Ако се замислим по-сериозно за себе си, нищо не може да ни утеши ♥ Блез ПАСКАЛ
За спорната индивида природа, търсеща развлечения, с цел да не помни себе си, назаем с „ Мисли “-те на видния математик, физик, набожен мъдрец, теолог и публицист Блез Паскал (1623 ~ 1662) – класик на френската литература, един от създателите на математическия разбор, теорията за вероятностите и проекивната геометрия, създател на главния закон на хидростатиката.
(Portrait of Pascal (1623 ~ 1662), unknown artist)
Развлечение.
Когато размислих какъв брой доста се суетят хората, на какви рискове и компликации се излагат в кралския двор или на война, свързани с толкоз разпри, пристрастености, дръзки и постоянно незаконни инициативи и т. н., стигнах до извода, че цялото им злощастие се дължи единствено на едно – неспособността да останат умерено в стаята си. Човек, който има задоволително средства за прехранване, в никакъв случай не би тръгнал да пътешества по море или да обсажда някоя цитадела, в случай че беше в положение да си остане вкъщи и да се любува от това. Не би купил скъпо и прескъпо боен чин, в случай че не му е по този начин отвратително да остане в града; и той търси компанията на други хора и развлеченията на хазарта единствено тъй като не изпитва наслаждение да си стои у дома.
Но откакто вникнах по-дълбоко в този проблем и открих повода на цялото наше злощастие, пожелах да стигна до първоизточника й, който несъмнено съществува и се корени в поначало окаяното ни положение: слаби, смъртни и по този начин жалки, че в случай че се замислим по-сериозно за себе си, нищо не може да ни утеши.
Именно по тази причина избираме лова пред уловения дивеч.
Колко мъчително осъществим е съветът, даден на Пир, да откри в безделието душевния покой, който дирел в толкоз изнурителните си походи!
Да кажем някому да живее умерено, е все едно да му кажем да живее щастливо; това значи да го посъветваме да си извоюва изцяло блажено положение, над което да мисли на воля без мотив за оскърбление. Това значи, че по никакъв начин не разбираме човешката природа.
Ето за какво хората, които инстинктивно се догаждат за своето състояние, най-ревностно заобикалят покоя и са подготвени на всичко, с цел да го нарушат. Не че те по вътрешен нюх не знаят какво ще рече същинско самодоволство... Тщеславието, удоволствието да го сочат на другите.
Хората си фантазират, че в случай че се домогнат до някой висок пост, ще намерят бленуваното успокоение и не осъзнават ненаситната природа на ламтежите си. Вярват, че откровено търсят успокоение, а в действителност се стремят единствено към неспокойствие.
Така протича целият ни живот. Стремим се към покой, преодолявайки разнообразни трудности, само че едвам преодолели ги, спокойствието ни става отвратително. Ние мислим или за сегашните, или за грозящите ни неволи. А даже в случай че сме предпазени от всички страни, скуката, вкоренена надълбоко в сърцето, по собствен личен почин ще излезе нескрито и ще токсини духа ни.
И така човек е толкоз трагичен, че би се чувствал отегчен даже без съответна причина заради самата си спорна природа; а в същото време е толкоз лекомислен, че даже в случай че има хиляди аргументи да бъде наскърбен, най-малкото развлечение – игра на билярд или топка – е задоволително да го разсее.
Но – ще попитате вие – каква цел преследва? Да се похвали на следващия ден на приятелите си, че е играл по-добре от някой различен. По същия метод различен се поти в кабинета си, с цел да потвърди на учените, че е обяснил някакъв алгебричен проблем, неуреден до тогава. Толкова други – все по този начин безсмислено съгласно мен – се излагат на смъртна заплаха, с цел да се хвалят след това, че са завладяли някаква цитадела. И най-накрая някои се изтрепват да наблюдават всички тия събития, само че не с цел да станат по-мъдри, а единствено да покажат, че са добре осведомени; те несъмнено са най-глупави от всички, тъй като осъзнават нелепостта си, до момента в който за другите може да се допусне, че не биха постъпвали по този начин, в случай че съзнаваха, че е безсмислено.
Даден човек живее, без да скучае, единствено тъй като всеки ден проиграва дребна сума на карти. Давайте му всяка заран парите, които може да завоюва вечер, при изискване да не играе, ще го извършите трагичен. Ще кажете вероятно, че той търси заниманието от играта, а не самата облага. Накарайте го тогава да играе без паричен залог, няма да му бъде забавно и ще скучае. И по този начин той търси освен заниманието: мудно и лишено от напрежение, то ще го отегчи. Трябва да се възпламени, да се самоизлъже, въобразявайки си, че би бил благополучен, в случай че завоюва парите, които не би приел при изискване да не играе; нужен му е мотив да се пристрасти към измислената цел, да възбуди в себе си предпочитание, яд, боязън, също както децата се плашат от лицата си, откакто са ги начернили сами.
Из: „ Мисли “, Блез Паскал, изд. „ ЛИК ", 2001
Изображение: Portrait of Pascal (1623 ~ 1662), unknown artist commons.wikimedia.org
