Суши – най-известният японски деликатес
Много фенове на суши рано или късно задават въпроса: какъв брой може да се употребява от този фамозен японски деликатес и дали в действителност е толкоз здравословен, както гласят легендите?
Суши или суси, както го назовават понякога, придобило необятна известност в целия свят от началото на 1980-те години. Това ястие не може да се съпостави с никое рибно ядене от западната кухня. То имат несравним усет и доста фина текстура.
Класическото суши не се обработва. Използва се прясно уловена морска риба. Най-често суши се подготвя от морски костур, риба-тон, сьомга и скумрия. Вместо риба, подобаващи съществени артикули са още скариди, октоподи, змиорки, раци.
Не е признато да се готви от речна риба. Понякога се употребяват пушени рибни филета. Но японците са уверени, че потреблението точно на сурова риба може да усъвършенства здравето и даже да удължи живота.
Има разнообразни способи за подготвяне на суши. Най-често срещаният вид са доста фино нарязани части риба, които се допълват с най-различни пълнежи: зеленчуци, водорасли и други морски блага. Те се подправят с пикантни сосове и се увиват в морски водорасли. Всички артикули би трябвало да са напълно свежи.
Исторически първите суши се появяват в Южна Азия. Там вареният ориз почнал да се употребява за готвене и консервиране на риба. Тя се почиствала и нарязвала на дребни късчета. След това се осолявала и смесвала с ориза. После я слагали в бъчви и върху нея поставяли камъни, с цел да я пресоват и да се изтласка въздухът. След 2-3 седмици заменяли камъните с похлупак.
Процесът на млечно-кисела ферментация на ориза и рибата продължавал няколко месеца – по този начин тя оставала годна за консумация през цялата година. Ферментиралият ориз, който се превръщал в неприятно миришещо лепило, нормално се изхвърлял.
През Китай и Тайланд този способ за консервиране на рибата пристигнал в Япония към VІІ век. И до момента в страните от Южна Азия е непокътната традицията да се яде ферментирала риба. Китайският писмен знак за суши може да се преведе като „ маринована риба “, само че там тази традиция на готвене не се запазила.
Първите оризови суши почнали да се подготвят през ХVІІ век. Те се състояли от варен ориз, оризова квас, морски блага и зеленчуци. Оттогава оризът се трансформирал в неразделна част от сушито. Сетне към него добавили оризов оцет. Готвачите почнали да го поставят дружно с разнообразни подправки, това пособие да се избегне ферментацията. Така времето за подготвяне на суши доста се съкратило.
През ХІХ готвачът Йохей Ханай от Токио решил напълно да се откаже от мариноването на рибата. Той пръв почнал да я сервира на трапезата сурова. Сега към този момент процесът на готвене отнемал единствено няколко минути. Дори се формирали два стила на подготвяне на ястието. Първият от тях бил наименуван „ Кансай “ по името на регион в град Осака. Вторият нарекли „ Едо “ – по остарялото наименование на Токио. Сушито в Осака представлявало ориз, подготвен по характерен метод и разбъркан с другите съставки. Слагали го в красиви форми-опаковки, които също се консумирали. В Токио било парче риба, лежащо върху дребна купчинка ориз с подправки.
Полезните свойства на това ядене се дължат на събитието, че продуктите му съдържат разнообразни витамини, микроелементи, мастни киселини от вида омега-3 и белтъчини. Много е значимо да не се подлага на топлинна обработка, която доста понижава удобното влияние на витамините и микроелементите. Сушито оказва помощ за възстановяване на активността на сърцето, кръвоносните съдове и стомаха, ускорява умствената интензивност. Рибните мазнини съхраняват паметта.
В рибата съвсем няма холестерол, който е зложелател на сърдечно-съдовата система на организма. Според мнозина учени постоянната консумация на риба понижава риска от рак, сърдечна аритмия, инсулт.
„ Нори “ съставляват специфични листа от водорасли, които се употребяват за подготвяне на суши. Самите японци употребяват нори съвсем всекидневно, което има удобен резултат върху здравето им. Достатъчно е да ядете 30 грама нори дневно, с цел да задоволите дневната потребност на организма от йод.
Листа от пресовани Нори (червени водорасли). Снимка: Уикипедия
Суши най-често се употребява със сос „ уасаби “, който има антисептични свойства. Яденето му дейно оказва помощ за намаляване. Средна порция съдържа към 350 килокалории. Съдържанието на мазнини е единствено 3,6 грама. Има даже специфични диети с ниско наличие на мазнини, основани на това ядене. За съпоставяне: мазнините в порция пържено пиле са 12 грама, във варената наденица – 21 грама, а в двойна порция сметана в кафе – 13 грама.
Не е изненадващо, че измежду японците има доста столетници и на процедура съвсем не се срещат дебели хора.
Редовната консумация на суши доста понижава риска от рак на белия дроб при пушачите. Това ядене оказва помощ за справяне с меланхолия.
Въпреки това, то може и да навреди на човешкия организъм. На първо място, яденето на сурова риба заплашва да ви болести с разнообразни паразити. Подобни произшествия в Япония към този момент са известни. Ето за какво, в случай че поръчвате суши, правете това единствено в огромни реномирани заведения за хранене.
Според азиатски учени, яденето на сурова риба предизвиква рак на черния дроб. Симптомите на болестта могат да се появят чак след няколко години.
Не наблягайте и на соевия сос, който е обичайната азиатска фалшификация. 1-2 супени лъжици соев сос съдържат 1-1,5 грама сол. Дневната норма е 4-8 грама.
