"На ръба на психиатричния куриоз". БНТ и БНР са принудени по закон да заблуждават избирателите
Анализът е препубликуван от
Петък вечер, избирателен дебат в студиото на водещото публицистично предаване по Българската национална телевизия (БНТ). Кандидат-депутат, осъждан за побой, обир и физически набези, приканва събеседниците си " да бият по един пестник " на един от другите участници в дебата. Малко по-късно още веднъж приканва за принуждение, приказва за бесене, обезглавяване, разстрел.
С крясъци " Идват бесилките! " му приглася още един от поканените претенденти - в неговия случай, осъждан за владеене на опиати за разпространяване. С искра в очите приказва за международен ционистки скрит план, илюминати, загатва, че е представител на божественото семейство, че персонално е водил секрети договаряния с Русия за преференциални газови доставки. Като кулминационна точка, апропо, вмъква и плашещи внушения, че украинският президент Володимир Зеленски ще изиска армия и български бойци ще бъдат изпратени да се бият.
Става дума за претендентите за депутати Боян Расате от Български народен съюз " Нова народна власт " и Венцислав Ангелов-Чикагото от партия " Истината и единствено истината " и тяхното присъединяване в " Панорама " по Българската национална телевизия (БНТ) този месец. Двамата обаче са единствено един образец за многочислените представители на маргинални партии, които в последните седмици са канени да приказват в народен ефир по време на предизборната акция.
Участията им както по Българска национална телевизия, по този начин и по Българското национално радио (БНР) провокираха отвращение. Случващото се в ефира на публичните медии беше съпоставено със зоопарк, цирк и селска механа. Централната изборна комисия беше сезирана поради апелите към принуждение, нацистки поздрави и други нарушавания на закона от страна на кандидат-депутатите и им наложи санкции.
Имаше реакция и от страна на шефа на Българска национална телевизия Емил Кошлуков, който дефинира предизборните дебати като " подигравка ". Той даже се извини на феновете и водещите на малкия екран за това, че са принудени да слушат " откровени безумия ".
Откъде обаче се появи това обвързване? Как въобще се стигна до това публичните медии да би трябвало да канят кандидат-политици, които в някои случаи събират даже по-малко от 0,1% поддръжка? И какъв е крайният резултат от техния гастрол?
Кой гласоподава гастрола на маргиналните партии
Противоречивите участия на Расате и Ангелов-Чикагото надалеч не са първият път, в който равнището на диспутите в националния ефир провокира въпроси. Темата беше повдигната и предходната есен, когато Димитър Митев от " Българска социалдемокрация - Евролевица " и Светльо Витков от " Глас национален " съвсем не се сбиха в ефира на Българска национална телевизия.
Участието на сходни кандидат-политици в формалните предизборни диспути стана допустимо напролет на 2021 година Тогава по предложение на депутати от " ИТН " (ИТН) 45-тият парламент одобри промени в Изборния кодекс, с които в член 189 беше добавено, че " партиите и обединенията, които са записали претенденти във всички изборни региони при избори за народни представители, имат право на равно присъединяване " при отразяването на акцията от Българска национална телевизия и БНР.
Как тъкмо ще наподобява това " равно присъединяване " пък се взема решение от съглашения, които БНР и Българска национална телевизия подписват с партиите. В тях се дефинират съответните формати и редът на присъединяване. Резултатът е, че във всяко предаване би трябвало да вземат участие всички и поравно. Без значение кой какво въздействие има.
В тази предизборна акция това значи, че няколко следващи седмици посетители в голям брой формати бяха представители на партии, взели нищожен брой от гласовете. На изборите предишния октомври за групировката на Венцислав Ангелов-Чикагото, да вземем за пример, са дали своят вот 2522 души (0,1%), а за тази на Боян Расате - единствено 1849 (0,07%).
Поправките, с които тяхното присъединяване в националния ефир стана допустимо, бяха признати на второ четене без разискване. За тях гласоподаваха 124 депутати (от Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, " Демократична България ", " Изправи се! Мутри вън! " ) от общо 135 тогава в залата.
" Против " гласоподаваха петима от Българска социалистическа партия, а въздържали се бяха шестима - един от Българска социалистическа партия, един от " Изправи се! Мутри вън! " и четирима от " Демократична България ".
Обществени медии, които заблуждават
След няколкото спорни участия през последните седмици тези законови промени бяха мощно разкритикувани от генералния шеф на малкия екран Емил Кошлуков. В обява във Facebook той прикани за премахването на " недомислената " корекция и заяви, че от Българска национална телевизия ще показват на Народното събрание оферти за това.
" Предизборната акция в медиите не трябва да поврежда психологичното здраве на нацията ", на 18 март след следващото издание на " Панорама " с присъединяване на противоречиви посетители.
" Свободна Европа " потърси за коментар и генералния шеф на БНР Милен Митев. Въпреки че участията на кандидат-депутати от маргинални партии в радиото останаха настрана от публичното внимание, в ефира на БНР също се чуваха тайни теории за сатанисти, жертвоприношения и илюминати.
По думите на Митев, с цел да се предпазят от разногласия с дребни или радикални обединения, парламентарно показаните партии и обединения все по-рядко вземат участие в проведените от публичните медии диспути. По този метод " вместо да помогне на гласоподавателите да се ориентират, ефирът на БНР и Българска национална телевизия де факто ги заблуждава, като основава неправилно усещане в аудиторията за известността на радикални хрумвания и послания ", уточни в писмени отговори до " Свободна Европа " Митев.
Според него е нужно отговорностите на БНР и Българска национална телевизия в хода на предизборни акции да се уточняват и в Изборния кодекс да се плануват други механизми, тъй че аудиторията да получава действителна визия за политическата конюнктура в страната.
Позициите на ръководителите на двете публични медии съответстват със заключенията на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ), която постоянно изпраща интернационалните наблюдаващи на изборите.
Още през есента на предходната година, че законовите разпореждания, изискващи " равно присъединяване " на всички обединения с национални листи, имат отрицателен резултат. Според наблюдаващите те са доведели до " понижаване на конкурентоспособността на публичните медии " и не са съдействали за " способността на гласоподавателя да направи осведомен избор ".
" Какво значи качество? "
В тази връзка " Свободна Европа " потърси за коментар Ива Митева, която през април 2021 година като член на Има Такъв Народ беше измежду главните вносители на поправките. През 2023 година тя напусна партията и дружно с още няколко нейни някогашни членове основа групировката " Заедно ".
Както Има Такъв Народ, по този начин и " Заедно " не изпратиха свои представители в " Панорама " този месец, макар че с помощта на личните им ремонти получиха право и покана за това. Пред " Свободна Европа " Ива Митева сподели, че повода нейната групировка да не взе участие не е качеството на дебата, а многото пътувания на представителите на " Заедно " тъкмо по това време.
" Ние отхвърляме, тъй като пътуваме. Аз и [Любомир] Каримански и другите сътрудници сме непрестанно някъде. Аз не съм се спряла, от град в град вървим, прекомерно малко ни е времето ", сподели Митева.
Тя разяснява още, че продължава да намира поправката за " доста наложителна ", макар видяното в ефира и макар личния им отвод да вземат участие. Мотивът ѝ е, че извънпарламентарните партии нямат средства за реклама в медиите, тъй като не взимат дотация, а даряването е усложнено.
" Няма по какъв начин, тези хора са позволени да вземат участие на изборите, нали? Какво значи качество? Качеството ще го преценят гласоподавателите. Някой пък може да хареса това държание ", сподели Митева.
" На ръба на психиатричния куриоз "
Според преподавателката по медийно право в Софийския университет проф. Нели Огнянова и медийния специалист Георги Лозанов обаче поправката е извънредно нездравословна - както за самите Българска национална телевизия и БНР, по този начин и за гласоподавателите.
Първият и главен проблем, който те виждат, визира правилата, по които би трябвало да работят медиите. Те се основават на публицистична самостоятелност - или правото на публицистите независимо и без външна интервенция да избират гостите и тематиките си. Този фундаментален принцип не може просто да отпада по време на предизборна акция, споделя Георги Лозанов.
По думите му с актуалната " безобразна " корекция публицистите се трансформират в конферансиета, които само наблюдават за времето с хронометър.
Както Лозанов, по този начин и Огнянова считат, че вместо да оказва помощ на гласоподавателите в избора им за кого да гласоподават и да ги стимулира да го създадат, законовата корекция от 2021 година реализира тъкмо противоположния резултат. Със сегашните правила Българска национална телевизия и БНР, които са принудени да канят " участници, които са на ръба на медийния, а постоянно и на психиатричния куриоз ", отблъскват гласоподавателите, споделя Лозанов. Създават подвеждащото усещане, че всички политиците са луди и няма защо да се гласоподава.
" Тези участия внушават тезата за " неприятната народна власт " и " потребността " от единоначалие, откъдето до нездравословния популизъм, наименуван референдум за президентска република, има единствено крачка ", споделя Огнянова.
Медийните специалисти прибавят и още нещо - че доста от участниците имат необичайно сходни послания: те са най-общо казано антизападно и пропутински настроени.
Докато съгласно Огнянова това е било предвидимо и наредбата надали е призната инцидентно, Лозанов не е толкоз сигурен дали при въвеждането ѝ е имало и такава предумисъл - да подкрепи антиевропейската " хибридна война ". И двамата обаче са уверени, че е нужна смяна - отпадане на тези правила от Избирателния кодекс и нови правила, препоръчани от самите медии и учредени на правилото на публицистична самостоятелност.
" Ако имаше публицистичен асортимент, публицистите биха си избрали тези, които имат да кажат нещо ново и друго ", споделя Лозанов.
" Може и да са крайни, фрапантни гледни точки, само че разнообразни - а не както в този момент приказки на кг, незнайно с каква легитимност и с предварителната изясненост, че те няма да произведат избор. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Петък вечер, избирателен дебат в студиото на водещото публицистично предаване по Българската национална телевизия (БНТ). Кандидат-депутат, осъждан за побой, обир и физически набези, приканва събеседниците си " да бият по един пестник " на един от другите участници в дебата. Малко по-късно още веднъж приканва за принуждение, приказва за бесене, обезглавяване, разстрел.
С крясъци " Идват бесилките! " му приглася още един от поканените претенденти - в неговия случай, осъждан за владеене на опиати за разпространяване. С искра в очите приказва за международен ционистки скрит план, илюминати, загатва, че е представител на божественото семейство, че персонално е водил секрети договаряния с Русия за преференциални газови доставки. Като кулминационна точка, апропо, вмъква и плашещи внушения, че украинският президент Володимир Зеленски ще изиска армия и български бойци ще бъдат изпратени да се бият.
Става дума за претендентите за депутати Боян Расате от Български народен съюз " Нова народна власт " и Венцислав Ангелов-Чикагото от партия " Истината и единствено истината " и тяхното присъединяване в " Панорама " по Българската национална телевизия (БНТ) този месец. Двамата обаче са единствено един образец за многочислените представители на маргинални партии, които в последните седмици са канени да приказват в народен ефир по време на предизборната акция.
Участията им както по Българска национална телевизия, по този начин и по Българското национално радио (БНР) провокираха отвращение. Случващото се в ефира на публичните медии беше съпоставено със зоопарк, цирк и селска механа. Централната изборна комисия беше сезирана поради апелите към принуждение, нацистки поздрави и други нарушавания на закона от страна на кандидат-депутатите и им наложи санкции.
Имаше реакция и от страна на шефа на Българска национална телевизия Емил Кошлуков, който дефинира предизборните дебати като " подигравка ". Той даже се извини на феновете и водещите на малкия екран за това, че са принудени да слушат " откровени безумия ".
Откъде обаче се появи това обвързване? Как въобще се стигна до това публичните медии да би трябвало да канят кандидат-политици, които в някои случаи събират даже по-малко от 0,1% поддръжка? И какъв е крайният резултат от техния гастрол?
Кой гласоподава гастрола на маргиналните партии
Противоречивите участия на Расате и Ангелов-Чикагото надалеч не са първият път, в който равнището на диспутите в националния ефир провокира въпроси. Темата беше повдигната и предходната есен, когато Димитър Митев от " Българска социалдемокрация - Евролевица " и Светльо Витков от " Глас национален " съвсем не се сбиха в ефира на Българска национална телевизия.
Участието на сходни кандидат-политици в формалните предизборни диспути стана допустимо напролет на 2021 година Тогава по предложение на депутати от " ИТН " (ИТН) 45-тият парламент одобри промени в Изборния кодекс, с които в член 189 беше добавено, че " партиите и обединенията, които са записали претенденти във всички изборни региони при избори за народни представители, имат право на равно присъединяване " при отразяването на акцията от Българска национална телевизия и БНР.
Как тъкмо ще наподобява това " равно присъединяване " пък се взема решение от съглашения, които БНР и Българска национална телевизия подписват с партиите. В тях се дефинират съответните формати и редът на присъединяване. Резултатът е, че във всяко предаване би трябвало да вземат участие всички и поравно. Без значение кой какво въздействие има.
В тази предизборна акция това значи, че няколко следващи седмици посетители в голям брой формати бяха представители на партии, взели нищожен брой от гласовете. На изборите предишния октомври за групировката на Венцислав Ангелов-Чикагото, да вземем за пример, са дали своят вот 2522 души (0,1%), а за тази на Боян Расате - единствено 1849 (0,07%).
Поправките, с които тяхното присъединяване в националния ефир стана допустимо, бяха признати на второ четене без разискване. За тях гласоподаваха 124 депутати (от Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, " Демократична България ", " Изправи се! Мутри вън! " ) от общо 135 тогава в залата.
" Против " гласоподаваха петима от Българска социалистическа партия, а въздържали се бяха шестима - един от Българска социалистическа партия, един от " Изправи се! Мутри вън! " и четирима от " Демократична България ".
Обществени медии, които заблуждават
След няколкото спорни участия през последните седмици тези законови промени бяха мощно разкритикувани от генералния шеф на малкия екран Емил Кошлуков. В обява във Facebook той прикани за премахването на " недомислената " корекция и заяви, че от Българска национална телевизия ще показват на Народното събрание оферти за това.
" Предизборната акция в медиите не трябва да поврежда психологичното здраве на нацията ", на 18 март след следващото издание на " Панорама " с присъединяване на противоречиви посетители.
" Свободна Европа " потърси за коментар и генералния шеф на БНР Милен Митев. Въпреки че участията на кандидат-депутати от маргинални партии в радиото останаха настрана от публичното внимание, в ефира на БНР също се чуваха тайни теории за сатанисти, жертвоприношения и илюминати.
По думите на Митев, с цел да се предпазят от разногласия с дребни или радикални обединения, парламентарно показаните партии и обединения все по-рядко вземат участие в проведените от публичните медии диспути. По този метод " вместо да помогне на гласоподавателите да се ориентират, ефирът на БНР и Българска национална телевизия де факто ги заблуждава, като основава неправилно усещане в аудиторията за известността на радикални хрумвания и послания ", уточни в писмени отговори до " Свободна Европа " Митев.
Според него е нужно отговорностите на БНР и Българска национална телевизия в хода на предизборни акции да се уточняват и в Изборния кодекс да се плануват други механизми, тъй че аудиторията да получава действителна визия за политическата конюнктура в страната.
Позициите на ръководителите на двете публични медии съответстват със заключенията на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ), която постоянно изпраща интернационалните наблюдаващи на изборите.
Още през есента на предходната година, че законовите разпореждания, изискващи " равно присъединяване " на всички обединения с национални листи, имат отрицателен резултат. Според наблюдаващите те са доведели до " понижаване на конкурентоспособността на публичните медии " и не са съдействали за " способността на гласоподавателя да направи осведомен избор ".
" Какво значи качество? "
В тази връзка " Свободна Европа " потърси за коментар Ива Митева, която през април 2021 година като член на Има Такъв Народ беше измежду главните вносители на поправките. През 2023 година тя напусна партията и дружно с още няколко нейни някогашни членове основа групировката " Заедно ".
Както Има Такъв Народ, по този начин и " Заедно " не изпратиха свои представители в " Панорама " този месец, макар че с помощта на личните им ремонти получиха право и покана за това. Пред " Свободна Европа " Ива Митева сподели, че повода нейната групировка да не взе участие не е качеството на дебата, а многото пътувания на представителите на " Заедно " тъкмо по това време.
" Ние отхвърляме, тъй като пътуваме. Аз и [Любомир] Каримански и другите сътрудници сме непрестанно някъде. Аз не съм се спряла, от град в град вървим, прекомерно малко ни е времето ", сподели Митева.
Тя разяснява още, че продължава да намира поправката за " доста наложителна ", макар видяното в ефира и макар личния им отвод да вземат участие. Мотивът ѝ е, че извънпарламентарните партии нямат средства за реклама в медиите, тъй като не взимат дотация, а даряването е усложнено.
" Няма по какъв начин, тези хора са позволени да вземат участие на изборите, нали? Какво значи качество? Качеството ще го преценят гласоподавателите. Някой пък може да хареса това държание ", сподели Митева.
" На ръба на психиатричния куриоз "
Според преподавателката по медийно право в Софийския университет проф. Нели Огнянова и медийния специалист Георги Лозанов обаче поправката е извънредно нездравословна - както за самите Българска национална телевизия и БНР, по този начин и за гласоподавателите.
Първият и главен проблем, който те виждат, визира правилата, по които би трябвало да работят медиите. Те се основават на публицистична самостоятелност - или правото на публицистите независимо и без външна интервенция да избират гостите и тематиките си. Този фундаментален принцип не може просто да отпада по време на предизборна акция, споделя Георги Лозанов.
По думите му с актуалната " безобразна " корекция публицистите се трансформират в конферансиета, които само наблюдават за времето с хронометър.
Както Лозанов, по този начин и Огнянова считат, че вместо да оказва помощ на гласоподавателите в избора им за кого да гласоподават и да ги стимулира да го създадат, законовата корекция от 2021 година реализира тъкмо противоположния резултат. Със сегашните правила Българска национална телевизия и БНР, които са принудени да канят " участници, които са на ръба на медийния, а постоянно и на психиатричния куриоз ", отблъскват гласоподавателите, споделя Лозанов. Създават подвеждащото усещане, че всички политиците са луди и няма защо да се гласоподава.
" Тези участия внушават тезата за " неприятната народна власт " и " потребността " от единоначалие, откъдето до нездравословния популизъм, наименуван референдум за президентска република, има единствено крачка ", споделя Огнянова.
Медийните специалисти прибавят и още нещо - че доста от участниците имат необичайно сходни послания: те са най-общо казано антизападно и пропутински настроени.
Докато съгласно Огнянова това е било предвидимо и наредбата надали е призната инцидентно, Лозанов не е толкоз сигурен дали при въвеждането ѝ е имало и такава предумисъл - да подкрепи антиевропейската " хибридна война ". И двамата обаче са уверени, че е нужна смяна - отпадане на тези правила от Избирателния кодекс и нови правила, препоръчани от самите медии и учредени на правилото на публицистична самостоятелност.
" Ако имаше публицистичен асортимент, публицистите биха си избрали тези, които имат да кажат нещо ново и друго ", споделя Лозанов.
" Може и да са крайни, фрапантни гледни точки, само че разнообразни - а не както в този момент приказки на кг, незнайно с каква легитимност и с предварителната изясненост, че те няма да произведат избор. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ