Отровните хора, които ни разболяват ♥ Лилиан ГЛАС
Отровните хора и болесттите
Отровните хора са разнообразни по външен тип и възраст. Също така разнообразни са и методите, по които се демонстрират. Всеки може да бъде токсичен. В това отношение нямат никакво значение обществената и икономическата принадлежност, възрастта, културният багаж, религията или равнището на начетеност. Нито пък коефициентът на просветеност. И геният може да бъде токсичен човек. Отровните хора могат да бъдат открити в безусловно всяка област от вашия живот. Възможно е ги има както в фамилията, по този начин и в бизнеса ви. Можем доста да научим от великия мъдрец Конфуций, чието обучение е повлияло извънредно мощно на Китайската империя и останалите източноазиатски цивилизации. В пети век преди новата епоха, той написва следната къса, само че необикновено точна поговорка: „ Вредни са тези другари, които ви се умилкват и угодничат пред вас, а при всеки благоприятен случай ви употребяват. “ Невероятно тъкмо определение на отровния човек.
Ако живеете или прекарвате дълго време с някой токсичен за вас човек и в случай че позволявате на отровата му да ви разяжда, може да развиете редица психосоматични болести. Негативното лъчение и поведение на този човек може да повлияе негативно даже изцяло да изчерпи съпротивителните сили на организма ви. Ако не употребявате техники за противопоставяне на отровното въздействие, в случай че потискате и преглъщате гнева си, в случай че не се противопоставите уверено, може да развиете съществено и даже съдбовно заболяване.
Гневът и враждебността въздействат върху производството на xoрмона норепинефрин. Възможно е, когато човек е подложен на непрестанен стрес или неприязън, в организма му да се натрупат прекалено огромни количества от този хормон, което да провокира високо кръвно налягане и даже блокажи, които да причинят сърдечни или мозъчни удари. Освен това редица проучвания демонстрират, че съществува тясна взаимовръзка сред потискането на отрицателните страсти и появяването на ракови и сърдечносъдови болести.
Според изследвания на доктор Дийпак Чопра, извършени при хора с ракови и сърдечносъдови болести и чиито заключения той споделя в книгата си „ Неподвластни на възрастта и времето “, процентът на преживяемост е по-нисък при тези от тях, които живеят в непрекъснат психически дистрес (тоест които са изложени на мощни отрицателни страсти и преживявания). Наскоро ми попадна една „ смешка “ на известния артист и режисьор Уди Алън, който мнозина познават като комедиант: „ Един от моите проблеми е, че натрупвам и претърпявам всичко вътрешно. Просто съм некадърен да дам външен израз на гнева си. Но по тази причина пък доста ме бива в развъждането на разнообразни типове рак. “
Когато прочетох тази негова „ смешка “, тя въобще не ме разсмя. Защото изцяло реалистично отразява една гола истина, която, уви, ме накара с горест да си спомня за моята клиентка Мадлин, която при болестта си е била художник гримьор. Убедена съм, че точно неспособността й да дава външен израз на гнева е съдействала за рака на мозъка, от който боледуваше. Мадлин пристигна при мен за говорна терапия, защото след оперативното премахване на тумора, езикът и гласните й струни бяха парализирани. По време на един от сеансите я попитах по какъв начин е протичал животът й преди лекарите да открият, че има рак на мозъка. Тя ми сподели, че постоянно е спотаявала нещата надълбоко в себе си и в никакъв случай и пред никого не издавала, че е ядосана или наскърбена. Премълчавала гнева и недоволството си, тъй като те я карали да се усеща някак отговорна, пък и не желала да наранява възприятията на другите хора.
- Знаете ли, лекар Глас - ми сподели тя един път, - в действителност научих доста от този мой горчив опит. Никога повече няма да бъда като сюнгер и да икономисвам на хората признанието, че ми късат нервите. Аз съм гневна, само че едвам в този момент, за първи път през целия ми живот към този момент си разрешавам да бъда гневна. Никога повече няма да си натрапвам да бъда добричко и кротичко малко момиченце. Изпитвам ужасно предпочитание да изиграя онази сцена от кино лентата „ Телевизионна мрежа “, когато Питър Финч крещи през отворения прозорец: „ Бесен съм, пъклен съм гневен и повече няма да го понасям. “ - Адски съм гневна против татко ми, на който въобще не му пукаше за мен и в никакъв случай не ми е показвал и капчица любов или обвързаност. Яд ме е на най-хубавата ми другарка, която постоянно счита, че би трябвало да води по точки и постоянно се състезава с мен, изключително когато на хоризонта има мъже. И съм напряко гневна против приятеля ми, който по време на цялото ми заболяване беше до мен, само че в реалност въобще не беше с мен, тъй като в действителност го е грижа само по какъв начин той се усеща и какво ще стане с него, а не с мен.
При тези думи тя се разплака и разхълца неудържимо. И през сълзи викаше, че в никакъв случай преди не била изпитвала такова голямо облекчение. За първи път през целия си живот Мадлин едвам в този момент бе съумяла да даде външен израз на страстите си - изключително на насъбрания в душата й яд. Тъжното е, че е трябвало да се появи този неин рак на мозъка, с цел да може да осъзнае какъв брой яд е натрупала против отровните хора в живота си.
Безспорно, ракът на мозъка е рисков случай, само че общуването с отровни хора в действителност може да провокира най-различни психосоматични болести. Възможно е да започнете да изпитвате главоболие, да ви прилошава, да ви заболява гърбът, да усещате напрежение в гърлото, да се демонстрират разнообразни кожни разстройства, да получавате астматични пристъпи или алергична кашлица всякога щом сте край отровния за вас човек. Възможно е също по този начин да реагирате на наличието му и с някакви душевен неразположения като летаргичност да вземем за пример или с душевни разстройства от рода на депресията. След като сте прекарали известно време с някой токсичен върколак, най-често ще се чувствате по този начин, като че ли цялата ви витални сила е била изсмукана. Тези положения на прочувствено привършване и безсилие могат да ви подбуден към разнообразни саморазрушителни дейности: преяждане, булимия, анорексия, пристрастяване към алкохол или опиати. Може да не ви се желае да разбутвате нещата и да предизвиквате развиването им и по тази причина да си казвате: „ О, няма значение. Не ми пука “, само че в последна сметка да действате саморазрушително, пробвайки се да преодолеете натрупалата се във вас болежка.
Роджър, който от години не бил виждал родителите си, живеещи надалеч на изток, решил една Коледа да ги посети дружно с годеницата си. След чудесната вечеря, всички - Роджър и годеницата му и родителите, братята и сестрите му, дружно със съпрузите и децата си, - се настанили към елхата и почнали да си разменят приготвените дарове. Роджър, който знаел, че татко му е огромен фен на голфа с доста любов и прилежност бил отделил време да потърси и да му купи хубав и безценен пуловер от кашмирска вълна. Когато обаче подал подаръка си, татко му раздрал опаковката, хвърлил един взор на пуловера, след това върнал назад пакета на Роджър и хладно отбелязал: - Нямам потребност от пуловер.
Буквално мълчалив от станалото, Роджър автоматизирано поел пакета от татко си, а след това през цялата вечер двамата не разменили нито дума повече. Никой от присъстващите родственици не реагирал по какъвто и да било метод на станалото и случката като че ли била забравена. По-късно същата вечер годеницата на Роджър, Дарлин, споделила:
- Просто не мога да допускам какъв брой извънредно се отнесе татко ти към теб. Нима това не те ядоса? Не се ли чувстваш обиден от постъпката му? Не си ли засегнат?
- Не - отвърнал Роджър, - няма проблеми. Не съм сърдит. Той си е подобен. Това въобще не ме визира.
Отговорът му по едно и също време и изненадал, и ужасил Дарлин. Била гневна от метода, по който татко му се отнесъл към него, а се усетила, че част от яда й се придвижва и върху Роджър, задето се затваря в себе си и не дава израз на възприятията си.
Тази преживелица подсказала на Дарлин по какъв начин ще се развиват нещата сред тях двамата отсега нататък. Постепенно тя почнала да вижда, че постоянно, когато спорят или се скарат за нещо, Роджър млъквал, в никакъв случай не издавал възприятията си, а просто се дръпвал настрана и излизал. Това негово държание я предиздвикало да се замисли дали в действителност желае да се ожени за него и цялостен живот да споделя неспособността му да поддържа връзка. Била мощно разочарована, когато - откакто месеци наред го била умолявала да го създадат - той най-накрая изрично отказал да стартират взаимна терапия, с цел да се научат да поддържат връзка между тях. Продължавал настойчиво да твърди, че „ няма проблем “ и че с него всичко си било наред. Най-сетне Дарлин осъзнала истината и прекъснала връзката им, тъй като към този момент й било изцяло ясно, че Роджър е токсичен за нея, защото отхвърля да споделя възприятията си и да поддържа връзка.
Затова и Дарлин въобще не се изненадала, когато един ден й се обадили, с цел да й оповестят, че Роджър - към този момент (и единствено!) тридесет и осем годишен, получил сърдечен удар и бил откаран в болница. Сърцето му умирало - и в дословен, и в метафоричен смисъл. Съсипано от години спотаяваните яд и болежка, то най-накрая спряло да тупти. Защото през целия си живот Роджър в действителност бил жертва на гнева. Срещу татко му, поради отношението му към него. Срещу Дарлин, тъй като го изоставила. Но най-много, против самия себе си, тъй като по този начин и не се научил да дава израз на задушаващия го яд, до момента в който към този момент не станало прекомерно късно.
Спотайването и премълчаването на гнева, болката и унижението, неизразяването им намерено пред другите хора може да докара до съществени физически проблеми.
От: „ Отровните хора ”, Лилиан Глас, изд. „ Сиела “, 2003 година
Изображение: DALL-E
