Вулвовагинитът представлява възпаление на външните полови органи. Смята се, че

Вулвовагинитът съставлява инфектиране на външните полови органи. Смята се, че към 30% от дамите в миналото през живота си страдат от вулвовагинит със признаци от раздразнена и зачервена кожа и лигавица на вагината, събреж, засилено вагинално течение (флуор) и дискомфорт при уриниране. Най-честата причина за инфекцията са бактериалните и гъбичните микроорганизми като трихомоназа, кадидозата и бактериалната вагиноза.

(Към предходния материал за вулвовагинита)

За да се развие вагинална зараза, би трябвало естествената локална флора да бъде изменена или сменена с други типове микроорганизми. Нормалната вагинална флора се състои от аеробни и анаеробни бактерии, като най-разпространеният микроорганизъм е от типа Lactobacillus.

Лактобацилите съставляват 95% от всички бактерии във вагината. Те дават отбрана против разнообразни инфекции, като поддържат киселинна среда във вагината. Киселата среда е неподходяща за развиването на доста патогени микроорганизми.

За разлика от естествената флора

обаче

бактериалната вагиноза е полимикробен синдром, който се състои е понижаване на концентрацията на вагиналните лактобацили

и завишаване на патогенните бактерии. Полимикробен значи, че няма тъкмо избран микроорганизъм, който да потвърждава диагнозата. По-скоро съществуването на разнообразни бактерии като Gardnerella vaginalis и типовете Mobiluncus, Bacteroides, Prevotella, Mycoplasma демонстрира нарушената вагинална флора и развиването на бактериална вагиноза.

Бактериалната вагиноза е най-честата зараза на долния генитален тракт измежду дамите в репродуктива възраст. Също по този начин е най-честата причина за вагинит както измежду бременните, по този начин и измежду дамите, които не чакат дете, със признаци като засилен флуор (вагинално течение) и неприятна миризма.

Някои рискови фактори за развиването на бактериалната вагиноза са пушенето и използването на интравагинални артикули. Въпреки, че положението не се класифицира като полово излъчено заболяване, то се открива доста по-често измежду полово дейни дами.

Бактериалната вагиноза също се свръзва с някои гинекологични и акушерски затруднения като прибързано раждане, импровизиран аборт , следродилен ендометрит (възпаление на маточната лигавица), следхуругични инфекции на половите органи или при тазово-възпалителна болест.

Диагнозата на бактериалната вагиноза се слага клинично и/или микробиологично. Най-често положението се счита за налично при съществуването на три от следните четири признаци от теста на Амсел: хомогенно (еднородно по състав) вагинално течение (флуор), вагинално pH над 4,5, зловонна миризма след накапване на калиев хидроксид върху вагинална натривка и съществуването на бактерии, които обвиват/обгръщат епителните кафези при микроскопски проучване ( "clue cells ").

Микробиологичното проучване прави оценка количествено съществуването на лактобацили, патогенни бактерии и извити пръчици. Всеки от трите критерии се прави оценка от 0 до 4 точки в засимист от разпространяването на бактериите. Така резултат 0-3 точки значи естествена бактериална флора, 4-6 точки е промеждутъчен резултат, а над 7 точки удостоверяват диагнозата. Това проучване се назовава тест на Нъгент (Nugent test).

След слагането на диагнозата бактериална вагиноза се пристъпва към оптимално лекуване. То се показва в потреблението на Метронидазол 500 мг два пъти дневно за 7 дни през устата, 0,75% гел по 5 грама интравагинално един път на ден за 5 дни или Клиндамицин крем 2% по един апликатор на ден за 7 дни. Алтернативни на общоприетото лекуване биха могли да са Метронидазол 2 грама еднократно през устата или Клинадмицин 300 мг два пъти на ден за 7 дни под формата на таблетки.

Лечението на бактериалната вагиноза при бременни дами е с Метронидазол 500 мг два пъти на ден за 7 дни или Клиндамицин 300 мг два пъти на ден за 7 дни през устата. Не се предлага използването на локални вагинални кремове или други лекарствени форми.

За страдание, повече от 30% от случаите на бактериална вагиноза се повтарят в идващите три месеца. В случаи, когато дамата стартира да изпитва сходни признаци на вагинално течение, парене и неприятна миризма, е значимо да се повторят диагностичните проби и тогава да се премине към лекуване.

Лечението на рекурентната (повтарящата се) бактериална вагиноза е с Метронидазол таблетки 500 мг два пъти на ден за 10-14 дни. Ако терапия не е ефикасна, товага се минава към Метронидазол гел 0,75% по един апликатор на ден за 10 дни, по-късно два пъти седмично за 3 до 6 месеца.

4359