Тенденцията да се избягват проблемите е основата на всички душевни болести ♥ Морган Скот ПЕК
Дисциплина
~ Проблеми и болежка
Животът е сложен. Това е огромна истина, една от най-големите. Това е по този начин, тъй като откакто един път я осъзнаем, ние преставаме да мислим за нея. След като един път разберем и приемем, че животът е сложен, той престава да бъде сложен. След като един път възприемем този факт, той престава да има значение.
Повечето хора не схващат напълно истината, че животът е сложен. Освен това те се оплакват непрестанно, гръмко или не, от непосилността на проблемите си, от своето задължение, от компликациите си, сякаш животът по принцип е елементарен и би трябвало да бъде елементарен. Те огласяват убеждението си, гръмко или не, че техните компликации съставляват необикновен тип злополучие, което не би трябвало да го има, само че някак си е било изпратено като проклинание върху тях, тяхното семейство, тяхното племе, тяхната класа, тяхната нация, тяхната раса, а не върху някой различен. Известно ми е това недоволство, защото съм взел участие със своя дял в него.
Животът е низ от проблеми. Дали желаеме да кършим ръце, или да ги разгадаем? Искаме ли да научим нашите деца да се оправят с тях?
Дисциплината е главното средство, което ние предлагаме за разрешаване на житейските проблеми. Без нея не можем да създадем нищо. С малко дисциплинираност можем да реализираме единствено непълен триумф. С тотална дисциплинираност можем да разгадаем всичките си проблеми.
Животът е тежък, тъй като процесът на посрещане и превъзмогване на пречките е мъчителен. Трудностите, според от своята същина, провокират у нас обезсърчение или горест, самота или виновност, страдание или яд, боязън или неспокойствие, страдалчество или обезсърчение. Това са безрадостни усеща, постоянно равняващи се на тежка физическа болежка. Всъщност събитията и споровете, които пораждат в нас болежка, ние назоваваме проблеми. И защото животът дава безконечен низ от проблеми, той постоянно е сложен и е изпълнен по едно и също време с болежка и приятност.
Все отново животът придобива смисъл в самия развой на посрещане и превъзмогване на компликациите. Те са пробният камък за триумф и крах. Проблемите провокират нашия разсъдък и храброст, в действителност те ги основават. Те са стимулаторът за нашето интелектуално и духовно израстване. Когато желаеме да подпомогнем извисяването на човешкия дух, ние го провокираме и по този начин подтикваме неговата дарба да се оправя с компликации, също както в учебно заведение целеустремено слагаме задания на децата, с които те да се занимават и преодоляват. Ние се учим единствено посредством болката от опълчването и разрешаването на проблемите. Както е споделил Бенджамин Франклин: „ Нещата, които ни нараняват, ни учат “. Това е повода, заради която мъдрите хора се научават да не се плашат, а да приветстват проблемите със съпътстващата ги болежка.
Повечето от нас не са толкоз мъдри. Страхът от болката е научил съвсем всички ни в по-малка или по-голяма степен да се опитваме да заобикаляме компликациите. Ние ги отлагаме с вярата, че те ще си отидат. Ние ги пренебрегваме, забравяме ги, вършим се, че не съществуват. Дори взимаме опиати, които да ни оказват помощ за това. И по този начин, унищожавайки болката в себе си, ние като че ли забравяме проблемите, които я основават. Правим опит да заобиколим аргументите, вместо да ги посрещнем. Опитваме се да излезем от тях, вместо да ги преживеем.
Тенденцията да се заобикалят проблемите, както и прочувственото страдалчество, с което те са заредени, е основата на всички душевни заболявания. След като това е особено за множеството от нас, то всички ние в по-малка или по-голяма степен сме психологично заболели, а някои отиват прекомерно надалеч в устрема си да избягат от компликациите и страданието. Те се пробват да намерят елементарен излаз, като основават свои измислени светове, в които да живеят и които нямат нищо общо с действителността. Ето едно малко и елегантно изявление на Карл Юнг: „ Неврозата постоянно е сурогат на нужното страдалчество “.
Но в последна сметка заместителят става по-болезнен от нужното страдалчество, което той е трябвало да смени. Неврозата сама по себе си се трансформира в най-големия проблем. Според правилото мнозина се пробват да избягнат и тази поредна болежка, и по този начин те натрупват невроза върху невроза. За благополучие някои имат куража да се извърнат с лице към нея и стартират - нормално благодарение на психотерапията - да се учат по какъв начин да понасят нужната тъга. Във всеки случай, когато се опитваме да избегнем тежкото чувство, което се поражда при решаването на проблемите, пропущаме и личното си развиване. При хронични душевни болести растежът замира. Без лекуване човешкият дух запада.
Затова е потребно да заложим у себе си и у децата си средствата за реализиране на здрав разсъдък и здрав дух. Имам поради да осъзнаем нуждата от страданието и неговата стойност, нуждата да се посрещат проблемите лице в лице и да се изпитва неизбежната болежка. Вече споделих, че дисциплината е главното средство, което предлагаме за превъзмогване на житейските компликации. Това средство в действителност е особена техника на страдалчество, която ни оказва помощ да изпитваме болката от проблемите по този начин, че да ги преодоляваме сполучливо, а в това време да научаваме още и да израстваме. Като учим себе си и децата си на дисциплинираност, ние откриваме по какъв начин да понасяме всичко това и по какъв начин да се развиваме.
А какви са тези начини, техники на страдалчество, средства за градивно превъзмогване на болката, които аз назовавам дисциплинираност? Те са четири: отсрочване на наслаждението, приемане на отговорността, посвещаване на истината и балансиране. Както ще стане ясно, това не са сложни способи, чието използване изисква продължителни тренировки. Напротив, те са елементарни и съвсем всички деца на 10-годишна възраст към този момент имат опит в приложението им. При все това президенти и крале постоянно ги не помнят, до момента в който не преживеят провал. Проблемът не се състои в тяхната трудност, а във волята да бъдат употребявани. Това са средства за опълчване, а не за избягване на болката. Ако някой се опита да заобиколи рационалното страдалчество, то той ще избегне и използването на тези средства. След като проучваме съответните начини, в идната част на книгата ще изследваме волята те да бъдат прилагани. Тази воля е обич.
От: „ Изкуството да бъдеш Бог “, Морган Скот Пек, превод Стефан Цветков, изд. „ Кибеа “
Картина: DALL-E
