Репортери без граници: Как търпите такова унижение от премиера?
" Защо търпите, за какво не реагирате ", запита през днешния ден Павол Шалай от " Репортери без граници ", откакто разбра, че от месеци министър председателят Бойко Борисов отхвърля да дава отговор на журналистически въпроси и си е направил джип-студио за връзка с обществото през Facebook. На видеоконференция в Европейския парламент, проведена от Групата на социалистите и демократите, Карин Барзегар от телевизия ТV-5 Monde сподели, че в случай че френският президент си разреши такова държание, ще провокира групов протест от медиите и няма да се задържи на поста си.
Един от модераторите на конференцията бе Елена Йончева, която ръководеше панела " Медиите под напън - накъде вървим? " Самата конференция, която мина под наслов " Медиите и креативната независимост под офанзива - Европа би трябвало да работи ", събра експерти от доста европейски страни. Те посочиха най-тежки проблеми в България, Унгария, Полша, Словения и Хърватия. Отправени бяха и рецензии към Франция, поради възбраната да се снимат лицата на служители на реда и жандармеристи по време на улични конфликти. Председателката на групата на социалистите Ираче Гарсия съобщи, че въпросът не се свежда единствено до отбрана на публицистите, а до отбрана изобщо на демокрацията, тъй като без свободни медии обществото лесно става жертва на операции.
Генералният секретар на Европейската федерация на публицистите Рикардо Гутиерес огласи писмо, изпратено в петък до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и подписано от ръководителите на четири европейски организации, с искане за по-решителна интервенция на европейските институции в отбрана на журналиистите. " През 2020 бе маркиран злополучен годишен връх: регистрирани бяха 245 сигнала за набези в 22 страни от Европейски Съюз над 873 души, работещи за медии или свързани с тях. Платформата на Съвета на Европа за отбрана на публицистите записва 115 нарушавания на свободата на медиите в 27 страни от Европейски Съюз (най-високото ниво от 2015 г.) ", се споделя в документа.
За България бе изтъкната засилващата се монополизация, при която с присъединяване на задгранични притежатели се образува нечуван конгломерат, който да управлява медийното наличие от основаването до разпространяването му. Тези нови притежатели се употребяват с благоразположението на държавното управление, което им дава независимост да оперират макар очевидното тъпчене на конкуренцията на медийния пазар. В ръцете им се концентрират телевизионни и радиостанции, онлайн медии, вестникарската група на Делян Пеевски, а за шапка над всичко стои изкупеният още предходната година от тях максимален телеком в страната.
Към обичайните критики срещу ограничаването на медийната независимост в Унгария и Полша бе добавено и отвращение от презрителното отношение към публицистите на словенския министър председател Янез Янша, който ги назовава " преститутки ". Разобличена бе и Хърватия поради правосъдния тормоз над публицисти, чиято цел е да провокира у тях инстикт за автоцензура. Общата равносметка обаче сподели, че тези страни надалеч не са толкоз зле като България, която е на 111-то място по медийна независимост съгласно класацията на " Репортери без граници ", докато Унгария е на 89-то място, Полша - на 62-ро, Хърватия - на 59-то, а Словения - на 32-ро.
Един от модераторите на конференцията бе Елена Йончева, която ръководеше панела " Медиите под напън - накъде вървим? " Самата конференция, която мина под наслов " Медиите и креативната независимост под офанзива - Европа би трябвало да работи ", събра експерти от доста европейски страни. Те посочиха най-тежки проблеми в България, Унгария, Полша, Словения и Хърватия. Отправени бяха и рецензии към Франция, поради възбраната да се снимат лицата на служители на реда и жандармеристи по време на улични конфликти. Председателката на групата на социалистите Ираче Гарсия съобщи, че въпросът не се свежда единствено до отбрана на публицистите, а до отбрана изобщо на демокрацията, тъй като без свободни медии обществото лесно става жертва на операции.
Генералният секретар на Европейската федерация на публицистите Рикардо Гутиерес огласи писмо, изпратено в петък до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и подписано от ръководителите на четири европейски организации, с искане за по-решителна интервенция на европейските институции в отбрана на журналиистите. " През 2020 бе маркиран злополучен годишен връх: регистрирани бяха 245 сигнала за набези в 22 страни от Европейски Съюз над 873 души, работещи за медии или свързани с тях. Платформата на Съвета на Европа за отбрана на публицистите записва 115 нарушавания на свободата на медиите в 27 страни от Европейски Съюз (най-високото ниво от 2015 г.) ", се споделя в документа.
За България бе изтъкната засилващата се монополизация, при която с присъединяване на задгранични притежатели се образува нечуван конгломерат, който да управлява медийното наличие от основаването до разпространяването му. Тези нови притежатели се употребяват с благоразположението на държавното управление, което им дава независимост да оперират макар очевидното тъпчене на конкуренцията на медийния пазар. В ръцете им се концентрират телевизионни и радиостанции, онлайн медии, вестникарската група на Делян Пеевски, а за шапка над всичко стои изкупеният още предходната година от тях максимален телеком в страната.
Към обичайните критики срещу ограничаването на медийната независимост в Унгария и Полша бе добавено и отвращение от презрителното отношение към публицистите на словенския министър председател Янез Янша, който ги назовава " преститутки ". Разобличена бе и Хърватия поради правосъдния тормоз над публицисти, чиято цел е да провокира у тях инстикт за автоцензура. Общата равносметка обаче сподели, че тези страни надалеч не са толкоз зле като България, която е на 111-то място по медийна независимост съгласно класацията на " Репортери без граници ", докато Унгария е на 89-то място, Полша - на 62-ро, Хърватия - на 59-то, а Словения - на 32-ро.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ