Как се научих да обичам сортовете растения, които някога отбягвах
Има три типа растения, които в никакъв случай не съм желал в градината си: иглолистни джуджета, пирен и множеството от декоративните треви. През мрачния февруари седях на закрито и четях хубава книга за градина, отдадена и на трите; беше толкоз хубаво, че моите убеждения започнаха да се двоумят. Току-що отидох да видя градината, която разказва. Казват, че старите предубеждения умират мъчно. Колкото повече градинарствам, толкоз по-лесно намирам, че е да ги изхвърля. Вече видях положителни аргументи да смекча триединството си от омрази.
През 1966 година младият Ейдриън Блум, който таман се дами, стартира да оформя градина в голо поле в Норфолк. Петдесет и седем години по-късно той го вижда по какъв начин се разраства, от време на време прекомерно пламенно, и се трансформира в дестинация за до 20 000 гости годишно. В нашето мобилно хилядолетие малко градинари остават за дълго в градина, която са създали от нищото. Междувременно той е бил атакуван от елени и катерици, само че не и от оня висш зложелател на дългото притежание, мед...
Прочетете целия текст »
