Истинската история на витамин C и влиянието му върху организма ни
Лайнъс Полинг печели 2 Нобелови награди, оказва помощ за откриването на особеностите на химичните връзки, разпознава сърповидно-клетъчната анемия, обяснява някои от най-разпространените протеинови структури, революционализира разбиранията ни за еволюцията на приматите и е считан за един от бащите на молекулярната биология. Но с изключение на всичко това, Лайнъс Полинг популяризира едно от най-големите неразбирателства в историята на медицината – че витамин C ни защищава от разболяване.
Полинг чул за първи път за витамин C от мъж, именуван „ доктор “ Стоун, който се смята, че не е бил здравно лице и че нямал никакъв опит като доктор. Но това не пречи на Полинг да повярва, че 3000 мг витамин C може да предотврати съвсем всяка болест, за която можем да се сетим.
Полинг и Стоун даже организирали клинично проучване, с цел да потвърдят изказванието си. Днес актуалните медици изцяло отхвърлят проучването на двамата мъже и го смятат за цялостна машинация. На първо място, хората, които били подложени на медицинския тест били клинично здрави още през цялото време, по тази причина са имали толкоз положителни резултати. Това обаче, също не стопира Полинг. Когато той разгласява книгата си по тази тематика през 1970 година, която назовава „ Витамин С и настинката “, публиката полудява по нея. Все отново Полинг бил брилянтен експерт и един от двамата души, които имат Нобелови награди в две разнообразни категории. Затова хората сметнали, че той сигурно знае какво приказва.
Полинг твърдял, че приемането на огромни дози от витамина могат да излекуват всичко – от сърдечни удари до проказа и даже рак (по някаква ужасна подигравка на ориста той умира от рак на простата през 1994 година, а брачната половинка му умира няколко години по-рано от рак на стомаха). Хората купували книгата на Полинг, без значение от това, че всички професионални медицински организации в света отричали концепциите му.
Медиците считат, че витамин C не може да предотвратява настински, не може да лекува рак, нито да лекува от каквито и да било заболявания. Някои изследвания дават доказателства за това, че постоянната приложимост на витамин C би могло да понижи продължителността на настинката, само че не би оказала толкоз огромно внимание, в случай че се приема откакто към този момент сме се разболели. Други учени откриват връзка сред постоянната приложимост на витамин С и по-малкия риск от сърдечно-съдови болести, само че не е изцяло потвърдена. Същото важи и за катарактата, пневмонията, тетануса, астмата и болесттите на черния дроб – витамин С не може да ги излекува, нито да ги предотврати изцяло.
„ Що се отнася до рака, данните демонстрират, че витамин С не може да го предотврати, нито да го излекува, откакто един път в тялото има ракови формирания. Има възможност дневната доза да благоприятства някои от терапиите, само че от време на време използването му може да подтисне други типове лекувания и да им попречи да оказват помощ на организма. В някои случаи извънредно високите дози витамин С на ден биха могли да убиват ракови кафези, само че единствено в случай че тези дози се ползват интравенозно “ – настояват учените.
Изводът е, че витамин С по всяка възможност не въздейства съвсем по никакъв метод върху здравето ни. Тъй като е водоразтворим витамин, той елементарно може да се отдели от тялото. Дневните дози витамин С (когато са по-малки) няма да ни навредят, само че и няма да ни оказват помощ доста (освен в случай че нямате недостиг на витамина в организма си). Спокойно можем да си ги набавим посредством плодове да вземем за пример.
