно море бе в перфектния треньор и сплавта от положителния колектив и играчи. Защото, в случай че разполагаш единствено с добър колектив без положителни футболисти или противоположното, мъчно можеш да постигнеш подобен триумф. Особено, като се има поради, че отстъпваш по бюджет на главните си съперници.
След загубата в първото пролетно посещение в Разград, си споделих, че това бе единствено един неприятен ден и неприятно стичане на събитията през първото полувреме, само че случилото се не може да скапе атмосферата в съблекалнята. И видяхте, че след това бързо излязохме от обстановката с две следващи победи на „ Тича “, първата от които над ЦСКА.
Това, че в пет следващи гостувания през пролетта не вкарахме гол и взехме единствено три точки, не ни обезкуражи, откакто в нито един от въпросните дуели не бяхме надиграни, а в три от тях приключихме със суха мрежа. Отделно във всяка една от тези срещи създадохме положения за гол, само че нямахме късмет да ги осъществяваме. Срещу Локомотив пък под тепетата най-после не отсъдиха и дузпа в наша изгода. Но в последна сметка всичко за нас завърши по този начин, както го искахме, откакто в шестото ни посещение също не допуснахме гол и отбелязахме един, който се оказа „ сребърния “.
С Живко Атанасов ми е елементарно, защото е отличен състезател. С него се получи стремежи баланс и синхрон, а и отборната ни игра като цяло в отбранителен проект оказа помощ да имаме втората най-хубава отбрана в групата. Това обаче за мен не бе изненада, защото при първия ми престой при „ моряците “ разполагахме и с най-хубавата отбрана.
Относно Илиан Илиев, резултатите най-добре приказват за него и неслучайно бе определен за най-хубавия в България. Освен че схваща играта, както никой различен, той е и огромен психолог. Илиан да вземем за пример усеща тънкия миг, кой би трябвало да влезе в игра и по кое време би трябвало да го пусне, а това не всеки експерт го има. Важно е също да отбележа, че Илиан е и добър човек.
Искам също да благодаря на почитателите на Черно море за безрезервната поддръжка на всеки стадион. Бих желал да знаят, че я оценявяме и през другото състезание ще се стремим да бъдем още по-яки и по-силни, с цел да продължим да ги радваме. Аз персонално съм играл в доста страни, само че за първи път виждам такива буйни, отдадени и правилни последователи, и за мен е чест и привилегия да се разпределям за нея.
Знам, че през другия сезон съперниците ще гледат на нас към този момент с друго око и ще излизат двойно по-мотивирани, само че въпреки това ние също ще бъдем пределно мобилизирани да отстояваме позициите си и да покажем, че неслучайно сме станали вицешампиони. Харесва ни да бъдем в първата тройка и отсега нататък също ще даваме всичко от себе си, с цел да оставаме и подвластни единствено от себе си, както бе до момента.
В Лига на конференциите започваме от втория кръг, само че още в първите два мача ще се надигнем против тежки съперници. Ние обаче ще сме окуражени да ни виждат и в Европа, и бъдете сигурни, че няма да се дадем елементарно на никой.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ