Експерименти със светлина донесоха Нобел за физика на трима учени
Американецът от френски генезис Пиер Агустини от университета в Охайо, унгарско-австрийският академик Ференц Краус, шеф на института " Макс Планк " за квантова оптика, и френско-шведската изследователка Ан Л'Юилие от университета в Лунд получиха Нобеловата премия за физика, разгласи Нобеловият комитет.
Тримата получават оценката поради " пробни способи, които създават атосекундни светлинни импулси за проучване на придвижването на електрони в материята “, показва Нобеловият комитет. Благодарение на техните опити човечеството разполага с нови принадлежности за изследване на света на електроните вътре в атомите и молекулите. Учените са показали метод за основаване на извънредно къси светлинни импулси, които могат да бъдат употребявани за премерване на бързите процеси, при които електроните се движат или трансформират силата си, оповестява още комитетът.
Ако желаеме да изследваме в действителност къси събития, имаме потребност от специфична технология. В света на електроните измененията настъпват за няколко десети от атосекундата. Приносът на лауреатите дава опция за проучване на процеси, които са толкоз бързи, че преди този момент е било невероятно да се проследят, се показва в известието на уеб страницата на Нобеловите награди, написа в публикация на Nobelprize.org.
Съотношението на атосекундата към секундата е като съотношението на възрастта на Вселената към човешкия живот, изясняват още от Нобеловия комитет.
През 1987 година Ан Л'Юилие открива, че при прекосяването на инфрачервена лазерна светлина през доблестен газ пораждат разнообразни обертонове (оттенъци) на светлината. Всеки от тях съставлява светлинна вълна с избран брой цикли за всеки цикъл в лазерната светлина. Те се предизвикват от взаимоотношението на лазерната светлина с атомите в газа, което дава на някои електрони спомагателна сила, предавана по-късно като светлина, показва комитетът, допълвайки че Ан Л'Юилие е траяла да изследва този феномен, полагайки основата за следващи пробиви.
През 2001 година Пиер Агустини съумява да сътвори и изследва поредност от светлинни импулси, като всеки подтик продължава единствено 250 атосекунди.
По същото време Ференц Краус организира различен тип опит, който прави допустимо изолирането на индивидуален светлинен подтик с дълготрайност 650 атосекунди.
„ Сега можем да отворим вратата към света на електроните. Атосекундната физика ни дава опция да разберем механизми, които се ръководят от електрони. Следващата стъпка ще бъде тяхното потребление “, споделя Ева Олсон, ръководител на Нобеловия комитет по физика.
Потенциалните приложения са в доста разнообразни области. В електрониката, да вземем за пример, е значимо да се разбере и управлява по какъв начин се държат електроните в дадена материя. Атосекундните импулси могат също да се употребяват за идентифициране на разнообразни молекули, като да вземем за пример в здравната диагностика.
Вчера унгарската изследователка Каталин Карико и американският ѝ сътрудник Дрю Уайсман бяха отличени с Нобелова премия за медицина поради откритията си, свързани с създаването на ефикасна иРНК ваксина против COVID-19.
" Откритията на двамата Нобелови лауреати бяха жизненоважни за създаването на ефикасни иРНК ваксини по време на пандемията, почнала през 2020 година ", посочи Нобеловият комитет. " Чрез пробива на находките им, които трансформираха радикално разбирането по какъв начин иРНК взаимодейства с имунната ни система, лауреатите способстваха за невижданата скорост на разработка на ваксини по време на една от най-големите закани за човешкото здраве в съвременността. "
Технологията се смяташе за пробна преди пандемията, само че през днешния ден тя дава вяра на милиони по света, като се изследва и капацитетът ѝ при други болести, да вземем за пример онкологични.
Тримата получават оценката поради " пробни способи, които създават атосекундни светлинни импулси за проучване на придвижването на електрони в материята “, показва Нобеловият комитет. Благодарение на техните опити човечеството разполага с нови принадлежности за изследване на света на електроните вътре в атомите и молекулите. Учените са показали метод за основаване на извънредно къси светлинни импулси, които могат да бъдат употребявани за премерване на бързите процеси, при които електроните се движат или трансформират силата си, оповестява още комитетът.
Ако желаеме да изследваме в действителност къси събития, имаме потребност от специфична технология. В света на електроните измененията настъпват за няколко десети от атосекундата. Приносът на лауреатите дава опция за проучване на процеси, които са толкоз бързи, че преди този момент е било невероятно да се проследят, се показва в известието на уеб страницата на Нобеловите награди, написа в публикация на Nobelprize.org.
Съотношението на атосекундата към секундата е като съотношението на възрастта на Вселената към човешкия живот, изясняват още от Нобеловия комитет.
През 1987 година Ан Л'Юилие открива, че при прекосяването на инфрачервена лазерна светлина през доблестен газ пораждат разнообразни обертонове (оттенъци) на светлината. Всеки от тях съставлява светлинна вълна с избран брой цикли за всеки цикъл в лазерната светлина. Те се предизвикват от взаимоотношението на лазерната светлина с атомите в газа, което дава на някои електрони спомагателна сила, предавана по-късно като светлина, показва комитетът, допълвайки че Ан Л'Юилие е траяла да изследва този феномен, полагайки основата за следващи пробиви.
През 2001 година Пиер Агустини съумява да сътвори и изследва поредност от светлинни импулси, като всеки подтик продължава единствено 250 атосекунди.
По същото време Ференц Краус организира различен тип опит, който прави допустимо изолирането на индивидуален светлинен подтик с дълготрайност 650 атосекунди.
„ Сега можем да отворим вратата към света на електроните. Атосекундната физика ни дава опция да разберем механизми, които се ръководят от електрони. Следващата стъпка ще бъде тяхното потребление “, споделя Ева Олсон, ръководител на Нобеловия комитет по физика.
Потенциалните приложения са в доста разнообразни области. В електрониката, да вземем за пример, е значимо да се разбере и управлява по какъв начин се държат електроните в дадена материя. Атосекундните импулси могат също да се употребяват за идентифициране на разнообразни молекули, като да вземем за пример в здравната диагностика.
Вчера унгарската изследователка Каталин Карико и американският ѝ сътрудник Дрю Уайсман бяха отличени с Нобелова премия за медицина поради откритията си, свързани с създаването на ефикасна иРНК ваксина против COVID-19.
" Откритията на двамата Нобелови лауреати бяха жизненоважни за създаването на ефикасни иРНК ваксини по време на пандемията, почнала през 2020 година ", посочи Нобеловият комитет. " Чрез пробива на находките им, които трансформираха радикално разбирането по какъв начин иРНК взаимодейства с имунната ни система, лауреатите способстваха за невижданата скорост на разработка на ваксини по време на една от най-големите закани за човешкото здраве в съвременността. "
Технологията се смяташе за пробна преди пандемията, само че през днешния ден тя дава вяра на милиони по света, като се изследва и капацитетът ѝ при други болести, да вземем за пример онкологични.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ