Прекъсващият, снизходителният, лаконичният и обезличеният ♥ Отровните говорни навици
Вслушайте се в индивида, когато приказва. Винаги ли се изрича неприятно за другите или се замесва в каузи, в които останалите като предписание се възползват от него? Отбележете какъв брой постоянно приказва. Когато приказва за другите, злопаметен ли е? Винаги ли се счита за жертва? Често ли някой различен обърква проектите му? Винаги ли води война с другите? Онова, което хората споделят, е извънредно значимо, с цел да разберем човешката им същина. Вижте разбора на Лилиан Глас за някои от най-разпространените знаци на речта, споделени в книгата й „ Знам какво си мислиш “ (Изд. Сиела).
(Four People on a Bench, 1882, Vincent van Gogh)
Знаци на речта
~ Синдромът на спирането
Според проучвания на Галъп личностите, които прекъсват другите, имат най-дразнещия табиет да приказват. Близо 90% от запитаните са декларирали, че не могат да понасят, когато някой ги прекъсва, до момента в който приказват. Всъщност тези, които прекъсват другите, пораждат мощна неприязън у тях, тъй като не ги оставят да доизкажат мисълта си или да споделят концепциите си. Тези, които обичат да прекъсват, получават цялостна власт над диалога и не дават думата на никого. Тяхната неучтивост демонстрира, че са самомнителни и не виждат другите. Често когато индивидът, който са прекъснали, очевидно се подразни от тях, те не престават да приказват, без да обръщат внимание на обстоятелството, че го наскърбяват.
Подобно на индивида, който скача от тематика на тематика, този, който прекъсва, изпитва нужда да управлява тематиката на диалога. Такива хора са егоисти, по тази причина потребността им да си кажат това, което имат да споделят, е от първостепенно значение, даже по-важно от това да завържат връзка със събеседника си. За тях е извънредно значимо последната дума да бъде тяхна, другояче ще останат неудовлетворени. Те би трябвало да командват парада и през това време цялото внимание да бъде ориентирано към тях. Дълбоко в себе си сходни хора са плашливи, дотам не могат да се владеят, че се считат длъжни да се постараят да управляват всичко, в това число и диалога.
~ Синдромът на снизходителния
Тези всезнайковци в никакъв случай не ви слушат, нито пък беседват с вас, а единствено приказват пред вас. Подобно на някой професор или преподавател те приказват отвлечено на висок интелектуален жанр. Те са словесни сноби, които, като приказват отвисоко, се пробват да накарат другите да се почувстват на по-ниско ходило от тях. Те постоянно артикулират думите прекомерно отчетливо, употребяват високопарни думи, приказват постепенно и предумишлено, като че ли приказват на дете.
Често употребяват хладни и заплашителни изрази като „ би трябвало да направиш “ или „ по-добре направи “ и нервират близките, като се отнасят без почитание към тях. Те приказват, като подценяват слушателите си, с цел да покажат своето предимство и изключителна полезност. Това са надменни хора.
Те са нелюбезни и не зачитат другите, тях не ги интересува дали някой различен се пробва да вметне някоя имитация. Очевидна е потребността им да приказват и изясняват авторитетно и на висок жанр да изкажат мнението си. Ако някой, ги прекъсне, както и постоянно се случва, нормално се сърдят и се разстройват. Приемат го като подигравка към себе си. От друга страна, може да млъкнат и да се държат встрани, когато нещо им омръзне, или не се интересуват от тематиката. Изключително мъчно е да се поддържа връзка с такива хора, тъй като те желаят да държат нещата в свои ръце и имат вяра, че това, което мислят, е само вярното.
~ Синдромът на сбития
Изключително тихите хора постоянно наподобяват плашливи, тъй като е мъчно да се разбере какво в действителност мислят. Те рядко споделят мнението и концепциите си, по тази причина демонстрираме съмнение и не им имаме вяра. Ако отбележите: „ Хубава кола имаш “, те дават отговор: „ Да, правилно. “ Когато ги попиташ каква е колата, дават отговор с две думи: „ Тойота Супра. “ „ Доволен ли си от нея? “ - питате. „ Ами да “ - дават отговор те. „ Как реши тъкмо нея да купиш? “ - е идващият ви въпрос. „ Просто ми хареса. “ Тези хора не ви оферират нищо друго с изключение на къс отговор на въпроса, който задавате. Те не умеят да беседват и в никакъв случай не завързват диалог, нито пък дават спомагателни детайлности към отговора си.
Често при сбитите хора се сблъскваме с душевен проблеми. Обикновено те са извънредно свити, самовглъбени и стеснителни. Тези хора се самозадушават и постоянно потискат същинските си усеща. Те сякаш не си позволяват способността да разкрият какви са в действителност и, общо взето, се затварят пред нови хора, нови хрумвания и нови инициативи. Те са резервирани и се държат отчуждено, тъй че да не бъдат подвластни от другите. Така те се трансформират в самотници. Живеят в боязън, защото не се осланят на другите. Обикновено заобикалят конкурентното начало. Когато са принудени да приказват, те се усещат като че ли са осъдени или някой ги изтезава. Затова приказват единствено когато някой ги попита нещо, или пък когато те пожелаят да приказват. Обикновено са упорити персони, които се пробват да господстват над другите със своето пасивно-агресивно безмълвно поведение. Такива хора хранят възмущение и много огромна доза вътрешен яд и неприязън. Изглеждат слаби, мекушави и тихи, само че напълно не са такива. Те плашат, тъй като, като потискат възприятията си до дъно, в края на краищата един ден изригват.
В множеството случаи те се затварят, тъй като се боят да не ги наскърбят, което евентуално се дължи на някаква контузия от предишното им. В общуването те отхвърлят да вземат участие в цялостна степен и прочувствено се разграничават от другите.
Те са непреклонни хора, които очевидно не умеят да се оправят с измененията. Използват непрестанно едни и същи думи и изрази като „ обзалагам се “, „ напълно несъмнено “, „ допускам “ или „ не знам “. Те постоянно свеждат отговорите си до една или две думи, защото вземат решение, че другите приказват прекомерно доста, по тази причина си пестят думите. Те отбягват другите хора и възприемат държание, че не ги е грижа. Често усещат безизходност и се помиряват със своя метод на живот, по тази причина стоят на позицията, за какво да се безпокоя дали хората ще ме одобряват. Това още повече лимитира общуването с близките.
~ Синдромът на обезличаването
Хората, които приказват безлично, живеят в боязън. Дълбоко в душата си те се боят от личната си сянка. Вместо да кажат нещо сходно като „ извинявай “ и тогава да зададат въпроса си, те несъмнено ще кажат: „ Извинявайте, доста скърбя, че ви се налагам. “ Или: „ Ужасно ми е неловко, че лишавам от времето ви, само че... “ Хора, които приказват по сходен метод, страдат от ниско самочувствие и не желаят да предизвикват неприятности. Подобни хора се държат по този метод, тъй като не могат да повярват, че някой би отделил време, с цел да беседва с тях. Често пъти тези хора се показват малко, тъй като не желаят да се разкриват, с цел да не разтревожат някого. Не могат да понесат да се окажат център на вниманието, притесняват се, че някой може да ги реши, и ще ги намрази. Чувстват се по-удобно, когато стоят в сянка.
Те в никакъв случай няма да преуспеят в живота, тъй като не се застъпват за това, което по право им принадлежи. Оставят се другите да ги тъпчат. Ако другите им предложат поддръжка и кажат положителни неща за тях, те отново ще съумеят да се подценят. Да кажем, че ги похвалите за научните им достижения. Може да ви отговорят с: „ Е, няма потребност да си доста интелигентен, с цел да го направиш. “ Или: „ Всеки би го направил. “ Те постоянно омаловажават себе си и достиженията си. Много е мъчно да се беседва с тях, тъй като непрестанно се стараят да се подценят и не ви дават опция да ги поощрите. Те в никакъв случай не одобряват почтена похвала от никого. Когато попаднат в състояние да са център на внимание, такива хора се стягат и се тормозят извънредно доста. Дори и да са умни и да имат доста, което да кажат, те постоянно остават сдържани и не споделят нищо, тъй като това може да аргументи изпадане в спор със самите себе си.
Те умеят да мислят. Може да ви изненадат с нещо като: „ Ами това, което желаех да кажа, по този начин и по този начин ще прозвучи неуместно, само че се веселя, че не се обадих. “ Готови са да създадат всичко, с цел да избягнат каквато и да е рецензия, въпреки и да са мощно сериозни към другите. Подобен вид другарство удостоверява истинността на остарялата поговорка, че когато обвиниш и посочиш с пръст някого, към теб ще се насочат три. Определено три пръста сочат към оня, който се обезличава в общуването. Главното е, че те са по този начин сериозни към другите, както и към себе си.
Така че идващия път, когато се опитате да извършите комплимент, който няма да бъде признат, и то на някого, който непрестанно се подценява, знайте, че този човек евентуално изпитва душевни терзания. Едно предизвестие: сходен вид хора са мощно пасивно-агресивни. Дори и да са извънредно ядосани, и то с право, те в никакъв случай няма да ви го покажат, по тази причина бъдете подготвени да чуете доста увъртания.
От: „ Знам какво си мислиш “, Лилиан Глас, изд. „ Сиела “, 2003 г.
Картина: Four People on a Bench, 1882, Vincent van Gogh; chinaoilpaintinggallery
