Черната смърт убива половин Европа
Зловеща болест отнася половината от популацията на Европа и съвсем 10 % от популацията в международен мащаб през 14 век. Това е най-смъртоносната и първата пандемия, който визира съвсем всички точки на земното кълбо.
Повече от 20 милиона хора умират покосени от Черната гибел. Генни проби на открити в подземията на Лондон трупове на умряли от страшната болест удостоверяват, това което лекарите от дълго време подозират. Бубонната чума е причинителят на смъртоносната пандемия.
Въпреки че вирусът на Испанската инфлуенца изтрива от лицето на земята съвсем 50 милиона поданици, съотнесена към общото население към този миг, испанският грип изтребва едвам 2% от човечеството тогава.
Черната гибел е била извънредно заразна и на процедура нелечима. Дори и с днешните мощни антибиотици и навременно лекуването на това злокобно заболяване, прогнозата е в най-хубавия случай несигурна, а за някои от формите безнадеждна.
През 15 век хората са измирали „ като мухи “. В множеството от случаите от появяването на първите признаци до гибелта на инфектирания пациент са минавали едвам няколко часа. Деветдесет %, от хората разболели се от Бубонна чума са умирали, без значение от напъните на лекарите. Останалите 10 % са можели единствено да описват за ужаса на заболяването.
Генетици и историци се пробват да открият корените за нещастието и повода за толкоз всеобщото разпространяване на заболяването. Как единствено една-единствена бактерия, бактерията на черната чума Yersinia pestis, е заплашила съществуването на човешкия тип.
Задълбочени проучвания на ДНК-то на извлечена от трупове, жертви на пандемията, бактерия, сподели на учените повода за смъртоносното деяние, на Yersinia pestis. Бактерията на бубонната чума е била изцяло непозната за имунната система на популацията на Европа от 14 век.
Подобно на индианците, съвсем изтребени от вируса на едра шарка, европейците не са разполагали с никакви естествени съпротивителни сили против непознатия вариант. Щам – толкоз сполучлив от еволюционна позиция, че не е претърпял огромни промени за последните 600 години.
Смята се, че Чумата е пренесена в Европа от Китай през 1347 година Смъртоносния път на дамата с косата оставя след себе си 30 милиона натрупа и един унищожен континент. Черната гибел е най-ясния образец за натурален асортимент на типовете за последните хилядолетия.
Някои от хората - щастливците, са имали рядка генетична разновидност, която ги е направила по-слабо податливи на смъртоносната бактерия. След гибелта на огромна част от популацията, която не е била благословена с тази разновидност, тя се е затвърдила и сполучливо се е популяризирала и предала на идващите генерации. Това е повода, последвалите няколко талази на това заболяване, да не са толкоз смъртоносни.
Основна роля в увеличаване само че смъртоносното влияние и улеснение на преместването на заразната бактерия са били и неприятните обществени условия. Бедността и недохранването са били необятно публикувани, а концепцията за съблюдаване на хигиена, изобщо не е съществувала.
Някои учени считат, че климатичните особености по това време (т.нар. Мини-ледников интервал, обхванал интервал от към 500 г.) и студеното време са съдействали за по-лесното разпространяване на бактерията-убиец. Не бива да се не помни и ролята на плъховете и на кръв-смучещите инсекти, които са съдействали за светкавичното разпространяване на заболяването.
Първите сведения за умряли от чума могат да се намерят в античните китайски ръкописи и датират отпреди 2 600 години. Това е съвсем две хилядолетия преди първите случаи на територията на Европа. По-късно, следвайки Пътя на коприната, бактерията доближава до Стария континент.
Сведения за случаи на бубонна чума се срещат и на Черния континент. Смята се, че китайския странник и мореплавател Цзанг Хе я е пренесъл до Африка по време на едно от пътешествията си през 15 век. Едва през 19 век чумата доближава до крайбрежията на Новия свят, още веднъж пренесена от китайски търговски кораби. Първите разказани случаи на заболели от взрива в Америка са в пристанищните градове на Калифорния и Хавай.
