(Child with doll by Henri Le Douanier Rousseau) Какво мога

(Child with doll by Henri Le Douanier Rousseau)

Какво мога да направя за детето в мен?

Започнете с различаване на детето във вас. След това си дайте сметка, че то изпитва болежка, даже и да не я разбирате. Спомнете си какво е да си дете и да те боли. Позволете му да ви се сърди. Знайте, че личността ви не се изчерпва с детето във вас и че единствено вие можете да се погрижите за него.

Как да го разпознаете? Ще ви е по-лесно, в случай че прелистите фамилни албуми и намерите своя фотография от интервала преди петата си година. Сложете я на видно място. Ако можете, носете я със себе си и я поглеждайте по няколко пъти дневно. Свикнете с облика на детето във вас; по-трудно е да отричате или игнорирате някого, който виждате постоянно. Опитайте да си спомните какъв в реалност е бил животът за това дете. И по какъв начин се е чувствало в детството си. Възкресете своето минало през очите на детето. Помнете, че вие не сте към този момент това дете и не трябва да се вкопчвате в тогавашното, както прави то. Трябва да знаете с какво се захващате, преди да му помогнете. Следващия път, когато реагирате неуравновесено или се почувствате безпомощни, или изгубите надзор, възприемете го като знак: детето във вас желае да ви каже нещо. То се мъчи да притегли вниманието ви посредством мощни страсти. Не се сърдете на себе си (тоест на детето във вас), задето се поддавате на тези прояви. Гневът ви провокира още по-голяма болежка у него, а тъкмо тя е повода за крясъка му.

Приемете, че детето във вас изпитва болежка, даже и да не я проумявате. То е по едно и също време и ядосано, и тъжно, и уплашено и множеството от тези усеща са ориентирани към вас. Сърдито и тъжно е, тъй като вие, единственият човек, който може да му помогне, го игнорирате. Бои се, че в никакъв случай няма да му се притечете на помощ, да го обичате и да се грижите за него по метода, по който му е потребно. Помнете, че то е едно мъничко създание, лишено от уменията и опциите, които вие сте придобили, и че това нежно творение таи болежка и комплицираност, непостижими за възрастта му.

Разграничете се от детето във вас. Вие сте възрастният, родителят, мъдрият и притежавате всичко належащо, с цел да го обкръжите с грижи. Не се опасявайте от него. Помнете, че то има власт над вас единствено когато го отхвърляте или пренебрегвате. Не желае повече от това, което всяко дете желае - да бъде обичано, защитавано и да се усеща несъмнено. Вие и единствено вие сте в положение да му го дадете. Ако се затруднявате, може би това е подобаващият миг да помолите за поддръжка. Много от психотерапевтите са осведомени с концепцията за детето вътре в нас и могат да ви оказват помощ да се погрижите наставнически за него. Има и чудесни книги на тази тематика. Можете да се научите и посредством наблюдение; в случай че сте задоволително движимости като родители (никой родител не е идеален!), обърнете внимание по какъв начин се отнасяте със личните си деца. Ако ли пък нямате, наблюдавайте някой различен. Как постъпва, когато детето му страда? А когато би трябвало да му се вдъхне убеденост? Или когато демонстрира прищявки? Какво споделя, с цел да го успокои? Как показва своята обич към него?

Започнете да говорите на детето в себе си. Повтаряйте му неща от рода на: „ Тук съм. Чувам те. Знам, че си смутено. Искам да ти оказа помощ. Не се безпокой, ще се погрижа за теб. Не ти се дразня. Разбирам. Всичко ще е наред. Ти си положително. Обичам те. “ Не очаквайте, че детето мигновено ще ви повярва. То ви е чакало толкоз дълго, че евентуално ще изиска да ви подложи на тестване, преди да ви се довери.

Това би могло да се изрази в усилване на държание, което не харесвате. Може да се уловите, че губите надзор над себе си или че реагирате бурно по-често от преди. Или пък да си помислите, че детето във вас надали не към този момент не съществува, тъй като наподобява толкоз пасивно и отчуждено. Продължавайте с деликатното родителско отношение. Детето във вас е нащрек. Подгответе се да станете „ идеалният родител “, оня, който то в никакъв случай не е имало, само че постоянно е желало. Независимо какъв брой положителни са били същинските ви родители, какъв брой внимание са ви отделяли и с какъв брой обич са ви обсипвали, за детето във вас това в никакъв случай не би било задоволително. Вие обаче имате едно огромно предимство пред тях: защото то е част от вас самите, ще знаете тъкмо от какво се нуждае и по кое време и ще можете да задоволите всичките му потребности до една. За него вие сте идеалният родител и то е единственото създание, за което бихте могли да сте съвършен. Няма нищо напълно, само че взаимоотношението ви с детето във вас е най-близко до съвършенството.

Не е задоволително да го разпознаете и приемете. За да оздравее, му е нужна обич и защото сте единственият човек от голяма важност за него, вие сте този, който би трябвало да го обича. За да се научите да обичате това дете, което толкоз пъти ви е създавало проблеми, предписание ви е подиуми, обърквало ви е, карало ви е да се чувствате безпомощни, слаби и незрели, с цел да привикнете да обичате това „ малко страшилище “ вътре във вас, би трябвало да престанете да му се сърдите, да го критикувате, обвинявате и наказвате. Приемете го, обърнете му внимание, когато се нуждае, а не когато ви е комфортно. Разберете, че то се гневи на вас, само че този яд ще отмине. Не е ваша виновността, че детето се усеща засегнато. Не вие сте провокирали цялата болежка, а и не сте били в положение да я облекчите до този миг. Не бъдете сурови към себе си, тъй като то ще намерения, че сте сурови с него. Знайте, че децата постоянно се усещат отговорни за болката, която ги заобикаля. Смятат, че повода е в тях и че те са виновни. Стремят се да са положителни, с цел да оправят ситуацията, а в противоположен случай упрекват себе си. Детето във вас ще си намерения, че виновността е негова, в случай че се превърнете в разочаровани родители или пък се предадете.

Да сте положителни родители, не значи да отстъпвате на детето. Когато то ви играе номер, ще му помогнете да се овладее, като му засвидетелствате своята обич и деликатно и с мекост му наложите дисциплинираност. Можете да го научите на самообладание, откакто е несъмнено, че ще получи задоволство. Ако усетите, че детето във вас изисква внимание, а събитията не ви разрешават да захвърлите всичко и да се погрижите за него, бихте могли да му кажете: „ Чувам те. Знам, че си смутено. Скоро ще се заемем с това. Остави ме да довърша каквото имам, а след това ще ти посветя от времето си. “ Тук не става дума за отвод, вие сте осъзнали изпратеното обръщение. Така му показвате, че контролирате ситуацията и че ще се погрижите за него незабавно щом бъде допустимо. Много е значимо да извършите обещанието си, другояче идващия път няма да ви повярва. Бъдете любящи и строги родители, тъй като детето във вас се нуждае от ред и надзор.

Най-лесният метод да се научите да го обичате е да прилагате по отношение на него всичко, което сте усвоили, с цел да обичате себе си. С други думи, следвайте държанието за извличане на себеуважение. Научете се да обичате по едно и също време и себе си, и детето във вас. Любовта към него ви разрешава да обичате и себе си. Ако не можете, нито желаете да го обичате, няма да постигнете себеуважение. Необичаното дете във вас ще си остане страж на склада с страстите ви и ще бъдете във война със самите себе си.

Какво ще се случи, откакто изберете да го обичате? Няколко неща, кои от кои по-прекрасни. То ще стартира да се усеща несъмнено и предпазено, ще престане да се гневи и да изисква. Няма повече да ръководи страстите ви и ще ви остави да отговаряте за склада си. Не ще има непредвидени прояви от страна на детето във вас и вие в действителност ще контролирате личното си държание. То ще ви освободи и ще ви разреши да се държите като зрели персони. Ще стане тъкмо това, което в действителност е - едно мъничко създание вътре във вас, - и вие ще бъдете по-силни и обичащи възрастни. Ще знае, че когато има потребност от внимание, не трябва да прави подиуми, а единствено да помоли и вие ще откликнете. На децата в действителност им е потребно доста малко, с цел да са щастливи. И най-хубавото е, че обичаното и честито дете във вас ще ви разреши да сте обичани и честити самите вие, а от време на време и спонтанни и по детски игриви. За възрастните е много мъчно да се изявяват по най-хубавия метод, в случай че носят в себе си пищящо двегодишно дете. Но помислете си какъв брой доста наслада и обич ви вдъхва същото това двегодишно творение, когато сияе и ви се усмихва с любов. Детето във вас заслужава да бъде обичано, както и вие самите. Научете се да обичате и себе си, и него. Единственото, което ще изгубите, е болката от вашето минало.

Избрано от: „ Джобен психотерапевт “, Сузана Макмахън, изд. „ Колибри “, 2003 година
Картина: Child with doll by Henri Le Douanier Rousseau; chinaoilpaintinggallery