Да излезем по-силни след това. Какво очакват младите политолози от изборите
Те са млади и опровергават клишето, че младежите не се интересуват от политика. Учат политология и наблюдават какво се случва в България. Имат и прогнози, и упования какво може да се чака на 2 април и след петите подред парламентарни избори.
Симона Николова е студентка по „ Политология “ в 3. курс в Софийския университет. Следването ѝ стартира през есента на 2020 година - в разгара на пандемията от коронавипус и при започване на динамичен интервал в българската политика, който продължава и през днешния ден.
За Симона това е изключително забавен миг, в който да учи определената от нея компетентност. Лекциите и упражненията са неразривно свързани с настоящите за България събития - избори, служебни държавни управления и всевъзможни политически противодействия. Въпреки дейната си позиция обаче, Симона следи у себе си и своите сътрудници възприятие за безалтернативност.
Родените при започване на новото хилядолетие български жители към този момент четири пъти са избирали Народно заседание - в границите на 2 години. Ако последните няколко Народното събрание имаха опцията да изпълнят до дъно 4-годишните си мандати, сегашните 20-годишни щяха към този момент да са на междинна възраст.
При тази активност, в края на петата подред предизборна акция за 2 години парадоксално се основава чувството, че „ нищо не се случва “. Казват го млади анализатори и студенти, които учат тези процеси в хода на продължаващата политическа рецесия.
Свободна Европа приказва с трима от тях какви са оценките им за протичащото се и какви последици чакат след изборния ден на 2 април.
Кампанията - вяла и немощна
Калоян Велчев е докторант по „ Политология “ в Софийския университет. В края на предизборната акция за него е проблем неналичието на отговор на въпроса: „ Какво вършим след тези избори? “.
„ Основните играчи изясняват, че ще образуват кабинет, само че не дават съответна формула по какъв начин ще стане това “, споделя Калоян пред Свободна Европа. „ Оттам и самата акция е вяла и лишена от възторг и заряд, който да може да генерира поддръжка. “
Темите са значими и за младежите, само че към този момент им се отразяват като клишета.
На същото мнение е Вангелия Чорбаджийска , студентка по „ Политология “ във 2. курс и част от Студентския клуб на политолога в университета. Тя прави оценка миналата акция като немощна.
Дневният ѝ ред съгласно Вангелия е преповторил този от предходните избори - с преобладаващите тематики за отношението към Русия и войната в Украйна, както и разграничителната линия корупция-антикорупция.
„ Това са тематики, които са значими и за младежите, само че към този момент им се отразяват като клишета. Чуваш ги, знаеш че са значими, само че от многократното им споменаване се изморяваш и в един миг спираш да им обръщаш внимание “, споделя тя пред Свободна Европа.
Някои новости в дневния ред на партиите обаче способстват за задълбочаването на поляризацията, счита още студентката. Такива са концепциите за привикване на референдуми (на „ Възраждане “ ) и (на Българска социалистическа партия ).
Според Вангелия тези начинания са опит прочувствено и нападателно да се завоюват повече гласове. Освен това цялата акция се концентрира върху прекачване на виновност сред партиите за минали неточности, прибавя Калоян. Това опълчване продължава доста дълго време, без да има развиване, по тази причина съгласно политолога политическият развой „ придобива все по-неприятни краски “.
„ Можем ясно да противопоставим този миг с първите избори през 2021 година, когато имахме доста по-висока изборна интензивност и ангажираност “, споделя Калоян. По думите му от 2020 година, желанието на хората да се осведомят, множеството пазители на вота в изборния ден са посочили висока политизация и вяра у гласоподавателите, че има смисъл да се гласоподава.
„ Сега се намираме в противоположния край. Изглеждаме разочаровани от всичко, по тази причина и отношението ни към политическия развой е все по-дистанцирано “, споделя Калоян.
Вангелия споделя, че вижда комплициране и отчаяние у сътрудниците и приятелите си. „ Това провокира два вида реакция - част от хората се ожесточават, а другите просто стават апатични. “ Според студентката резултатът ще е още по-ниска изборна интензивност.
„ Винаги съм мислел, че е хубаво политиката да е скучна, т.е. да няма съществени рецесии “, споделя Калоян. „ Ние обаче сме изпаднали в обстановка, в която политиката ни е скучна просто тъй като е станала противна и не желаеме да се ангажираме с нея. “
На младите не им е все едно
Покрай следването в университета Вангелия постоянно поддържа връзка с сегашни и някогашни студенти. Говорят си за това какъв брой постоянно измененията в политиката идват точно от университетските аудитории. В България след 1989 година има случаи на огромни студентски митинги и мобилизации - като студентската окупационна стачка от 1990 година и окупацията на Софийския университет през 2013 година
„ Факт е, че младежите и студентите са движеща мощ. През последните години ме разочарова това, че имаме силата да променим нещата, само че влизаме в една матрица, в която като че ли не можем да помръднем наникъде “, споделя Вангелия. Така развой като изборите, който по принцип би трябвало да води до смяна, се трансформира в нещо мудно и тривиално.
Факт е, че младежите и студентите са движеща мощ.
Не всичко обаче е отрицателно - от 2020 година насам младежите демонстрират, че не са аполитични. В това са уверени и Калоян, и Симона Николова.
Симона споделя за акцията „ Лигата на младите гласоподаватели “ , която провежда дружно с Националния юношески конгрес и Студентската асоциация за проучване на интернационалните връзки . За повторно в границите на акцията се организира избирателен спор с кандидат-депутати, отдаден на младежките политики и гражданското присъединяване. На събитието са участвали повече от 100 души, което демонстрира, че на младежите не им е все едно.
Това е очевидно още в митингите през 2020 година, които съгласно Калоян са се отличили като забавни и привлекателни за публичното внимание точно поради присъединяване на младежите. Ангажираността им проличава и от разнообразни платформи в обществените мрежи като и , основани, с цел да надграждат политическата просветеност.
Въпреки това остава разграничаването на тази група от институциите, отбелязва Калоян. Повсеместното съмнение в тях се трансферира и върху младежите, които нямат предпочитание да се влагат в институционалното правене на политика.
По този мотив Вангелия напомня нападките против представители на „ Продължаваме промяната “ поради това, че са млади и неопитни. „ Като младеж това те обезкуражава да се впуснеш в политиката “, споделя тя.
Как се нареждат младежите
Наскоро Калоян е анализирал изборната интензивност измежду младежите и е направил извода, че тя е трайно по-висока от междинната за страната. Младежите с изборни права са малко над 700 хиляди души и образуват сериозна група гласоподаватели, която няма трайни партийни увлечения. Силата на нейния избор постоянно се подценява от партиите.
Младежкият избор, изключително през последните две години, е мощно протестен.
„ Младежкият избор, изключително през последните две години, е мощно протестен. Имаме антиестаблишмънт вълна “, споделя Калоян. За младежите това значи най-много избор против ГЕРБ , защото по-голямата част от съзнателния им живот е минала при трите държавни управления на Бойко Борисов . Затова и съперниците на ГЕРБ са главните бенефициенти на младежкия избор.
„ Възраждане “ също се намества в тази категория, въпреки да няма изгледи да завоюва трайно от гласовете на младите, счита политологът. Това, с което партията на Костадин Костадинов се отличава от останалите анти-ГЕРБ представители, е.
„ С типично юношески протест към открития ред ние започваме да отхвърляме - уповавам се, че не съм прав - консенсуси като участието на България в Европейския съюз “, споделя Калоян. „ Тъй като сме израснали напълно в среда на народна власт, права, независимост на придвижване и европейски партньорства, не знаем какво е без това и сме склонни да го жертваме с лека ръка. “
Проблем, обвързван с позиционирането на младежите, е и вакуумът в лявото политическо пространство. В световен проект доста младежи се припознават в прогресивни и демократични леви партии, а в България такава липса. „ Лявото у нас е в рецесия и нито „ Левицата “ , нито Българска социалистическа партия в настоящия си тип могат да я решат “, споделя Калоян. Според него потребността от съвременна лява партия към този момент е явна.
В България е комплицирано разбирането за ляво и дясно.
„ В България е комплицирано разбирането за ляво и дясно. Има дисонанс - доста младежи у нас евентуално имат леви убеждения, само че да кажеш, че си ляв не се приема доста добре “, споделя Симона. Това комплициране води до недоумение къде въобще да търсиш своето място в политическия набор.
Какво ще се случи на изборите
В края на предизборната акция прогнозите на младите политически анализатори не са безапелационни. Симона не чака да има внезапна смяна и безапелационен победител. Топката още веднъж ще бъде в ръцете на партиите и " следва да забележим дали те ще намерят нещо, което да ги сплоти “. Тя се надява, че публичният напън да се сътвори най-малко отчасти трайно държавно управление ще бъде задоволителен.
Същото чака и Вангелия, съгласно която партиите ще намерят метод да сложат завършек на, назначавани от президента Румен Радев . Същевременно регистрира, че служебните кабинети могат да основат чувство за непоклатимост, от което гласоподавателите имат потребност в обстановка на политическа рецесия.
Според Калоян след изборите при всички случаи ще има длъжностен кабинет. Въпросът е кой ще го излъчи - дали президентът, или партиите в Народното събрание. „ От партиите такова държавно управление ще бъде наречено по различен метод, само че ще бъде плод на някакъв консенсус. Ще бъде формирано от фигури без ясна политическа обязаност и ще има лимитирани пълномощия и мандат. “
Такъв кабинет би изместил смисъла на президента, който съгласно политолога прекомерно жестоко нахлува на терена на дейната политика.
„ Не е рецесия на парламентаризма, а на представителството, на партиите "
„ Все отново изборната победа ще е пирова, който и да я вземе “, счита още Калоян. Както и че ще са нужни взаимни отстъпки и партиите би трябвало да обяснят за какво ще ги създадат тъкмо в този момент, за какво не са ги създали досега. И всичко ще се дефинира предвид на локалните избори , които предстоят в политическия ни календар.
В тази неизясненост младите политолози съумяват да намерят и нещо положително - политическата рецесия ще ни помогне да се развием като народна власт. „ Това не е рецесия на парламентаризма, а на представителството, на партиите “, споделя Симона. „ И колкото и да е неприятно, може би е добре да преминем през този сложен цикъл, с цел да излезем по-силни по-късно. “
Симона Николова е студентка по „ Политология “ в 3. курс в Софийския университет. Следването ѝ стартира през есента на 2020 година - в разгара на пандемията от коронавипус и при започване на динамичен интервал в българската политика, който продължава и през днешния ден.
За Симона това е изключително забавен миг, в който да учи определената от нея компетентност. Лекциите и упражненията са неразривно свързани с настоящите за България събития - избори, служебни държавни управления и всевъзможни политически противодействия. Въпреки дейната си позиция обаче, Симона следи у себе си и своите сътрудници възприятие за безалтернативност.
Родените при започване на новото хилядолетие български жители към този момент четири пъти са избирали Народно заседание - в границите на 2 години. Ако последните няколко Народното събрание имаха опцията да изпълнят до дъно 4-годишните си мандати, сегашните 20-годишни щяха към този момент да са на междинна възраст.
При тази активност, в края на петата подред предизборна акция за 2 години парадоксално се основава чувството, че „ нищо не се случва “. Казват го млади анализатори и студенти, които учат тези процеси в хода на продължаващата политическа рецесия.
Свободна Европа приказва с трима от тях какви са оценките им за протичащото се и какви последици чакат след изборния ден на 2 април.
Кампанията - вяла и немощна
Калоян Велчев е докторант по „ Политология “ в Софийския университет. В края на предизборната акция за него е проблем неналичието на отговор на въпроса: „ Какво вършим след тези избори? “.
„ Основните играчи изясняват, че ще образуват кабинет, само че не дават съответна формула по какъв начин ще стане това “, споделя Калоян пред Свободна Европа. „ Оттам и самата акция е вяла и лишена от възторг и заряд, който да може да генерира поддръжка. “
Темите са значими и за младежите, само че към този момент им се отразяват като клишета.
На същото мнение е Вангелия Чорбаджийска , студентка по „ Политология “ във 2. курс и част от Студентския клуб на политолога в университета. Тя прави оценка миналата акция като немощна.
Дневният ѝ ред съгласно Вангелия е преповторил този от предходните избори - с преобладаващите тематики за отношението към Русия и войната в Украйна, както и разграничителната линия корупция-антикорупция.
„ Това са тематики, които са значими и за младежите, само че към този момент им се отразяват като клишета. Чуваш ги, знаеш че са значими, само че от многократното им споменаване се изморяваш и в един миг спираш да им обръщаш внимание “, споделя тя пред Свободна Европа.
Някои новости в дневния ред на партиите обаче способстват за задълбочаването на поляризацията, счита още студентката. Такива са концепциите за привикване на референдуми (на „ Възраждане “ ) и (на Българска социалистическа партия ).
Според Вангелия тези начинания са опит прочувствено и нападателно да се завоюват повече гласове. Освен това цялата акция се концентрира върху прекачване на виновност сред партиите за минали неточности, прибавя Калоян. Това опълчване продължава доста дълго време, без да има развиване, по тази причина съгласно политолога политическият развой „ придобива все по-неприятни краски “.
„ Можем ясно да противопоставим този миг с първите избори през 2021 година, когато имахме доста по-висока изборна интензивност и ангажираност “, споделя Калоян. По думите му от 2020 година, желанието на хората да се осведомят, множеството пазители на вота в изборния ден са посочили висока политизация и вяра у гласоподавателите, че има смисъл да се гласоподава.
„ Сега се намираме в противоположния край. Изглеждаме разочаровани от всичко, по тази причина и отношението ни към политическия развой е все по-дистанцирано “, споделя Калоян.
Вангелия споделя, че вижда комплициране и отчаяние у сътрудниците и приятелите си. „ Това провокира два вида реакция - част от хората се ожесточават, а другите просто стават апатични. “ Според студентката резултатът ще е още по-ниска изборна интензивност.
„ Винаги съм мислел, че е хубаво политиката да е скучна, т.е. да няма съществени рецесии “, споделя Калоян. „ Ние обаче сме изпаднали в обстановка, в която политиката ни е скучна просто тъй като е станала противна и не желаеме да се ангажираме с нея. “
На младите не им е все едно
Покрай следването в университета Вангелия постоянно поддържа връзка с сегашни и някогашни студенти. Говорят си за това какъв брой постоянно измененията в политиката идват точно от университетските аудитории. В България след 1989 година има случаи на огромни студентски митинги и мобилизации - като студентската окупационна стачка от 1990 година и окупацията на Софийския университет през 2013 година
„ Факт е, че младежите и студентите са движеща мощ. През последните години ме разочарова това, че имаме силата да променим нещата, само че влизаме в една матрица, в която като че ли не можем да помръднем наникъде “, споделя Вангелия. Така развой като изборите, който по принцип би трябвало да води до смяна, се трансформира в нещо мудно и тривиално.
Факт е, че младежите и студентите са движеща мощ.
Не всичко обаче е отрицателно - от 2020 година насам младежите демонстрират, че не са аполитични. В това са уверени и Калоян, и Симона Николова.
Симона споделя за акцията „ Лигата на младите гласоподаватели “ , която провежда дружно с Националния юношески конгрес и Студентската асоциация за проучване на интернационалните връзки . За повторно в границите на акцията се организира избирателен спор с кандидат-депутати, отдаден на младежките политики и гражданското присъединяване. На събитието са участвали повече от 100 души, което демонстрира, че на младежите не им е все едно.
Това е очевидно още в митингите през 2020 година, които съгласно Калоян са се отличили като забавни и привлекателни за публичното внимание точно поради присъединяване на младежите. Ангажираността им проличава и от разнообразни платформи в обществените мрежи като и , основани, с цел да надграждат политическата просветеност.
Въпреки това остава разграничаването на тази група от институциите, отбелязва Калоян. Повсеместното съмнение в тях се трансферира и върху младежите, които нямат предпочитание да се влагат в институционалното правене на политика.
По този мотив Вангелия напомня нападките против представители на „ Продължаваме промяната “ поради това, че са млади и неопитни. „ Като младеж това те обезкуражава да се впуснеш в политиката “, споделя тя.
Как се нареждат младежите
Наскоро Калоян е анализирал изборната интензивност измежду младежите и е направил извода, че тя е трайно по-висока от междинната за страната. Младежите с изборни права са малко над 700 хиляди души и образуват сериозна група гласоподаватели, която няма трайни партийни увлечения. Силата на нейния избор постоянно се подценява от партиите.
Младежкият избор, изключително през последните две години, е мощно протестен.
„ Младежкият избор, изключително през последните две години, е мощно протестен. Имаме антиестаблишмънт вълна “, споделя Калоян. За младежите това значи най-много избор против ГЕРБ , защото по-голямата част от съзнателния им живот е минала при трите държавни управления на Бойко Борисов . Затова и съперниците на ГЕРБ са главните бенефициенти на младежкия избор.
„ Възраждане “ също се намества в тази категория, въпреки да няма изгледи да завоюва трайно от гласовете на младите, счита политологът. Това, с което партията на Костадин Костадинов се отличава от останалите анти-ГЕРБ представители, е.
„ С типично юношески протест към открития ред ние започваме да отхвърляме - уповавам се, че не съм прав - консенсуси като участието на България в Европейския съюз “, споделя Калоян. „ Тъй като сме израснали напълно в среда на народна власт, права, независимост на придвижване и европейски партньорства, не знаем какво е без това и сме склонни да го жертваме с лека ръка. “
Проблем, обвързван с позиционирането на младежите, е и вакуумът в лявото политическо пространство. В световен проект доста младежи се припознават в прогресивни и демократични леви партии, а в България такава липса. „ Лявото у нас е в рецесия и нито „ Левицата “ , нито Българска социалистическа партия в настоящия си тип могат да я решат “, споделя Калоян. Според него потребността от съвременна лява партия към този момент е явна.
В България е комплицирано разбирането за ляво и дясно.
„ В България е комплицирано разбирането за ляво и дясно. Има дисонанс - доста младежи у нас евентуално имат леви убеждения, само че да кажеш, че си ляв не се приема доста добре “, споделя Симона. Това комплициране води до недоумение къде въобще да търсиш своето място в политическия набор.
Какво ще се случи на изборите
В края на предизборната акция прогнозите на младите политически анализатори не са безапелационни. Симона не чака да има внезапна смяна и безапелационен победител. Топката още веднъж ще бъде в ръцете на партиите и " следва да забележим дали те ще намерят нещо, което да ги сплоти “. Тя се надява, че публичният напън да се сътвори най-малко отчасти трайно държавно управление ще бъде задоволителен.
Същото чака и Вангелия, съгласно която партиите ще намерят метод да сложат завършек на, назначавани от президента Румен Радев . Същевременно регистрира, че служебните кабинети могат да основат чувство за непоклатимост, от което гласоподавателите имат потребност в обстановка на политическа рецесия.
Според Калоян след изборите при всички случаи ще има длъжностен кабинет. Въпросът е кой ще го излъчи - дали президентът, или партиите в Народното събрание. „ От партиите такова държавно управление ще бъде наречено по различен метод, само че ще бъде плод на някакъв консенсус. Ще бъде формирано от фигури без ясна политическа обязаност и ще има лимитирани пълномощия и мандат. “
Такъв кабинет би изместил смисъла на президента, който съгласно политолога прекомерно жестоко нахлува на терена на дейната политика.
„ Не е рецесия на парламентаризма, а на представителството, на партиите "
„ Все отново изборната победа ще е пирова, който и да я вземе “, счита още Калоян. Както и че ще са нужни взаимни отстъпки и партиите би трябвало да обяснят за какво ще ги създадат тъкмо в този момент, за какво не са ги създали досега. И всичко ще се дефинира предвид на локалните избори , които предстоят в политическия ни календар.
В тази неизясненост младите политолози съумяват да намерят и нещо положително - политическата рецесия ще ни помогне да се развием като народна власт. „ Това не е рецесия на парламентаризма, а на представителството, на партиите “, споделя Симона. „ И колкото и да е неприятно, може би е добре да преминем през този сложен цикъл, с цел да излезем по-силни по-късно. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ