Знаете ли, че има клуб за хора, които са катапултирали

Знаете ли, че има клуб за хора, които са катапултирали от аероплан, и организация за хора, които просто гледат облаците?

Прочетете още, с цел да научите за тези и доста други странни клубове… в някои от които можете да кандидатствате и вие!

Мартин-Бейкър е компания за катапултиращи седалки за военни самолети. Пилотите, които са задействали своите седалки от тази компания и са оживели, са публично въведени в Martin-Baker Ejection Tie Club. Те получават вратовръзка, игла за вратовръзка, нашивка, документ и членска карта като всеки от тези продукти е декориран с червен триъгълник, с който по принцип се значат катапултните седалки. До момента клубът има повече от 6000 регистрирани членове.

та

Caterpillar Club, учреден през 1922 година, е международна организация за водачи от военната и цивилната авиация, които са съумели да спасят живота си с парашут. Защо тъкмо гъсеница ли? По това време парашутите са се правили от коприна, тъй че метафората за гъсеница, която се обгръща в безвреден пашкул, след което излиза от него и полита, се приема за подобаваща от създателите на клуба. Смята се, че през годините през него са минали повече от 100 000 души, в това число Джордж Х. У. Буш и Чарлз Линдберг.

Потайният, формиран единствено от мъже Бохемски клуб се събира един път годишно, с цел да лагерува в гората Бохемиан Гроув в окръг Сонома, Калифорния. Какво тъкмо се случва там обаче никой не е напълно сигурен. Но има някои клюки – приказва се, да вземем за пример, че някои аспекти на плана Манхатън са били планувани там. Известни членове и посетители на клуба включват Хърбърт Хувър, Уилям Рандолф Хърст, Джек Лондон, Доналд Ръмсфелд, Хенри Кисинджър и Роналд Рейгън.

Белизийският клуб е женският отговор на Бохемския клуб, само че с по-публична задача: да помогне на дамите водачи да изградят доверени връзки между тях и да помогне на изгряващите гении да стигнат до върха в съответните си сектори.

Вие сте академик? Имате ли необяснимо красива, буйна коса? Тогава сте идеалният претендент за Клуба на учените с буйни коси (The Luxuriant Flowing Hair Club). Има единствено четири стъпки, които стоят сред вас и участието: снимково доказателство за упоменатата обилна коса (има прецизно предписание за дължина – под ключицата); да знаете към кой клон на клуба желаете да се присъедините; връзка към уеб страницата на вашия шеф (университет, лаборатория или изобщо някаква друга научна институция), който да легитимира научните ви пълномощия; и съдържателно изказване за това за какво желаете участие. Желаем ви триумф!

Клуба на учените с буйни коси не е единственият чудноват клуб хората, отдадени на науката – в случай че сте академик и се казвате Стив, Проектът Стив може да е тъкмо за вас. Това е едно ненапълно шеговито начинание на няколко индивида, които желаят да потвърдят, че за креационистите могат елементарно да получат подписите на стотици учени под текстове срещу еволюцията; самото количество подписи може да сътвори усещане, че еволюцията е съществено сложена под въпрос от експерти, когато в действителност не е по този начин. Проектът Стив демонстрира, че могат да бъдат събрани стотици подписи на учени, без това да потвърждава нищо… с изключение на какъв брой елементарно е да се получат такива подписи. Ако сте Стив (с какъвто и да е правопис или произходящ вид на името), можете да се присъедините към плана.

Асоциацията на мъртвите хора не е това, което си мислите: да си жив в действителност е едно от условията за участие. В средата на 70-те години Лал Бихар открива, че е мъртъв… на хартия; негов родственик го бе оповестил за умрял, с цел да получи дяла му от фамилно завещание. На Бихар му лишава зашеметяващите 17 години, с цел да поправи тази неточност. Разочарован от извънредно бавния развой да бъде разгласен още веднъж за жив, той образува група за поддръжка, с цел да помогне на други хора, които по каквато и да е причина минават през същото.

20-минутното общество в британския университет в Нюкасъл е обвързвано с изненади и веселби, с акцент върху изненадата. На всеки две до три седмици неговите членове получават известие с съответно място, на което би трябвало да дойдат в границите на 20 минути: от кръчми до ледени пързалки, членовете в никакъв случай не знаят какво ги чака. Клубът също по този начин организира годишно публично събитие, на което има лотария за мистериозна почивка. Авантюристичният детайл на обществото се оказва прелъстителен и в из Обединеното кралство се появяват още сходни клубове.

Никой не желае участие в Клубът на прилива в Пътни… Защото членовете се вкарват без тяхна воля – просто когато паркират прекомерно покрай река Темза в частта й в квартал Пътни в Лондон и не съумеят да реалокират колите си преди приливът да пристигна. Новите членове се вкарват посредством фотоси на формалните страници на клуба в Туитър и Facebook.

Сбирките на Клуб Развалини евентуално са малко тъжни. Членовете са архитекти, които са основали здания, които са считали за постоянни, единствено с цел да ги видят съзнателно унищожени в границите на живота си (случайните пожари не се броят.) Няма формален развой за постъпване в клуба, споделя секретарят му, и прибавя: „ Ние сме неповторими с това, че самото познание какво е станало със постройката ви е задоволително, с цел да станете член! “

Кой не обича красивите облаци? Обществото на феновете на облаци е клуб точно на тази тематика. Според техния манифест, те имат вяра, че облаците са редовно, само че незаслужено оклеветявани; че са израз на настроенията на атмосферата; и че тези, които ги съзерцават, ще спестят пари от терапия.

Ако главата ви постоянно е в облаците, това е тъкмо обществото за вас.