Вицепрезидентът Илияна Йотова встъпва в длъжността президент на Република България, след като Румен Радев официално депозира своята оставка пред Конституционния съд на 20 януари 2026 г. Историческата рокада в държавния връх се случва точно в деня, в който се навършват четири години от началото на втория мандат на тандема. В извънредно обръщение към нацията Радев обяви, че напуска „Дондуков“ 2, за да се включи активно в партийната политика и да се бори за „нов обществен договор“ на предстоящите парламентарни избори.
Илияна Йотова – първата жена президент на България
Съгласно чл. 97 от Конституцията, при предсрочно прекратяване на пълномощията на държавния глава, неговите функции се поемат от вицепрезидента до края на мандата. Илияна Йотова става първата жена в българската история, която заема най-високия пост в държавата. Румен Радев изрази пълна увереност в нейните способности, заявявайки: „За тези девет години доказахме, че можем да работим в синхрон. Убеден съм, че Илияна Йотова ще бъде достоен държавен глава“.
Новата роля на Йотова е свързана с тежката задача да осигури стабилност в условията на политическа криза. Тя ще трябва да назначи нов служебен кабинет и да насрочи дата за предсрочни избори, след като последната протестна вълна в края на 2025 г. доведе до разпускане на Народното събрание. Експерти отбелязват, че Йотова поема поста с широк международен опит и солиден авторитет сред европейските институции.
Румен Радев и заявката за политическа битка
Оттеглянето на Румен Радев от президентството се определя от анализаторите като „вабанк“ ход за пренареждане на политическата карта. В последното си обръщение той поиска прошка от българите за несбъднатите надежди и отправи остри критики към „порочния управленски модел“. Според него демокрацията у нас е застрашена от олигархични зависимости, което налага директното му участие в изборната надпревара.
„Предстои ни битка за бъдещето на отечеството. Готови сме, можем и ще успеем!“, бяха финалните думи на Радев като президент. Макар той да не обяви официално името на новия си проект, очакванията са той да оглави коалиция, насочена към радикална промяна на държавното устройство. Исторически погледнато, това е първият случай в съвременна България, в който държавен глава подава оставка, за да влезе в парламентарната арена.
Реакции и конституционна процедура
Оставката на Радев бе посрещната с поляризирани коментари. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов определи хода като „нелепо звучене“ на фона на постигнатите успехи в евроинтеграцията, докато от „Възраждане“ прогнозираха, че Радев ще се превърне в поредния политически проект, който ще трябва да отговаря на тежки въпроси по време на дебати.
Процедурата в Конституционния съд е формална и цели единствено установяване на подадената оставка, след което правомощията на президента се прекратяват незабавно. Светът следи внимателно събитията в София, като световните медии акцентират върху ролята на България като ключов партньор в НАТО и ЕС в момент на регионална нестабилност. Предстоящите месеци ще бъдат решаващи за това дали новите роли на Радев и Йотова ще доведат до дългоочакваната политическа стабилизация.
