Допаминът в главната роля за раждането на нашите копнежи, навици

Допаминът в основната роля за раждането на нашите копнежи, привички и дейности, назаем от специалиста Джеймс Клиър и неговите „ Атомни привички “ (ИК Хермес).

Ролята на допамина 

Навиците съставляват тласкан от допамина кръговрат на противоположната връзка. Всяко държание със мощна роля в построяването на навик – използването на опиати, яденето на нездравословна храна, игра на видеоигри, ровене в обществените мрежи – е обвързвано с високи равнища на допамин. Същото може да се каже и за най-основните ни привички като ястие, пиянство на вода, секс и обществени взаимоотношения. Вдигне ли се равнището на допамина, същото става и с мотивацията ни.

Учените могат да проследят точния миг, в който поражда блян, като мерят невротрансмитера, наименуван допамин. Значимостта на допамина станала явна през 1954 година, когато невролозите Джеймс Олдс и Питър Милнър провели опит, който разкрил неврологичните процеси зад появяването на блян и предпочитание. Чрез имплантиране на електроди в мозъците на мишки учените прекратили произвеждането на допамин. Мишките изгубили предпочитание за живот. Не се хранели. Не правели секс. Нямали предпочитание за нищо. След няколко дни умрели от жадност. При последвалите проучвания учените отново спрели подаването на допамин, само че този път капнали дребни капчици захар в устата на лишените от невротрансмитера мишки. Мъничките им муцунки светнали от наслаждение. Макар и при съществуването на спрян допамин, те харесвали захарта тъкмо колкото и преди – просто в този момент към този момент не я желали. Удоволствието си останало, само че без допамин желанието умирало. А защото няма предпочитание, няма и деяние.

Когато други учени обърнали този развой и наситили системата за заплащане в мозъка с допамин, животните изпълнявали навиците с главозамайваща скорост. При едно от проучванията мишките получавали ударна доза допамин всякога, когато си пъхали муцунките в кутия. Само след минути у животинките се разгаряло такова мощно предпочитание, че повтаряли това придвижване по 800 пъти на час. (Хората не са по-различни – средностатистическият комарджия върти лоста на слотмашината по 600 пъти на час.)

Години наред учените са считали, че допаминът дава отговор за удоволствието, само че в този момент към този момент знаем, че той играе основна роля в доста неврологични процеси, в това число мотивация, учене и памет, наказване и омерзение, както и осъзнатите придвижвания. Когато стане дума за привички, основният миг е следният: допаминът се освобождава освен когато изпитвате наслаждение, само че и когато го предчувствате. Заклетите комарджии получават мощен прилив на допамин тъкмо преди да разгласят залога си, а не откакто го завоюват. Наркоманите получават прилив на допамин, когато видят опиата, а не откакто го вземат. Когато предвидите, че от дадена опция ще последва премия, равнището на допамина ви прераства в предвкусване на удоволствието.

Именно предчувствието за премията, а не получаването ѝ, ни кара да действаме. Обещанието, че ще спечелим пари, ни подтиква да опитаме онлайн курс. Обещанието, че ще изглеждаме добре голи, ни убеждава да си купим книга за диети. Обещанието, че ще намерим обич, ни кара да се записваме в някой уебсайт за запознанства. Всяка реакция – от най-мимолетната мисъл до най-енергичното действие – се задвижва от вярата, че тя ще задоволи желанията ни. Учените дефинират това като разликата сред „ искане “ и „ харесване “. Не самата премия, а визията за нея, изплувала в съзнанието ни, възпламенява искрата, която ни тласка към неотложно деяние. Всъщност системата за заплащане, която се задейства в мозъка ви още щом получите премия, е същата система, която се задейства, когато предчувствате премия. Ето за какво предчувствието за обещано прекарване постоянно е по-приятно, в сравнение с самото прекарване. Когато сте дете, мисълта за коледното утро може да се окаже по-приятна от отварянето на подаръците. Когато сте възрастни, визията за идната почивка може да се окаже по-приятна, в сравнение с самата почивка. За доста наркомани намирането на опиата от време на време е по-приятно от самото му приемане.

Вашият мозък разполага с надалеч по-голям брой нервни вериги, отдадени на настояването, в сравнение с харесването. Центровете за предпочитание в мозъка са огромни – мозъчен дънер, прилежащо ядро, вентрална тегментална зона, дорзален стриатум, амигдала и елементи от префронталния кортекс. В съпоставяне с тях центровете за харесване са доста по-малки. Често ги назовават „ хедонични горещи точки “ (хедонизъм – етическо обучение, съгласно което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата) и са пръснати като дребни островчета из целия мозък. Учените да вземем за пример са открили, че 100% от прилежащото ядро се задействат в процеса на искане, а по време на харесване се задействат единствено 10% от структурата.

Фактът, че мозъкът отделя толкоз доста скъпо място на дяловете, виновни за копнежа и желанието, е още едно доказателство за основната роля, която играят тези процеси. Желанието е мотор, който тласка държанието. Всяко деяние се подхваща заради предчувствието, което го предхожда. Именно копнежът води до реакцията.

Тези размишления разкриват значимостта на един от законите на поведенческа смяна. Изпитваме потребност да създадем навиците си привлекателни, тъй като точно упованието на към този момент изпитвана преди премия ни стимулира да действаме. 

От: „ Атомни привички “, Джеймс Клиър, превод Огнян Алтънчев, ИК „ Хермес “, 2019 година
Снимка: James Clear