Истинската активност се ражда от спокойствието ♥ Торвалд ДЕТЛЕФСЕН
Примирението
Ако човек научи първото значимо предписание, че всичко, което съществува, е положително, просто тъй като съществува, ще го обземе повече мир и успокоение. Едва в това успокоение той ще се научи да следи нещата и те ще му разкрият смисъла си. Човек последователно ще се освободи от фиксираността си върху концепцията, че би трябвало да се бори за или срещу нещо, само че това няма да го докара до безучастие. Хората, които имат вяра, че посредством дейните си дейности могат да трансформират света, нормално не виждат, че в реалност стават плебеи на обстоятелствата; и че събитията трансформират тях, а не те трансформират събитията.
Истинската интензивност се ражда от спокойствието. Признак на зрялост е, когато човек остави нещо да се случи, без незабавно да се намеси в него. Обикновено когато чуят това, хората стартират да възразяват. Те считат, че в случай че последват това предписание, ще изгубят „ сleverness ” - интелигентността си, хитростта, мозъка, че ще станат играчка в ръцете на другите, че безнадеждно ще затънат. Те не желаят да се откажат от обичаните си битки и да преминат единствено към защита. Всеки желае да продължи да демонстрира на другия „ Кой е в действителност ”, желае да упражнява власт. Св. Петър също не се е сдържал да извади меча, когато бойците нахлуват в Гетсиманската градина и с това единствено е потвърдил, че още не е бил схванал изцяло наставленията на учителя си. Който не е подготвен да живее в естетика с даденостите на действителността, за него вратата към пътя на езотериката остава затворена.
Повечето хора влачат със себе си огромното задължение на предишното. То се състои от събития и хора от миналите години, с които индивидът е бил и продължава да бъде във омраза. За да се отървете от този баласт, използвайте следното упражнение. Намерете време, когато сте спокойни, седнете или легнете, затворете очи и извикайте пред вътрешния си взор минали обстановки, за които смятате, че е щяло да бъде по-добре, в случай че не са се случвали. Вгледайте се в тези „ негативни ” обстановки, които ви е изпратила ориста, вгледайте се и в хората, за които мислите, че са постъпили незаслужено с вас и предпочитате изобщо да не сте ги срещали. Когато човек с вътрешния си взор прегледа още веднъж сходни събития и обвързваните с тях хора, ще осъзнае, че всичко това е било закономерно ходило в неговата изцяло самостоятелна орис и че без това събитие той през днешния ден не би бил там, където е.
Опитайте се да разберете смисъла на случилото се, с цел да може последователно да изпитате признателност, че всичко е станало по този начин, както е станало.
Едва когато съумеете „ от вътрешната страна ” да се усмихнете на събитието и на обвързваните с него хора и да им благодарите, че са били подготвени да оказват помощ за реализирането на ориста ви, едвам тогава преминете към идващото събитие и процедирайте с него по същия метод. Оставяйте събитията да изплуват в съзнанието ви от единствено себе си. Не е нужно да ги търсите с разсъдъка си. Приемете всички случки, които се появяват в спомените ви при мисълта „ случки, с които съм на нож ”, без да отхвърляте, която и да било от тях, тъй като смятате, че „ с нея от дълго време сте се примирили ”.
Отначало упражнението може да се стори много мъчно, само че то би трябвало непрестанно да се повтаря, с цел да може човек самичък да види, по какъв начин става по-леко, когато изчезне вътрешното напрежение. Когато с всички сили буташ една стена, усещаш, че и стената натиска назад със същата активност. Ако увеличиш личния си напън, и стената ще усили своя. Решението е в това, да махнеш ръце от стената. Тогава натискът на стената от единствено себе си изцяло ще изчезне. Сравнението несъмнено звучи тривиално и все пак съвсем всички хора са застанали до една стена, бутат я с всичка мощ и в същото време на всеослушание се оплакват, че стената ги бута. Да се откажеш от личната си опозиция, на доктрина е доста просто, само че човек съумява да го реализира извънредно мъчно. Защото всички хора са надълбоко уверени, че с цел да бъдат съответни, би трябвало да натискат стената, тъй като и „ стената ги натиска ”, и че в случай че се откажат от съпротивата си, стената неизбежно ще се срути от горната страна им. Точно в това се състои заблудата. Изпробвайте сами образеца със стената, с цел да разберете изцяло казуса. Човек в действителност има чувството, че стената ще го затисне, и се усеща заставен да усили личния си напън. За да прозрете заблудата, би трябвало да имате смелостта да се пуснете.
Който признава правото на битие на стената, не изпитва потребност да я бута и не се тормози от нея.
От: „ Съдбата като късмет ”, Торвалд Детлефсен, изд. „ Кибеа “, 2007 година
Снимки: thorwald-dethlefsen.de
