Поликистозните яйчници предполагат диабет
Синдромът на поликистозните яйчници (СПЯ) покачва риска от развиване на гестационен диабет (диабет по време на бременност), предиабет и за европейките - 3 пъти риска от захарен диабет вид 2 . Това сочат данните от многочислените научни проучвания и клинични наблюдения при дами със синдрома. Именно по тази причина в актуалните рекомендации от 2018 година на Европейското сдружение по репродукция и ембриология и Американското сдружение по репродуктивна медицина предлагат всяка жена със СПЯ да бъде изследвана за съществуване на въглехидратни нарушавания.
Синдромът на поликистозните яйчници е постоянно срещано заболяване измежду дамите в млада възраст, характеризиращо се с съществуването на хиперандрогененизъм, овулаторна дисфункция и поликистозна морфолигия на яйчниците. Клиничното показване на синдрома е хетерогенно и въпреки то да визира главно дамите в репродуктивна възраст, през днешния ден стартира да се обръща взор и към клиничните му прояви в предпубертетна и постменопаузална възраст.
Сред подрастващите менструалните нарушавания и нарасналото окосмяване по лицето и тялото (хирзутизъм) могат да бъдат причина за диагностициране на синдрома. В репродуктивна възраст причина за определяне на синдрома могат да бъдат същите недоволства, както и съществуването на инфертилитет. СПЯ
е една от честите аргументи за инфертилитет измежду дамите. Наличето на репродуктивни проблеми в фамилията постановат първо изключване на мъжки фактор (с проучване на спермограма), второ – непроходимост на маточните тръби и при отхвърлянето им – ановулаторен инфертилитет.
При СПЯ е налице хронична ановулация - множеството зреещи фоликули в яйчника задържат развието си, без да настава селекция на индивидуален доминантен фоликул, който да даде началото на овулацията – освобождение на зряла яйцеклетка във фалопиевите тръби, годна за оплождане при среща със сперматозоид.
В постменопаузална възраст огромна част от водещите признаци и признаци на СПЯ стопират да играят основна роля в клиничната картина и тогава на напред във времето излизат метаболитните последици
- нарасналият риск от нарушен въглехидратен толеранс, захарен диабет вид 2, поява на хипертония и дислипидемия.
В към 50 % от случаите дамите със СПЯ са със затлъстяване (андрогенен тип) или наднормено тегло. Висцералната мастна тъкан играе ролята на огромен ендокринен орган, в който протичат доста процеси на метаболизиране на половите хормони, синтез на адипоцитокини и други фактори с краен резултат развиване на инсулинова устойчивост и обезщетителна хиперинсулинемия.
Една от потвърдените теории за причина на болестта е недостатък в инсулиновото деяние, което води до изява на инсулинова устойчивост и хиперинсулинемия . В поддръжка на това са и данните, че при СПЯ се открива по-често инсулинова устойчивост, в сравнение с при дами със същия показател на телесна маса (ИТМ), само че без СПЯ.
У лица с генетична предразположеност за изява на въглехидратни нарушавания и/или под влияние на външни фактори е допустимо да се развие предиабетно положение или захарен диабет.
Препоръките на Европейското сдружение по репродукция и ембриология и Американското сдружение по репродуктивна медицина включват - оценка на гликемичния статус е належащо да се прави при всички дами със СПЯ чрез провеждането на орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ), премерване на кръвна захар на гладно или гликиран хемоглобин (HbA1c) . При високорисковите дами със СПЯ (включващи ИТМ > 25 кг/м2, анамнеза за открит предиабет или гестационен диабет, фамилна анамнеза за захарен диабет вид 2 и хипертония) се предлага провеждането на ОГТТ.
Тест с глюкозно обременяване със 75 г глюкоза (ОГТТ) се предлага в допълнение да се организира при всички дами със СПЯ, планиращи бременност или провеждащи лекуване за инфертилитет. Ако той не е извършен преди забреняване, се предлага той да бъде осъществен при опция преди 20 гестационна седмица или в 24-28 гестационна седмица на бременността.
(3957)
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ