(Pierrot and Harlequin (Mardi Gras), 1888, by Paul Cezanne) Изтръгване

(Pierrot and Harlequin (Mardi Gras), 1888, by Paul Cezanne)

Изтръгване на провалянето от лапите на успеха

Може да сте прочели някоя книга или да сте изслушали някой семинар и да си помислите: „ Аха! Най-сетне мога да си обясня какво съставлявам “. Разбрали сте нещо за вас самите, което в оня миг ви се е сторило обосновано и е довело до някаква смяна. Но дали то в действителност ви изяснява до дъно и за какво сте тъкмо такива, каквито сте? Сигурно не. Това най-вероятно е по този начин, тъй като постоянно си оставате с това умозаключение, което сте създали за живота.

Може умишлено да си мислите, че всичко ви е наред, само че тези подсъзнателни изводи имат други проекти. И в последна сметка надвиват. Всеки път.

Когато пък постигнете победа, тя е против вашите изводи. Когато получите покачване в службата или изградите сполучлив бизнес, това не е победа във вашата кариера или вашите финанси – това е победа против това, което подсъзнателно сте определили – че „ животът е битка “ или „ животът не е обективен “. Чувствате се добре! Бъдещето ви наподобява по-безоблачно и животът ви понастоящем се подрежда в унисон с него. След това се случва някаква дивотия и вие потъвате. Заключението ви надига глава: „ Видя ли в този момент? Животът в действителност не е обективен, другояче нямаше да ме уволнят. Кога най-накрая ще ми провърви? “

Всъщност когато изработвате тактика, с цел да извършите по този начин, че в живота ви да се случи нещо положително, вършиме това точно поради вашите изводи. Ако не вярвахте изначално, че „ животът е сложен “, не би имало потребност да вършиме това, което вършиме, с цел да може животът ви да потръгне. Бихте могли просто да си седите на дивана по през целия ден и да гледате телевизия, да наблюдавате по какъв начин цветята ви порастват или по какъв начин обичаното ви долни дрехи се плацика в пералнята, като че ли е на отмора.

Чувствали ли сте се в миналото толкоз покрай триумфа, че към този момент виждате светлината в края на тунела, само че в последния миг този триумф се изплъзва сред пръстите ви? Ами в случай че е трябвало да стане по този начин, тъй като този съответен триумф би се оказал опасност за фундаменталното умозаключение, до което сте стигнали?

В мига преди да пресечете финалната линия вие падате. Или преставате да бягате. Или се отплесвате по нещо друго, нещо по-лъскаво, по-хубаво или по-голямо. Черното изкуство за похищение на вниманието поема надзор над вас.

Точно на прага на триумфа стартира този провокиращ разговор в подсъзнанието ни, който звучи по този начин: „ Почакай, това не е редно. Животът е битка, не може да бъде толкоз елементарно, би трябвало да има нещо друго “. След което се препъваме и падаме. Или се саботираме.

Питаме се: „ Това ли е то? Не мога да бъда задоволен, тъй като животът не носи задоволство “. Или е неправдив, рисков или разочароващ. Или каквото там гласи вашето фундаментално умозаключение „ животът е “.

Има незабележим за вас стъклен капак, който ви приземява, щом се опитате да го надскочите. И когато забиете главата си в него, а задникът ви се стовари на пода, за следващ път потвърждавате вашето умозаключение за живота. Можете да се усъвършенствате, да станете по-умни, по-силни и по-сигурни, само че в никакъв случай не можете да се отметнете от това умозаключение. Усещанията за рационализиране и триумф са мимолетни.

Разбира се, има ги и хората от другия завършек на спектъра. Видяхме, че избран вид хора се пробват да превъзмогнат тяхното умозаключение, че „ животът е сложен “, като си скъсват задника от работа, с цел да го преодолеят. Други хора със същото умозаключение обаче реагират, като отстъпват пред него. Виж ти, да живееш в палатка измежду нищото не е чак толкоз неприятна концепция в края на краищата! Или техните изводи са толкоз отровни, толкоз ограничаващи, че те даже не пробват. Това се назовава „ примиряване “ с живота, който имате. То се случва, когато вътрешният ви разговор ви износи, оформи и ограничи до степен на капитулация.

Наоколо е цялостно с умни и способни хора, които работят много под равнището на личния си капацитет. И го знаят. До известна степен тяхната просветеност или вътрешен глас могат да бъдат проклинание, тъй като вършат изводите им още по-реални. Те знаят, че биха могли да реализират доста повече, в случай че разкарат този живот от главите си, само че все пак циклят на едно място.

Защо да се стремите към вашия максимален капацитет, откакто „ животът е едно отчаяние “? Няма ли да бъде по-добре, в случай че се задачите малко по-ниско? Може би много по-ниско?

Както се споделя, незнанието е самодоволство. А от време на време най-схватливите и интуитивни хора могат да бъдат най-обезверени и цинични. Техните изводи могат да имат най-пагубно влияние и да си взаимодействат идеално с най-хубавите, най-убедителни извинения, учредени на пръв взор на здрав разсъдък и логичност. Въпреки това обаче те си остават извинения.

Защото, както при всички наши останали изводи, ние използваме извинения, с цел да замаскираме действителността си. Обясняваме живота си. И още веднъж това е казусът с извиненията. Те въобще не наподобяват на извинения. Най-малкото не и за предявителя.

Помислете върху следното. Има хора, които споделят „ парите са коренът на всяко зло “, „ благополучие не се купува с пари “ и неща от този жанр. Може би стигат до такава степен, че да се откажат от работата си, от образованието си, от вкъщи си и така нататък, с цел да живеят живот, в който материалното има по-малко значение.

Разбира се, доста може да се приказва за избягването на клопките на консуматорството и материализма и преследването на благополучие посредством трупане на пари и движимости.

Колко хора обаче са си създали труда да схванат дали същински имат вяра на личните си възгледи? Колцина от тях употребяват личното си пояснение към самите себе си, това, което имат толкоз от дълго време и в което абсолютно имат вяра, без да се самоанализират? Ами в случай че те в реалност заобикалят нещо? Може би това, което в реалност вършат, е да се пробват да избягат от сложността, паниките, бремето, напрежението или морала, който свързват с постигането на триумф или печеленето на пари. Или даже отбягване на опцията, не дай боже, да се провалят обществено, пред очите на всички?

Не мога да изисквам, че знам какво си мислят всички, само че съм сигурен, че много от хората, които не „ желаят “ да забогатеят, на драго сърце биха приели тези един или два милиона $, които бихте им връчили. Така, в случай че към този момент не сте се досетили, тук не става дума за парите, а за това да започнете да се изправяте очи в очи с вашите лични „ истини “. Елементи от вашия личен живот, които непрекъснато са ви съпътствали, само че рядко сте поставяли под въпрос, в случай че въобще сте го правили. Това може да се отнася за избрана кариера, живот, персонални достижения или значими събития, до момента в който най-после приемете нещо, за опълчване на което сте събрали цялост от доказателства, а главният повод за всичко това е нещо, което сте заключили преди доста, доста години.

Избрано от: „ Зарежи нелепостите. Сложи завършек на самосаботажа и заживей на оптимални обороти “, Гари Джон Бишъп, изд. „ Локус Пъблишинг “, 2022 година
Картина: Pierrot and Harlequin (Mardi Gras), 1888, by Paul Cezanne; chinaoilpaintinggallery