Не си струва да му се казва, че не е

„ Не си коства да му се споделя, че не е същински малоумен. Всъщност той може да е с много лимитирана степен на просветеност и да го осъзнава. Може да има обаче специфични области, в които да е непостижим. Често такава област е психичното просветление. “

Глупчо

Много игри се играят най-усилено от прочувствено неуравновесени хора. Общо видяно, колкото по-неуравновесени са, толкоз по-усилено играят. Странното е обаче, че някои шизофреници сякаш отхвърлят да играят игри и изискват искреност през цялото време. Във всекидневието игрите се играят с най-голяма увереност от две групи човеци: Нацупените (Махнаджиите) и Мижитурките, или Сухарите. Игрите, които настойчиво се играят в обстановка на терапия, имат най-голямо значение за професионалния анализатор на игрите. Ще се спрем на Глупчо.

Теза. В по-меката си форма тезата на глупчо е: „ Заедно с теб се дръзвам на личната си несръчност и нелепост. “ Силно смутени хора обаче могат да играят тази игра с неприязън, която споделя: „ Такъв съм, малоумен, тъй че вземете ограничения. “ И двете форми се играят от позицията на подтиснатост. Глупчо би трябвало да се разграничава от нескопосник, където позицията е по-агресивна, а непохватността е опит да се получи амнистия. Трябва да се разграничава и от смешник, което не е игра, а забавление, затвърждаващо позицията: „ Аз съм сладостен и безопасен. “ Основната транзакция в глупчо допуска Уайт да накара Блак да го назова простак или да реагира, както се реагира на простак. Следователно Уайт работи като нескопосник, само че не желае амнистия. Всъщност прошката го кара да се усеща неудобно, тъй като заплашва позицията му.

Другата опция е да се държи като смешник, без обаче да демонстрира нотки на закачливост. Той желае държанието му да се приема съществено, като доказателство за същинска нелепост. Тук се крие забележителна външна облага за Уайт, защото колкото по-малко учи, толкоз по-ефективно може да играе. В учебно заведение не е належащо да учи, а когато е на работа, не е належащо да променя навиците си и да учи нещо, което може да докара до служебно издигане. От нежна възраст знае, че всички ще са удовлетворени от него до тогава, до момента в който е малоумен, макар противоположните уверения. Хората се изненадват, когато в мигове на напрежение - в случай че реши да се прояви се окаже, че въобще не е малоумен - както не е и „ глупавият “ по-малък наследник от националната приказка.

Антитеза. Антитезата на по-меката форма на играта е елементарна. Като не играе, като не се присмива на непохватността или на нелепостта, играчът на анти-глупчо ще завоюва другар за цялостен живот. Една от тънкостите е, че играта постоянно се играе от циклотимични или маниакалнодепресивни персони. Когато тези хора са в еуфория, като че ли същински желаят близките да се причислят към смеха им над самите себе си. Често човек не може да се изскубне, тъй като те основават усещането, че ще намразят оня, който се въздържи - в действителност което и вършат в прочут смисъл, защото и въздържалият се заплашва позицията им и скапва играта. Когато обаче са потиснати и омразата им към тези, които са се смели дружно с тях или на тях, излезе нескрито, въздържалият се знае, че е работил вярно. Той може да е единственият, който пациентът ще допусне в стаята си или с който ще приема да беседва, когато се е затворил в себе си. Всички предходни другари, които са се смели на играта, към този момент се одобряват като врагове.

Не си коства да се споделя на Уайт, че не е същински малоумен. Всъщност той може да е с много лимитирана степен на просветеност и да го осъзнава. Именно по този начин е почнала играта. Може да има обаче специфични области, в които да е непостижим. Често такава област е психичното просветление. Не е нездравословно да се демонстрира нужното почитание към сходни пристрастености, само че това е друго от тромавите опити за „ вдъхване на сигурност “. Последното може да го извърши с горчивото удовлетворение, което дава съзнанието, че другите хора са още по-глупави от него, само че това е слаба разтуха. „ Вдъхването на сигурност “ напълно не е най-интелигентната лечебна процедура. То нормално е ход в игра на единствено се пробвам да ти оказа помощ. Антитезата на глупчо не е в заместването й с друга игра, а в това човек да се въздържи да я играе.

Антитезата на враждебната форма е по-сложен проблем, защото враждебният състезател се пробва да извика не смях или насмешка, а беззащитност или неспокойствие, което е квалифициран да парира в сходство с предизвикването си. „ Вземете ограничения. “ Той печели и в двата случая. Ако Блак не предприеме нещо, то е, тъй като е нервиран. Следователно тези хора са склонни да играят също на за какво не - да, само че. От тази игра извличат същото удовлетворение, само че в по-мека форма. За този случай няма елементарно решение и евентуално няма да се откри, до момента в който не се разбере по-ясно психодинамиката на тази игра.

Избрано от: „ Игрите, които хората играят ”, Ерик Бърн, изд. „ ТрансКарго “, София, 2008 година
Снимка: Eric Berne; wikipedia