Защо бебетата в средновековните картини изглеждат толкова абсурдно?
Средновековните художници не са известни с фотореалистичната си точност… Но обстановката с човешките бебета в средновековното изкуство в действителност не е въпрос на мурафет: художниците в действителност са желали дребните да наподобяват като чичковци и лелки.
Матю Аверет, професор по история на изкуството в университета „ Крайтън “, изяснява за какво наклонността към съзнателно състарени бебета е била толкоз необятно публикувана през Средновековието – и какво е провокирало смяната през Ренесанса към херувимските лица, които разпознаваме като бебета.
Младенецът Исус с плочки
Причините, както всичко в изкуството през Средновековието, са свързани с Исус. По това време църквата е била гарант на множеството портрети на бебета и деца. И, несъмнено, не се е желало просто някое бебе, а бебето Исус (или други от Библията). Средновековните художници се придържали към концепцията за хомункулуса, което безусловно значи „ малко дребосъче “, или към убеждението, че Исус се е родил „ напълно завършен и неизменен “, споделя Аверет. Ето за какво картините го изобразяват с чертите и телосложението на възрастен човек, даже когато се вижда, че дете седи в скута на майката.
Това хомункулярно, изглеждащо като възрастно бебе Исус се трансформира в стандарт за всички деца; пример, който се задържа през Средновековието, тъй като съгласно Аверет художниците по това време са „ нямали интерес към натурализма и са се насочили повече към експресионистичните хрумвания “.
Тенденцията за грозното бебе избледнява през Ренесанса, когато художниците преоткриват реализма и ползват научна точност към фигуралните си произведения. По това време процъфтява и нерелигиозното изкуство, защото разрастващите се междинни и висши съсловия могат да си разрешат портрети на членовете на своите фамилии. Заможните меценати желали изображения на обичаните си деца, които да показват добре родителите, с дребни момченца и момиченца, които да са симпатични.
