Всичко ще се свърши, когато свършим всички ♥ Христо СМИРНЕНСКИ
За духа на времето и българските политически нрави, за които то наподобява е спряло вовеки…
(Христо Смирненски, 2 август 1922; © Институт за литература)
Нямате думата!
Сутрин ставате рано, бързате да не закъснеете за работа, а на ъгъла ви стопира огромен плакат с черни, едри букви: „ Манифест към българския народ “... Боже мой! Пак война!... Пред манифеста разтревожена групичка чете страхливо: „ Ние, Фердинанд първи... “ Проклина някаква старица, повдигат се на пръсти изплашени деца, трепере и се взира в манифеста пожълтяла млада жена, а по навъсените мъжки лица лежи и паника, и завист:
– Нали неутралитет сякаш щяхме да пазим! Пак ли ще водиме война?...
– Нека водят война тези, които я афишират.
– Стт! Нямате думата! Отечеството приказва...
..
*„ Манифест към българския народ “ – манифестът, с който българският народ е бил замесен в Първата международна война, е обнародван в „ Държавен вестник “, бр. 222 от 1 октомври 1915 г.; той е подписан от Фердинанд и от членовете на министерския съвет отпред с министър-председателя доктор В. Радославов.
§
По окопите цяла нощ е беснял ураганен огън. Всичко е разорано. Трупове пред окопите, трупове в тях, трупове в телените мрежи, увиснали и раздрани. Неприбрани ранени и охкат, и плачат като деца. Тежи намръщеното небе, роси дребен есенен дъжд, мътни, калночервени линии се стичат из труповете. Смазани от отмалялост, бойците се гушат в галериите. Сиви силуети, лентички тютюнев пушек и мрачни думи през зъби.
– Проклета война! Проклето тегло! Няма край!...
– Всичко ще се свърши, когато свършим всички.
– Може и по-рано – когато хвърлим пушките.
– Кой приказва там? Пак ли ти?... Когато националният дълг приказва, нямаш думата!
§
Пред военния прокурор стои млад, брадясал момък, с измъчено продълговато лице.
– Вие сте карали бойците да хвърлят пушките, вие сте бунтували другарите си в тия съдбоносни за народа дни!
– Съдбоносни са не за народа, а за тия, които грабят и мамят народа, които афишират война, с цел да останат в тила... Нека и те дойдат в окопите.
– Ст! Нямате думата!...
Насапуненото въже или патронът лишават вечно думата.
§
– Ние тук мрем от патрони, мрем от мраз и малария, децата и дамите гладуват, а там грабят, а там си пълнят джобовете.
– Ние сме голи, ние вървим по чорапи... с един ботуш. Зима иде, а носим летни скъсани ризи... Защо не сключите мир?
– По този въпрос ние имаме думата – вярвайте в своите министри.
– Не можем повече да имаме вяра... Толкова време ни лъжете!...
И от фронта, през Радомир и Владая, се проточват на колони и групи разбунтувани бойци.
– Стойте! Къде отивате?
– В София! В София! Там! Искаме сметка ние!
– Не може!...
– Но ние желаеме! Не можем повече да чакаме и да мрем зарад вашите доставки, зарад вашите тютюни... Искаме да кажем и ние своята дума!
– Не може! Предателите нямат думата. Или не разбирате български? Тогава може би немски?
... И немската артилерия потвърждава, че нямат думата.
§
По улицата буйна проява.
– Хляб! Хляб! Долу скъпотията! Долу националните грабители.
– Спрете! Къде отивате!
– Искаме самун, желаеме на ниска цена живот. Искаме наказване за спекулантите. Няма ли кой да ни чуе?
– Ст! Мълчете! Във Версайл се подписва мирът, ориста на България виси на косъм.
И думата се дава на пушките, камшиците и саблите.
§
По улицата отново афиши: „ Народът има думата на 19 ноември! “ „ Пред национален съд виновниците за войните! “
– Ние не сме отговорни за войните – политическото състояние беше такова.
– А спекулацията, ограбването?
– И за туй не сме отговорни – стопанското състояние беше такова... Ние въобще не сме отговорни. Дайте ни думата да се разбираем.
– Ст! Мълчете! Днес вие пък нямате думата!
* Публикувано във „ Народна войска “, 18 ноември 1922 година с автограф Хр. Смирненски
Снимка: Христо Смирненски, 2 август 1922; Институт за литература, dictionarylit-bg.eu
