Най-голямата жертва на Албърт Айнщайн – Едуард
Албърт Айнщайн е име, което вечно ще остане в историята на науката. Едва ли има човек, който да не знае и неговата известна формула, както и теорията за относителността. Изненадата е, че малко на брой познават с детайлности персоналния му живот, както и ориста на сина му Едуард.
Всичко стартира малко по-назад във времето, когато Айнщайн и неговата бъдеща брачна половинка (първа такава) Милева Марич не се срещат в Университета по Политехника в Цюрих през 1896 година
Бъдещият академик почнал да се захласва по девойка Марич и въобще не се тормозил от обстоятелството, че била към 4 години по-голяма от него. Двамата се женят през 1903 година и се радват на четири деца: Лизерл, Ханс, Албърт и Едуард. Последният се ражда на 28 юли 1910 година Малко по-късно Албърт Айнщайн се разделя със брачната половинка си, само че постоянно поддържа връзка със синовете си. Никой не знае какво се случва с Лизерл, а и за него въобще не се приказва. Допуска се, че най-вероятно е даден за осиновяване. С времето някогашната брачна половинка ще припомня, че Албърт е предпочел науката пред фамилията си.
Версията на синовете обаче е малко по-различна, те постоянно описват по какъв начин татко им оставял всичката си работа, с цел да си играе с тях. Забавлението продължавало с часове. Малкият Едуард остава запомнен като болнавно и извънредно нежно дете най-малко в първите няколко години. Слабият му организъм даже не разрешавал да пътува на дълги дистанции със фамилията си и по тази причина постоянно оставал вкъщи под надзора на детегледачка. Страхът, че Едуард няма да се развие вярно е видян в писмата, които татко му написа до собствен другар през 1917 година
„ Моето малко момче ме депресира съществено. Често се опасявам, че няма да успее да се развие. Понякога се чудя дали не е редно да напусне този свят, преди да стане прекомерно късно. “
Айнщайн е прочут със своята студена аналитична мисъл, само че макар отрицателните прогнози по този начин и не изоставя своя наследник и продължава да оказва помощ с каквото може. Понякога даже пътува с него до най-различни санаториуми. Докато момчето пораства, ползите почнали да се демонстрират в най-различни направления. Отначало бил притеглен от поезията, по-късно свирел на пиано, само че последната спирка на заниманията се оказаха логиката на психиката. Едуард обожавал анализите на Зигмонд Фройд и доста скоро последвал стъпките на татко си като се записал в същия университет. Вместо физика, най-малкият Айнщайн решил да специализира логика на психиката.
Колегите на татко му на драго сърце приемали идващото потомство на известната фамилия, само че Едуард страдал. Често забелязвал, че когато има толкоз популярен татко, вниманието към самия него избледнява. Историята даже се повторила и в любовта. Бъдещият психолог се влюбил в по-възрастна от него жена още в университета, само че връзката не се развила по същия метод. По същото време някои от най-страшните демони почнали да утежняват менталното му положение. Дългата разходка по спиралата на депресията от ден на ден да го тласка в полето на самоубийството. Първият опит се случва през 1930 година Лекарите го диагностицират с шизофрения.
Има спекулации, че науката към момента нямала отговор на това заболяване и при опит за лекуване по-скоро влошила в допълнение положението на младия пациент. За неволя и политическата обстановка не се развивала вярно. На прага на две войни, мнозина трябвало да помислят за своето бъдеще. Когато пристигнало време за имиграция в Съединени американски щати, Албърт почнал още веднъж с анализите си. Той вярвал, че синът му е наследил това заболяване по майчина линия, само че това също не помогало изключително за напиращата болежка. Втората брачна половинка на Айнщайн – Елза ще си спомни, че страданието и тъгата изяждали от вътрешната страна колегата ѝ.
Времето минавало и физикът трябвало да направи още един нечовечен избор. С издигането на нацистите през 30-те години на предишния век, Айнщайн към този момент не можел да се върне в Пруската академия на науките в Берлин. Назначението му от 1914 година нямало да помогне. През 1933 година един от най-хубавите физици в историята на науката е заставен да имигрира в Съединени американски щати. Ако в миналото сте се замисляли какъв брой сложни избори вършат родителите, тогава може единствено да допуснете какво е минавало през главата на Айнщайн, когато осъзнал, че не може да вземе Едуард със себе си. Състоянието на най-малкия наследник се влошавало с всеки изминат ден. Именно то попречило на Едуард да изиска независимо леговище в Съединени американски щати.
Преди да имигирира, Албърт посещава за финален път сина си в лудницата. Медицинският личен състав ще запомни с каква деликатност се е отнесал бащата към сина си, до момента в който в очите се четяла нова големина на болката. Двамата не подозирали, че това ще е ѝ последната им среща. Албърт траял да изпраща пари и да написа писма на сина си, само че в никакъв случай повече не го вижда. Едуард Айнщайн прекарва към 30 години в лудница в Швейцарияи умира от сърдечен удар на 55 години през октомври 1965 година Баща му умира 10 години по-рано, само че Едуард по този начин и не схваща тъжната новина, той от дълго време се е откъснал от действителността.
Заглавна фотография: By Unknown author – http://ba.e-pics.ethz.ch/latelogin.jspx?records=:33805&r=1448594392396#1448594400592_1, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5507854
