Аварски хаганат – възход и падение
Аварският хаганат е номадска империя, издигнала се в Ранното средновековие в равнините на Централна Европа. Кои са аварите и дали са обособен народ или общ брой от доста етнически групи, е въпрос, на който учените не могат да отговорят и до през днешния ден. Знае се, че аварите идват в Европа в средата на четвърти век, малко след края на хунската надмощие.
Историята на Аварския хаганат стартира през 567 година. Тогава владетелят на аварите – хан Баян, предвождащ голямото си племе, както и доста прабългари, навлиза в земите на някогашната римска провинция Панония.
Около 580 година аварският каган Баян I подчинява славянски, български и немски племена, живеещи в Панония и Карпатския басейн. В съюз с лонгобардите той побеждава мощната страна на гепидите, оспорвала му властта на аварите в Панония. Това дава начало на Аварския хаганат.
Мощта му е толкоз огромна, че византийският василевс стартира да заплаща налог, с цел да бъдат оставени земите му на мира. Когато Византийската империя не е в положение да изплаща тези дотации обаче, аварите нахлуват на балканските ѝ територии. Според историка Менандер Баян командва войска от 10 000 кутригурски българи и дружно с тях опустошава Далмация през 568 година, дейно прерязвайки византийската сухоземна връзка със Северна Италия и Западна Европа.
До 582 година аварите превземат Сирмиум – значима цитадела в Панония. Когато византийците отхвърлят да усилят размера на налога, който заплащат, пожелан от сина на Баян и неггов правоприемник – Баян II (от 584 г.), аварите опустошават целия Балкански полуостров и доближават даже до земите на Южна Гърция.
Към 600 година Аварският хаганат се трансформира в голяма империя, разпрострираща се от земите на днешна Австрия на запад до Стара планина на юг и до Каспийско море на изток. През 610 година аварските войски опустошават Северна Италия. През 615 година във Византия избухва революция. Възползвайки се от това, Аварският хаганат нахлух в съвсем беззащитните византийски провинции на Балканите.
През 626 година в съюз с Персия аварите обаждат Константинопол, само че претърпяват тежко проваляне. В страната им избухва революция, която разорява страната. Западният им комшия – славянската страна на пълководеца Само, покорява част от западните им владения, а българите под управлението на хан Кубрат се подвигат на протест и, отцепвайки се, основават Велика България на север от Черно море. Аварския хаганат губи половината си територия.
Хаганатът в никакъв случай не се възвръща от този удар. Постпенно ролята му в европейските каузи понижава. Създаването на Дунавска България през 681 година е следващ удар против него. Хаганатът губи южните и източните си територии на Влахия и Молдова.
От 791 година Аварският хаганат е подложен на мощен напън от Франкското кралство на Карл Велики и през 796 година е победен, отпаднал, само че не и надвит. Хан Крум от рода Дуло (според някои по генезис от панонските българи), се възползва от слабостта на аварите и нахлува в земите им, като поставя завършек на Аварския хаганат, включвайки земите му в рамките на България.
