Котешки калицивирус (FCV)
Котешкият калицивирус е мощно инфектиран вирус, който предизвиква лека до тежка респираторна зараза и орално заболяване при котките. Особено постоянно се среща в приюти и колонии за разплод и постоянно заразява млади котки. Повечето котки се възвръщат изцяло след котешка калицивирусна зараза, само че редките варианти могат да бъдат изключително смъртоносни. Вирусът не съставлява опасност за хората.
Какво предизвиква калицивирусна зараза при котките?
Котешкият калицивирус принадлежи към огромно семейство вируси, наречени Caliciviridae, чиито членове заразяват необятен набор от гръбначни животни, в това число зайци, добитък, влечуги, птици и земноводни. Човешкият вирус норовирус, който предизвиква малко, само че неприятно стомашно-чревно заболяване, също е член на семейство Caliciviridae.
Няколко варианта на котешкия калицивирус циркулират измежду домашни и диви котки. Вирусът мутира елементарно, което води до нови варианти, които може да не са изцяло покрити от съществуващите ваксини. Щамовете се разграничават по тежестта на болестта, което предизвикват, като множеството предизвикват единствено леко заболяване. Способността на вируса да мутира евентуално изяснява за какво след 40 години имунизиране против котешки калицивирус към момента постоянно пораждат огнища.
Рядко непринудено поражда мутирал вариант на котешки калицивирус, който предизвиква доста съществено заболяване с голям брой органни увреждания или даже гибел. Последното записано такова е в Северна Калифорния през 1998 година
Заразяване с котешки калицивирус
Котешкият калицивирус се среща най-често в среди с доста котки. Рискът от излагане на котка е по-висок в приюти, магазини за домашни любимци и развъдници, където 25 до 40 % от котките могат да бъдат носители.
Вирусът се популяризира посредством пряк контакт със слюнката, носната слуз и секретите от очите на инфектирани котки и посредством аерозолни капчици, които се популяризират, когато котките кихат. Лабораторните проби също са разкрили вируса в урина, изпражнения и кръв. Котките нормално отделят вируса за към две или три седмици след заразяването, само че някои животни стават дълготрайни носители и не престават да отделят вируса още веднъж и още веднъж в продължение на месеци.
Котешкият калицивирус е устойчив вирус, който оцелява на повърхности до един месец в избрани среди. Хората, които боравят със инфектирани котки, могат по нехайство да трансферират вируса на нови животни. Предмети, които влизат в контакт с телесни течности на котка, като купи за храна, кутии за боклуци или постелки, също могат да бъдат източник на зараза.
След излагане на котешки калицивирус инкубационният интервал е от два до четиринайсет дни преди появяването на признаците. Вирусът евентуално в началото заразява лигавицата на задната част на устата. След като се репликира там, той евентуално се популяризира посредством кръвния поток до други органи. Въпреки това, котешкият калицивирус инфектира най-вече лигавицата на устата и тъканите в белите дробове. Повечето котки развиват зараза на горните дихателни пътища и в по-тежки случаи вирусът минава в белите дробове, където предизвиква пневмония.
Симптоми и затруднения на котешки калицивирус
Симптомите на котешки калицивирус ще зависят от варианта на болестта, с който е инфектирана. В началото котката ще има признаци, които наподобяват на простуда, с кихане, запушен нос, тресчица и от време на време лигавене. Големи количества тайни могат да идват от очите и носа. В по-тежки случаи котките също могат да развият инфектиране и язви по езика и лигавицата на устата. Летаргия, леко куцане и липса на вкус също могат да се появят.
Тези признаци могат да продължат от пет до 10 дни при леки случаи и до шест седмици при по-тежки. По време на болестта могат да зародят и бактериални инфекции. Котките могат да отслабнат и инфекцията може също да аргументи аборти при бременни котки. Повечето животни се възвръщат изцяло. Някои могат да развият хронична форма на гингивит, причиняващ удебелияване и инфектиране на венците, което прави храненето мъчително. Възрастните котки и дребните котенца са по-склонни да страдат от по-тежки признаци. За благополучие, много рядко котките се поддават на котешка калицивирус зараза.
Котките, които развиват зараза, ще имат доста по-тежки признаци, в това число висока температура, отичане на главата и краката, както и формиране на корички и загуба на четина по носа, очите, ушите и стъпалата. Устата и ушите могат да станат жълтеникави от увреждане на черния дроб и може да има кървене под кожата и в стомашно-чревния тракт. Инфекция с котешка калицивирус е съдбовна при до 60 % от котките, които развиват болестта.
Тестове за котешки калицивирус
Как вашият ветеринарен доктор ще диагностицира калицивирус? Собствениците на домашни любимци постоянно би трябвало да водят котката си при ветеринарен доктор, в случай че демонстрира признаци на респираторно заболяване. Котешкият калицивирус предизвиква към половината от респираторните инфекции, които се срещат при котки, само че котешкият алфахерпесвирус (понякога именуван вирус на котешки ринотрахеит) е друга постоянно срещана причина и от време на време пораждат двойни инфекции. Бактериалните типове Chlamydia felis и Mycoplasma felis също предизвикват респираторни болести и могат да усложнят котешкия калицивирус инфекциите.
Ветеринарен доктор ще прегледа котката за признаци. В множеството случаи не е належащо да се слага точна диагноза, защото тези инфекции са чести и ще преминат с поддържащо лекуване. Въпреки това, в случай че няколко котки са инфектирани или котките са настанени с други, ветеринарният доктор може да вземе секрет с тампони от очите, носа или устата. Тези тампони ще бъдат изпратени в лабораторията за тестване за съществуване на вируса. Лабораториите могат също да тестват тъканни или серумни проби.
Резултатите от теста би трябвало да се интерпретират деликатно. Много котки, които наподобяват здрави, изключително неотдавна осиновени от подслон, магазин за домашни любимци или разплодник, ще тестват позитивно за вируса заради предходно излагане. Положителният резултат не значи безусловно, че котешкият калицивирус е повода за казуса. Скорошна имунизация с модифициран жив вариант на вируса също може да аргументи подправен позитивен резултат. Неправилни негативни резултати са по-вероятни, в случай че от котката е взета натривка повече от седмица след началото на инфекцията.
Обикновените проби не могат да създадат разлика сред леките варианти на котешкия калицивирус и по-опасните варианти, които предизвикват котешка калицивирусна зараза.
Лечение на котки с калицивирус
Понастоящем няма лекуване за прекъсване на вируса, само че притежателите на домашни любимци могат да предложат поддържаща грижа за котката си, до момента в който имунната ѝ система се бори с инфекцията. Повечето котки могат да се възстановят вкъщи, само че тежко засегнатите може да се нуждаят от интензивни грижи.
Поддържайте носа и очите на котката чисти и използвайте изпарители и капки за нос с физиологичен разтвор, с цел да прочистите носните проходи. Лекарство, което разгражда слузта, като бромхексин, също може да помогне за понижаване на тапите. Нестероидните противовъзпалителни медикаменти могат да намалят температурата и да понижат болката в устата, а широкоспектърните антибиотици могат да се употребяват за лекуване на бактериални инфекции, когато е належащо.
Котките постоянно губят апетита си и стопират да ядат заради тапите и раните в устата си. Стопаните би трябвало да обезпечат мощно миришещи, меки храни, които могат да се пюрират, с цел да се гълтам по-лесно. Храната може и да се затопля леко, с цел да се усили миризмата ѝ. Ако котките не са яли повече от три дни, може да се нуждаят от хоспитализация, с цел да получат течности и интравенозно хранене.
Ако котка развие по-опасната вариация на болестта, тя би трябвало да получи интензивни грижи, които могат да включват система, антибиотици и други лекувания, в случай че е належащо.
Как да имунизирам домашния си любим против калицивирус?
Ваксините не защищават напълно от котешки калицивирус, само че могат доста да понижат тежестта на инфекцията, в случай че котката ви е изложена. Предлагат се няколко комбинирани ваксини против калицивирус, котешки херпесвирус вид 1 и вирус на котешка панлевкопения (причинител на котешка чума), които могат да се ползват назално или като инжекция. Ваксините, прилагани назално, съдържат модифицирана жива форма на вируса, до момента в който инжектираните ваксини могат да бъдат модифицирани живи вируси или инактивирани. Котките, които получават назална ваксина, могат да кихат четири до седем дни след котешка имунизация.
След като котенцата доближат възраст от шест до осем седмици, те би трябвало да получават ваксина на всеки три до четири седмици, като последната бустер се ползва след 16-седмична възраст. Ако котката към този момент е на възраст над 16 седмици, дайте две дози от имунизацията през период от три до четири седмици. Котките би трябвало да получават бустери на всеки три години, в случай че не са във високорискова среда с доста котки, в който случай те би трябвало да бъдат реваксинирани годишно. Дори котки, които са се възстановили от калицивирусна зараза, би трябвало да получат бустери, тъй като може да не са предпазени против други варианти на вируса.
Проучванията демонстрират, че назалната форма на имунизацията води до по-бърза отбрана против вируса, което може да бъде потребно за ограничение на огнищата в приютите.
Предпазване от котешки калицивирус
Ако имате няколко котки и една или повече се лекуват от калицивирус, тогава би трябвало да поставите инфектираните животни под карантина и да почистите купите за храна и вода, котешката тоалетна и други предмети, които може да са нечисти с вируса. Разреден разтвор на белина, формиран от половин чаша белина на литър и половина вода, е ефикасен при убиването на вируса. Собствениците може да пожелаят да отстранен други котки от вкъщи през този интервал, с цел да предотвратят излагане. Вирусът ще почине естествено след един месец.
Котките, които станат носители, ще продължат да отделят вируса в дома, даже откакто се възстановят от инфекцията. Може да се наложи притежателите да приберат още веднъж котките носители, преди да дезинфекцират дома, с цел да предпазят останалите животни от излагане.
Всеки път, когато доведете нова котка в дома, е рационално да изолирате животното от другите котки в семейството за една до две седмици, до момента в който наблюдавате за признаци на заболяване.
