В западното общество женският полюс у мъжа (Анима) обикновено бива

„ В западното общество женският полюс у мъжа (Анима) нормално бива подценяван и изтласкван в името на криворазбраната неустрашимост. Поради това мъжката съзидателност най-често се задоволява със обществения и финансов триумф и извежда мъжа на афективна автомагистрала, която не води до средата. “

Анима и Анимус 

Както знаем, тези две понятия от логиката на психиката на Юнг са толкоз значими, че не трябва да ги използваме над път и под път и да обясняваме с тях всичко, даже необяснимото. Да си напомним:

- Анимата е „ душата “, ядрото на дълбинното женско начало;

-  Анимусът е „ душата “, ядрото на дълбинното мъжко начало.

Анимата заема най-малко три четвърти от несъзнаваното на човека; само че тъй като дамата по самата си същина е Анима, то Анимусът заема, да кажем, една трета от нейното несъзнавано. Анимата, това е сборът от опциите на женския полюс у мъжа; Анимусът е надлежно сборът от опциите на мъжкия полюс у дамата.

~ Началото

Анимата и Анимусът 

- ни образуват още в детството единствено посредством наличието си в нашето несъзнавано. Те образуват афективната страна на личността ни, обуславят ежедневното ни държание, мислите, постъпките, естественото или патологичното ни въображение;

- ни осведомят. Те в действителност са главният ни източник на вътрешна информация. Без пресилване можем да кажем, че мъжете и дамите се подчиняват на заповедите на своите Анима и Анимус;

- ни деформират, доколкото самите те са деформирани. Изключително рядко се случва Анимата и Анимусът да се интегрират хармонично в личността.

Съдбата на Анимата зависи преди всичко от афективните връзки сред момчето и майката (огромен е броят на погълнатите от имагото на майката Аними). Но тя се дефинира и от връзката му с бащата, както и от отношението на последния към дамата и женствеността.

Развитието на Анимуса се обуславя от връзките на момичето с бащата, само че и от връзката му с майката, чието отношение към мъжете и мъжествеността му служи за образец.

В западното общество женският полюс у мъжа (Анима) нормално бива подценяван, отхвърлян, изтласкван в името на криворазбраната неустрашимост, налагана от мъжката нападателна, спортна, убийствена и в края на краищата вледеняваща душата цивилизация. Поради това мъжката съзидателност най-често се задоволява със обществения и финансов триумф и извежда мъжа на афективна автомагистрала, която не води до средата, с изключение на до едно дефинитивно поражение, лишено от какъвто и да е вътрешен живот.

При дамата мъжкият полюс (Анимус) е белязан с възприятие за виновност, тревога и изтласкване на възприятията, също последица от западната цивилизация, която епохи наред е отреждала на дамата статус на недоразвито създание.

„ Шансът “ на дамата е, че няма потребност да търси своята Анима, защото тя самата е Анима (стига тази нейна част да е в положително състояние).

~ Безумната гонитба

Веднъж погребал своята Анима, мъжът стартира да я търси вън от себе си. Така се оказва замесен, умишлено или не, в гонитбата на идеализиран или химеричен облик на жена, на сродна душа, която да е огледалният му облик и с която да преоткрие изгубената си целокупност. Търсенето му е толкоз по-упорито, колкото е по-несъзнавано. В фантазиите, сънищата, фантазмите си мъжът преследва призрачната жена, която непрестанно му се изплъзва. Обикновено човек не осъзнава, че е стеснил, че е осакатил личността си, като е отхвърлил един от полюсите на своето несъзнавано. А таман това свиване е „ противоестествено “, защото всеки от нас има значими хормонални характерности на по този начин наречения „ различен пол “. Когато изтласкваме другия пол, ние се самоотричаме и живем единствено с едната половина от личността си.

И по този начин:

- При мъжа: Анимата е (не съставлява, а е!) неговият вътрешен мир, неговата съзидателност, дълбинната му просветеност. Усещана позитивно или негативно, тя автоматизирано се проецира върху визията му за женствеността - благотворна или ужасяваща, почтена за любов или вдъхваща боязън, даряваща живот или отнемаща живота. Ето по какъв начин мъжът се люшка сред облиците за жената-Слънце и жената-Нощ. И по какъв начин, без да си дава сметка, несъзнаваните фантазми направляват съществуването му.

- При дамата: и тя търси сродната душа, само че на мъжа-баща, на идеализирания мъж, на брата. Нормално или не, това търсене ражда фантазми за мъже настойници, за герои, само че и за неустрашимост с противоположен знак - рискова, кастрираща, насилваща. Но по принцип Анимусът на дамата е полюсът на творчеството, на есктравертното разрастване на личността, на действеното себераздаване. Търсенето на външен Анимус е значително несъзнавано и провокира видимо волеви дейности, фантазии и фантазми за триумф или за неуспех, за обществени планове, за героични действия, само че и за кастриращо и нападателно държание по отношение на мъжете.

~ Освобождаването на Анимата и Анимуса

След като Анимата и Анимусът съставляват огромна част от несъзнаваното и на мъжа, и на дамата, излиза наяве, че изваждането им от строя може да трансформира личността в същински безпорядък от неорганизирана, само че действена сила, която обуславя три четвърти от постъпките ни. Тази затворена сила може да се съпостави със „ супата “ от обикновени частици - протони, неутрони, електрони, фотони, неутрино... - които при започване на нашата галактика безсистемно са се носели в пространството и от чиито „ инцидентни “ конфликти са се образували атомните ядра; по този начин и несъзнаваните фантазми се раждат от мъртвото неспокойствие на изтласканите Анима и Анимус.

Как да постъпим, с цел да издигнем Анимата и Анимусът до съзнанието си и да ги превърнем в част от личността си? Как да ги разпръснем в организма си и да почувстваме действието им?

На първо място, като се научим да разпознаваме мъжките и женските детайли у всеки от нас - детайлите, които вършат мъжете и дамите евентуално двуполови. Истината е, че ние не си даваме сметка - даже умозрително - за един биологичен факт: двойните ни полови характерности, които придават релативност на афективната и половата природа на всяко човешко създание.

Ако не се неистина, физикът Жак Бержие беше споделил: „ Няколко атома водород върху една молекула стерол са задоволителни, с цел да разделим половете. “ Но прекалено много хора избират да не виждат тази елементарна биологична истина в желанието си да се нагодят към западната цивилизация, която също нехае за двуполовостта на живите организми. Нужно ли е да цитираме Кришнамурти: „ Добре построен разум е мозъкът на мъжа и дамата, а не на мъжа или дамата. “

Не е елементарно да проучваме човешкото държание, което непрестанно се колебае сред мъжкото и женското, линейното и овалното, общественото и надълбоко съзидателното, повърхностното и задълбоченото, евентуалното и настоящото. Не е елементарно и да „ хванем спатиите “ на тези фантазми, които сякаш осъзнаваме, само че без да си даваме сметка каква поразителна информация за двата полюса крият. Не по-малко мъчно е да си напомним и да изпитаме още веднъж „ тогавашните “ чувства (свързани с афективните връзки с майката и бащата например), както и стотиците действия, които те са провокирали и не престават да провокират. Трудна работа е и да се освободим от към този момент упоменатия боязън - страха да се променим в очите на другите. Ще изтъквам тук Жан Жироду: „ Човек не може да промени предишното и душата си скрито от съседите. “ И в действителност, хармоничното регистриране на Анимата и на Анимуса в личността допуска известна маргиналност на духа, разбиране на нова позиция, отърсване от старите предубеждения, съгласно които всеки пол е застинал в една-единствена роля; допуска също да създадем преоценка на личността си, като осъзнаем цялата безсмислица на държанията, избрани като „ мъжки “ и „ женски “.

От: „ Психология и вътрешна независимост “, Пиер Дако, изд. „ Колибри “
Картина: DALL-E