Необходимостта от постоянни усилия за постигане на желаното депресира човека ♥ Михаел ЛАЙТМАН
За клопките на човешката природа, постоянно незадоволена и търсеща наслади, хонорари и благосъстояния, споделено от Михаел Лайтман – професор по онтология и доктрина на познанието, лекар по философия, магистър по биокибернетика, създател и президент на университета Bnei Baruj и на института Ashlag, създател на над 40 книги, преведени по целия свят.
Богатството не води до благополучие, за което свидетелства новото проучване, извършено под управлението на проф. Даниел Канеман, Нобелов лауреат по стопанска система. От неговото проучване излиза наяве, че еснафските показа за това по какъв начин фактори като благосъстояние и здраве въздействат на индивида много се разграничават от действителността. Статистиката, учредена на ежедневни данни за настроенията на хората, не разкрива основни разлики сред богати и небогати пластове население. Нещо повече – открито е, че такива негативни страсти като яд и неприязън по-често изпитват по-заможните. Едно от вероятните пояснения за толкоз слаба връзка сред богатство и жизнерадостност е, че доста бързо привикваме с физическия комфорт и новия витален стандарт, след което започваме да чакаме още по-големи удоволствия.
В основата на нашия свят е залегнала потребността да изпълваме желанията си, а с цел да бъде задоволен, индивидът би трябвало да поставя старания. Необходимостта от многочислените непрекъснати старания за реализиране на мечтаното депресира индивида. Обаче без придобивки и богатства, съществуването не е допустимо и по тази причина хората избират да страдат угрижени в името на това да реализират оптималното благополучие. Но даже след реализиране на съкровената фантазия те виждат, че това не ги е удовлетворило. По-често животът на индивида минава, без той да реализира даже половината от мечтаното, просто привиква със съществуващия към него ред.
От всичко казано дотук следва, че нашата природа ни слага в непоносими условия – от една страна желанията ни за наслади непрекъснато порастват, а от друга – удовлетворението им хем изисква безчет дейности и старания, хем се усеща напълно за малко, а по-късно изчезва и ни оставя два пъти по-празни и разочаровани.
В течение на хилядолетната си история, човечеството е създало разнообразни способи, помагащи му да реши безконечния проблем и да откри същинско задоволство на желанието си да се любува. Повечето от тези способи, групирани в системи се основават върху два основни правилото, позволяващи желанието да бъде „ излъгано “ – образуване на привички, доставящи възприятие на задоволство, и понижаване интензивността, с която се усеща самото предпочитание.
Първият принцип се базира на основаване у хората на изкуствено обусловени модели на държание. Това се прави, като изначало ни учат на това, че несъмнено деяние води до заплащане. След като извърши това деяние, индивидът получава уважението на педагозите и утвърждението на цялото си обграждане. Скоро поощренията ще изчезнат едно по едно, само че детето към този момент ще е асоциирало в своето схващане даденото деяние като фактор, носещ задоволство, то ще бъде импортирано в поведенческата му скица като добит инстикт. Когато човек свикне с нещо, това му доставя наслаждение. Той усърдно извършва това, на което е теоретичен и изпитва огромно удовлетворение, в случай че успее да го направи по-добре, в сравнение с преди. Този принцип по предписание се съпровожда от обещания за бъдещи хонорари, въпреки и постоянно индивидът да не доживява „ премията “.
Вторият принцип се гради на понижаване на желанието да се любуваме до най-малко. Състоянието на човек с незадоволено предпочитание е доста по-тъжно, в сравнение с този, който въобще няма стремежи. Първият страда, до момента в който вторият е „ удовлетворен от ориста си “, от дребното, което има. Тази методика е усъвършенствана най-много от източните учения, които са създали многочислени системи, учредени на физически и духовни техники, намаляващи силата на желанията, и затова – силата на страданията.
Фактически, до момента в който сме загрижени да преследваме следващото удоволствие, резервираме нормалния си метод на живот и очакванията за бъдеще. Наистина, отсъствието на задоволство може да се усеща като дискомфорт и неодобрение, обаче постоянно самото гонене краткотрайно го замества. В процеса на търсене, усещаме прилив ва витални сили, с помощта на обновяващите се стремежи и на напредването към поставените цели.
Из: „ Кризата е за нашето богатство “, Михаел Лайтман
Ичточник: Науката Кабала
Снимка: youtube.com - Михаел Лайтман - България
