Медицински синдроми с имена на литературни герои
1. Синдромът на Хъкълбери Фин
Синдромът на Хъкълбери Фин се свързва най-често с своенравие в детството и предпочитание за протест. Дж.Сегън изяснява, че синдромът постоянно стартира като юношески протест, само че по-късно минава в своенравие в учебно заведение или на работа. Смята се, че поражда като отговор на детето към отчуждаването на родителя му по отношение на него или при мощни усеща на малоценност и меланхолия у детството.
2. Синдромът на Отело
През 1955 година Джон Тод и Кенет Дюхърст разгласяват материал, в който разказват по този начин наречения Синдром на Отело. Според тях това е „ рискова форма на неуравновесеност, при която главен проблем е изневярата на колегата “. В творбата на Шекспир Отело убива брачната половинка си Дездемона, тъй като има вяра, че тя е имала спекулация. Някои проучвания демонстрират, че синдромът се среща най-често при по-възрастни мъже, които нормално са с неврологично заболяване. Това може да накара болният да убие колегата си или най-малкото да изисква от него да се съгласи да бъде подложен на детектор на лъжата.
3. Синдромът на Полиана
Ако сте човек, за който „ чашата е постоянно на половина цялостна “, евентуално някой в миналото ви е казвал, че наподобявате на Полиана – героинята от книгата на Елеонор Портър. Някои психолози обаче употребяват термина Синдром на Полиана, с цел да опишат нереалистичния, даже рисков оптимизъм у някои хора. Според учените синдромът може да въздейства извънредно зле както на пациентите, по този начин и на техните фамилии.
4. Синдромът на Дориан Грей
Точно както в книгата на Оскар Уайлд, хората, страдащи от този синдром изпитват „ мощно безпокойствие по отношение на своята физическа атрактивност “. Те не одобряват добре стареенето и постоянно се обръщат към пластичната хирургия, с цел да запазят младостта си колкото се може по-дълго.
5. Комплексът на Пепеляшка
Колет Даулинг разпространява термина Комплекс на Пепеляшка в своята книга от 1981 година със същото име. В нея се разказва положение, при което дамите подсъзнателно се опасяват от това да бъдат свободни. Както разяснява Даулинг: „ Тези дами стартират да зависят от мъжете и се усещат уязвими и несигурни, когато нямат мъж до себе си. Комплексът на Пепеляшка води до страха от загуба на женствеността, в случай че пациентката няма сътрудник “.
6. Комплексът на Супермен
В взаимозависимост от това кого питате, можете да получите две избрания за Комплекса на Супермен. Според доктор Фредерик Уертман това е „ нездравословно положение, при което човек изпитва садистична приятност, наблюдавайки по какъв начин други хора биват неведнъж наказвани, до момента в който той (героят) остава незастрашен “. Според Макс Кари обаче, хората с Комплекс на Супермен имат навика да имат вяра, че могат да намерят решение на всеки проблем и са подготвени да жертват съня, храната и работата си, с цел да го потвърдят. Според Кари такива хора са манипулативни, нарцистични и се работи извънредно мъчно с тях.
7. Синдромът на Спящата хубавица
Синдромът на Спящата хубавица има и друго, научно име – Синдром на Клайн-Левин. Състоянието се разказва с готовност за сън, което може да продължава със седмици. Пациентите постоянно не вършат съвсем нищо друго, с изключение на да спят и се държат „ комплицирано “, когато са будни.
8. Синдромът на Питър Пан
Пациентите със Синдром на Питър Пан просто отхвърлят да пораснат. За да избегнат „ порастването “ те си слагат невъзможни цели, злоупотребяват с опиати и алкохол и мързеливо търсят работа. Въпреки че синдромът не е толкоз добре изследван, а някои лекари даже не го одобряват публично, съществуват проучвания, които демонстрират, че той се случва по-често при мъжете и че родителите евентуално играят съществена роля в развиването на това положение.
9. Синдром на Мюнхаузен
Синдромът на Мюнхаузен е положение, при което пациентът се пробва да накара близките да считат, че той е болен, причинявайки си самичък признаците (или преигравайки ги). Неговата единствена цел е съпричастност и с цел да наподобяват историите му същински, той постоянно се самонаранява.
10. Синдром на Алиса (в страната на чудесата)
Хората с този синдром имат съществени проблеми с усещанията. За тях всеки ден е като сцената с „ Изяж ме “ и „ Изпий ме “ от „ Алиса в страната на чудесата “ – предметите им наподобяват невероятно дребни или заплашително огромни. Синдромът най-често визира децата и към този момент няма лекуване за него. Добрата вест е, че с израстването, това положение избледнява и когато пораснат, множеството деца не страдат от синдрома.
11. Синдром на Рапунцел
Всички знаем, че Рапунцел има дълга коса, която пуска през прозореца, само че хората, страдащи от този синдром, ядат своята коса. Това извънредно рядко положение е композиция от болестта трихотиломания (неконтролируемо предпочитание за скубане на косми от тялото) и трифофагия (желание за смучене, дъвчене или усвояване на коса). Изядената коса образува топка в стомаха, която води до голям брой и разнообразни храносмилателни проблеми.
