~ Динамична стабилност Във вселената действат две могъщи сили: едната

~ Динамична непоклатимост

Във вселената работят две могъщи сили: едната е придвижване, другата – непоклатимост. Всяка си има своите преимущества и дефекти. В моменти на краен динамизъм в обществото пораждат ужас, гражданска война, даже безпорядък. За някои хора това е вълнуващо време. Старите настройки и правила отпадат. Вземете Френската гражданска война, болшевишкото придвижване или даже нещо напълно дребно, като, да речем, смяната в метода, по който Градският съвет по образованието се отнася към въпроса за размера на класните стаи. След като революцията е постигнала мечтаните резултати, навлизаме в интервал на непоклатимост. Проблемът при стабилността е, че води до ентропия. Колкото по-дълго обещано нещо остава непроменено, толкоз повече запада, губи еластичност и от време на време даже се трансформира в своята диаметралност – идеализмът на болшевизма докара до Сталиновия гнет. С цел да резервира статуквото обществото или индивидът вкарва ред, с цел да " поддържа нещата непроменени ". А в това време нещата се разпадат в самата си основа, което води до колапс.

Много постоянно страхът от провал/успех е обвързван със страха от смяна. Преминаването от статика към динамичност може да бъде рисково. Ами в случай че всичко отиде по дяволите? Ами в случай че смяната единствено утежни нещата? Ами в случай че хаосът провокира полуда? По-добре ситуацията – колкото и да е мизерно – да си остане такова.

Според голям брой антични легенди дърветата в миналото можели свободно да се движат. Има даже келтски епически поеми за войни сред другите типове дървета. Не отдавнашната кино версия на трилогията на Толкин „ Властелинът на пръстените “ съживи този мит за ходещите дървета. Всички тези легенди най-после приключват с решението на дърветата да останат неподвижни по разнообразни аргументи. В името на стабилността те са заменили динамизма си с устойчивост. Оставили са се на произвола на брадвата и времето и падат, вместо да продължат напред. А щом може да се случи с дървета, може да се случи и с вас.

Никой не желае да загуби инвестиция. Ако решите да вървите напред, може да загубите всичко, на което сте привикнали да разчитате. Ако останете на място, може да се неуспехите. Или да съумеете.

~ Олюляване

Един от най-сигурните способи да паднеш, е като решиш да стоиш имобилен. Човешкото тяло е основано за придвижване и организмите ни са устроени непрекъснато да вървят напред. Прекрасен образец за това е от време на време повтарящият се феномен, при който гвардеецът пред Бъкингамския замък пада. Дори неподвижното стоене в никакъв случай не е в действителност неподвижно. При измервания със специфични уреди е открито, че се олюляваме под формата на цифрата осем. Според доктор Рувен Офир, физиотерапевт и преподавател на Фелденкрайс: „ олюляването се дължи на непрекъснатото периодично повтаряне на контракция/релаксация в мускулатурата на крайници, глезена и стъпалото, която посредством ритмични контракции, подкрепени от редица клапи във вените, оказва помощ за изпомпването на кръвта назад нагоре към сърцето и главата. Ако до мозъка не доближи задоволително кръв (кислород и глюкоза), олюляването се ускорява до тогава, до момента в който центърът на гравитацията у бедния гвардеец се наклони оттатък границата на равновесието му. “

През 1957 година известният кино продуцент Сатяжит Рей направи отдадения на Индия от 20-те години филм „ Апаражито “. В него се споделя за кавгите сред майка, вкопчена в предишното, и нейния наследник, решен да отиде в лицей и да се развива. След като той си отива от живота й, тя стартира да крее. Съседите й я канят на посетители. Хората й оферират помощ. Тя отхвърля на всички. Предпочита да седи и да чака завръщането на сина си, тъй като желае само да му служи. Неспособна е да продължи напред, бои се от новото. Накрая умира сама, отказала да се промени.

~ Да продължиш напред

1. Запишете шест неща, които бихте желали да измененията в живота си. Например пристигнало ви е до гуша от обещано държание или пък протакате, вместо да се погрижите за бизнеса си. Може да са видимо незначителни неща: желая да стартира вечер да разплитам обувките си, вместо просто да ги изритвам. Сега до всяко едно от нещата в листата напишете какво печелите от неналичието ни смяна.

2. Не желаете да предизвикате безпорядък. Искате положение на динамична непоклатимост, несъмнено място, от което можете да тръгнете към смяната, без да загубите опора. Тогава изберете едно от нещата в листата и го променете. Повтарям, може да е нещо напълно дребно: ще затворя чекмеджетата на скрина си. Щом измененията едно нещо, стартирате да променяте цялата конструкция.

3. Излезте на разходка. Как реагирате на тази директива? Мразите ли да вървите пешком? Ускорявате ли крачка в опит да приключите по-бързо? Или се влачите? Всеки път по еднакъв маршрут ли минавате? Подходът ви към разходките е вашият метод към живота. Докато вървите, експериментирайте. Променете нещо в ходенето. Може би метода, по който движите ръцете си. Или по какъв начин петата ви се удря в земята. Или маршрута. Обърнете внимание какво провокира у вас тази смяна.

Динамичната непоклатимост ви носи по-голяма еластичност. Много по-лесно е да отскочиш от пътя на движещ се предмет, в случай че не си прикрепен към земята. Помнете: всичко се трансформира, все едно дали го желаете или не. От вас зависи дали тази смяна ще бъде към напредък или към крах.

Според една сентенция човек научава доста повече кг неуспеха, в сравнение с от триумфа. Истината е, че въпреки неуспехът постоянно да е мъчителен, той ви дава опция да изясните задачите си, да усъвършенствате метода си, да станете по-мъдри, само че не наложително и по-тъжни.

Всички познаваме хора, които се усещат комфортно в нещастието си. Приятелят, който не желае да спортува, въпреки да е изложен на риск от инфаркт и да се задъхва на всяка крачка заради наднорменото си тегло. Колежката, която е прелестна писателка, само че по през целия ден седи и вкарва данни, тъй като се бои да не отхвърлят творбите й. Братовчедът, който кара разнебитена таратайка, тъй като има „ сантиментална обвързаност и също така й знам всичките прищевки, а и кой ще я купи? “... описът е безконечен. Това мизерно улеснение е тип криене. Ако бъдат оставени задоволително дълго в кутия, мишките отхвърлят да излязат. Затворниците не желаят да изоставен килиите си поради слънчевата светлина на свободата. Старците не желаят да станат от клатещите се столове.

В предходната глава говорихме за потребността от други възможности в пълноценния живот. Друг непряк артикул на самоограничаването е, че светът ви неимоверно се смалява. Това може да стартира с болежка в лявото рамо. Спирате да го вдигате. После спирате да носите покупките с лявата си ръка. Много скоро лявата ви страна е толкоз скована, че ви е мъчно да вървите. Така че стартирате да първите по-малко. След това преставате да излизате. Не употребявате ли нещо, губите го. Лесно се привиква с неприемливи положения. И, несъмнено, щом животът стане нетърпим, стартира да ви липсва мощ за смяна. Ако пуснете жаба в гореща вода, тя ще изскочи на открито. Но в случай че я сложите в тенджера със студена вода и след това включите котлона, ще стои там и ще се свари до гибел.

Ако не излезете на открито, няма по какъв начин да се неуспехите. Ако не напишете книгата, не напуснете работата си, не се преместите – в случай че всичко остане непроменено – няма да ви се наложи да понасяте неприятни рецензии, безработица, самотност. Ето в какво би трябвало да повярва нервната ви система. Но истината е, че нещата няма да се подобрят. Също като жабата ще се сварите в нещастието си и опциите пред вас ще се изпарят, до момента в който се окопавате от ден на ден и повече в защитните си привички.

Избрано от: „ От какво се страхуваш? “, Лавиния Плонка, изд. „ Лик “, 2005 година
Изображение: DALL-E