Хлебарките - какво трябва да знаем
Ако би трябвало да опишем хлебарките, най-често употребяваните прилагателни за тях са отвратителни, гнусни и гадни. Въпреки тези изцяло заслужени избрания, те са и забавни създания, за които най-подходящото определение е неизтребими. Дали въпреки всичко е по този начин и кое ги прави толкоз устойчиви? Кратката сводка на тяхното развиване и битие изяснява обстоятелството за какво оправянето с тази същинска злина е толкоз мъчно. Няма нищо инцидентно и хлебарките го потвърждават.
Произход на хлебарките
Хлебарките са едни от най-старите скотски типове, съществуващи на Земята. Те са по-древни от динозаврите. Скорошни изследвания демонстрират, че те са били тук още преди 350 милиона години. Така че първите хора също са имали опцията да се срещнат с този толкоз противен биологичен тип. Тези същества сигурно ще ни надживеят. Вероятно освен нас. Защото природата ги е основала като съвършен за оцеляване тип.
Няма друго създание, което може да живее без глава. Ако тя се в профил, то умира. Хлебарките обаче оцеляват даже без главата си още към седмица. Причината е, че те имат мозък, само че той не управлява всичките им функционалности. Тези органи, които упражняват контрола над виталните процеси, при тях се намират в гръдния им панер, тъй че те съумяват да останат живи след премахване на главата. Липсата на тази значима част от тялото обаче им пречи да пият вода и в последна сметка умират от жадност.
Добре познатата ни хлебарка спада към класа на насекомите, обединени в разред Blattodea. Датирани са през интервала Карбон и с помощта на съвършената си пригодливост не престават да съществуват като биологичен тип. Разпространени са главно в тропичния климат, само че живеят добре и в други географски ширини.
Тялото на хлебарките им е плоско и сегментирано, типично за клас членестоноги. Размерите им варират, от няколко милиметра до 12 сантиметра. Има и същински колоси сред тях. Главата е дребна, с огромни очи. Хранителният уред е от гризещ вид, ориентиран надолу. Антените им са многочленен и влакнест вид. Сегментите на гърдите им са със непокътната пъргавина.
В предната част на тялото имат шип, който прикрива главата, само че не изцяло. В задната част на гърба са ситуирани криле, само че при някои типове са закърнели. Повечето хлебарки избират да пълзят, въпреки че могат да летят. Коремът им е равен и се състои от 10 сегмента. Важните органи са в средата на тялото и това ги прикрива добре.
По отношение на анатомията хлебарките не се разграничават значително от другите инсекти. Храносмилатерната система при тях е тръбна, а отделителната е от малпиеви тръбички. Дихателната е построена от трахеи, кръвоносната е отворен вид, а нервната е ганглиево-стволова.
Разпространение на хлебарките
Природата е основала извънредно многообразие от тези безобразни инсекти. Съществуват повече от 4 хиляди типа хлебарки, в действителност на 4600. Затова съставляват такава злина. Какво знаем за разпространяването на хлебарките? Живеят на всички места, като единствено Антарктида има привилегията да е зона, свободна от тях. Болшинството от тях са по горите. Някои пълзят по земята, други се катерят по клоните на дърветата. Има техни представители по пещери, блата, ливади и по полето. Един тип от тях живее в пустините, абсорбирайки парата при неналичието на вода.
Видове хлебарки
При нас са публикувани два типа от тях. Ето какво съставляват те.
Черна ориенталска хлебарка
Черната ориенталска хлебарка с латинско наименование Blatta orientalis е дейна нощем и е рискова, тъй като разнася съществени болести като дизентерия, глисти, тении и други заболявания. Тя обича тъмните и влажни места. Населява каналите, мазетата и местата, където са отпадъците от храната. Най-добрата температура за тях е сред 20 и 30 градуса, по тази причина жилищата на хората са чудесно място за живот.
Тези хлебарки не могат да летят. Развиват се постепенно, от време на време им трябват 3 години. През живота си една женска отделя към 8 яйчени капсули. Яйцата се носят от 12 часа до 5 дни. Инкубационният интервал е до 81 дни. В зрелост черната хлебарка живее до 180 дни.
Кафява немска хлебарка
Германската хлебарка се назовава още Blattella germanica и е по-малка по мярка от ориенталската. В обособени случаи може да догони черната по величина. На цвят е ръждивокафява и е дейна също главно през нощта. Когато популацията стане доста огромна, интензивността на насекомото към този момент става непрекъсната. Тя също придвижва доста заболявания и е рискова като черната. Не може да лети, без значение че има крила.
Произходът на този тип е от Африка, по тази причина в студени места не се заселва. Женската снася яйцата си в пакет до 40 броя. Развитието е от яйце, през ларва до зрял субект. Цикълът трае 100 дни. Живеят към 1 година.
Хранене на хлебарките
Това насекомо е в действителност всеядно. Освен че обича човешката храна, хлебарката се храни още с мъртви инсекти, хартия, тъкани материи, дървесина, сапун, лепило, хартия и даже изпражнения. Това на процедура значи, че те в никакъв случай не са гладни, въпреки че обичаните храни на хлебарките са нишестени, месни и сладки. Ако не се хранят цяла седмица обаче, ще оцелеят. Това се дължи на събитието, че са студенокръвен тип, т.е. могат да въздействат на метаболизма си. Издържат и без вода до 2 седмици, само че въпреки всичко множеството мъртви хлебарки са умрели от жадност.
Много постоянно когато забележим хлебарка, тя е сама. Това не значи, че са единаци. Те живеят на групи и образуват колонии като термитите. За да се свързват, при придвижването си те оставят след себе си химикали с изпражненията си, което оказва помощ на другите хлебарки да се ориентират.
Придвижват се доста бързо, всички знаят по какъв начин спринтират, до момента в който индивидът ги гони с чехъл в ръка. Скоростта им доближава до 1, 3 метра в секунди, което е доста бързо, с оглед размерите им. Краката им се движат 27 пъти в секундата, когато бягат от заплаха.
Някои от типовете порастват извънредно бързо, само че всички имат друга дълготрайност на живота. Повечето обаче порастват за към година. Не и кафявите немски хлебарки. Те стават зрели човеци за 123 дни.
Болести при хлебарките
Хлебарките придвижват разнообразни бактериални и паразитни заболявания, общо към 40 на брой, защото се хранят с развалени храни, както и с мърша. Могат да провокират даже респираторни инфекции и астма при някои хора.
Борбата с хлебарките рискови вредители е доста значима за опазване здравето на хората. Необходима е намесата на квалифицирани експерти при всеобщо заселване на хлебарки в дома. За са се подберат подобаващите препарати, належащо е установяване на стадия на развиване на популацията, регионите на отглеждане и съществени източници на храна.
Професионалните препарати имат дълго деяние и в случай че не се отмият, работят няколко месеца. Все още обаче няма препарат, който унищожава яйцата на хлебарките им. Капсулата, в която са яйцата, е доста плътна и ги пази добре. След първата обработка се постанова нормално и втора, с цел да се унищожат новородените, преди да са снесли яйца.
Превантивните ограничения включват доста високо равнище на хигиена. Трябва непрестанно да се обработват местата, където е видяно наличие на хлебарки. Не бива да се разрешава насекомите да завладяват дома. Те чисто идват от други здания или се придвижват с багаж и по тази причина проблемите с тях в никакъв случай не са решени трайно.
Любопитни обстоятелства за хлебарките
Това насекомо е оживяло до наши дни, без да трансформира устройството си. Открити са вкаменелости на хлебарки, датирани на 400 милиона години.
Хлебарките устоят на 125 пъти по-висока радиация от хората и ще оцелеят след нуклеарна война.
Един тип хлебарка може да скача. Тя е открита в Африка, само че за благополучие обича зеленината и по тази причина не стига до човешките домове.
Хлебарките са същински амфибии. Издържат без въздух 45 минути и под течаща вода половин час. Така че не се надявайте да ги удавите, те ще оцелеят и изплуват или изпълзят още веднъж.
