В главата на Щирлиц
За да се впише неусетно в оперативната конюнктура, Щирлиц напряко се роди в България, с цел да не може никой да се усъмни с какви планове обитава в страната, чии ползи обслужва, в какви дълбоки конспирации е заплетен.
Щирлиц по принцип доста мислеше.
Вървеше по дълги коридори и мислеше. Гледаше в всякакви точки от пространството и мислеше. Понякога по този начин се унасяше в мислите си, че се се опомняше ненадейно или в землището на Галиче, или във фонтана пред Президентствот, а в по-лоши случаи - напряко в сърцето на Симитли!
Веднъж Щирлиц по този начин се беше замислил, че въобще не усети по какъв начин се озова измежду някакви класифицирани натовски документи.
Очите на Щирлиц станаха на палачинки, той жадно стартира да сканира с взор документите и да ги праща на Централата по нано-интернет връзката, която работеше през порт, конфигуриран в черепа му. Така се накълва с натовска информация, че изду шкембе като Шишко Войвода и насмалко да си провали прикритието, жадувайки да се накъркочи със спирачна течност, коресилин и мастило напряко от принтера.
Както седеше и мислеше, вървеше и мислеше, любеше и мислеше, ядеше и мислеше, уригваше се на ряпа по малкия екран и мислеше, внезапно се озова в някакъв пазарлък за изтребители F-16. За да не го заподозрат и разкрият, Щирлиц стартира да се пазари за повдигане на цената и отсрочване на доставките на самолетите плюс каквото още се сети и му се стори преференциално като предложение за американците - единствено с едно неотменимо българско изискване - достоверна пълнокръвна фотография на Бойко Борисов с Доналд Тръмп.
Няма метод да ме разкрият! - ликуваше въображаемо Щирлиц. Прикритието ми е толкоз несъмнено, че мога да проникна до най-дълбоките и срамни секрети на тази клета страна. Аз съм супершпионин - и по този начин да не ми проличава!...
Наскоро Щирлиц си ремонтираше един МИГ-29 с кръстата отверка и по този начин надълбоко се беше замислил, че не помни прикритието си и пусна известно количество съветски ракети С-400 да минат по нашите пътища към Сърбия.
Щирлиц по този начин се сепна, че хвана за ушите няколко ефрейтора от запаса и ги изобличи като противников шпиони.
Така Щирлиц дълги години мисли и премисля какво ли не, работеше неуморно, когато не го мързеше, прикриваше се мъдро и деликатно, до момента в който един ден - не че го разкриха, ами го етикетираха и него като разузнавач, та го изпратиха с “Български пощи ” за Москва до повикване.
Там Путин го награди с някакъв медал като примка на шията, потупа го по плешките и му рече:
- Ти си толкоз разузнавач, колкото България има секрети от нас, но нали по този начин е приказката, значимото е да се разбираме. Поеми тука ордена и бий задник от тавана доземи. Молодец, бля...
Щирлиц се поклони и се върна към главното си занятие - отново стартира да мисли и все по този начин си мислеше до прегряване.
***
На смъртния си одър Щирлиц отново по този начин лежеше и мислеше, дишаше с последни старания и мислеше, дишаше и мислеше, до момента в който в един миг се усети, че към този момент единствено мисли.
Автор: Г-н Балев, Прас-Прес
Щирлиц по принцип доста мислеше.
Вървеше по дълги коридори и мислеше. Гледаше в всякакви точки от пространството и мислеше. Понякога по този начин се унасяше в мислите си, че се се опомняше ненадейно или в землището на Галиче, или във фонтана пред Президентствот, а в по-лоши случаи - напряко в сърцето на Симитли!
Веднъж Щирлиц по този начин се беше замислил, че въобще не усети по какъв начин се озова измежду някакви класифицирани натовски документи.
Очите на Щирлиц станаха на палачинки, той жадно стартира да сканира с взор документите и да ги праща на Централата по нано-интернет връзката, която работеше през порт, конфигуриран в черепа му. Така се накълва с натовска информация, че изду шкембе като Шишко Войвода и насмалко да си провали прикритието, жадувайки да се накъркочи със спирачна течност, коресилин и мастило напряко от принтера.
Както седеше и мислеше, вървеше и мислеше, любеше и мислеше, ядеше и мислеше, уригваше се на ряпа по малкия екран и мислеше, внезапно се озова в някакъв пазарлък за изтребители F-16. За да не го заподозрат и разкрият, Щирлиц стартира да се пазари за повдигане на цената и отсрочване на доставките на самолетите плюс каквото още се сети и му се стори преференциално като предложение за американците - единствено с едно неотменимо българско изискване - достоверна пълнокръвна фотография на Бойко Борисов с Доналд Тръмп.
Няма метод да ме разкрият! - ликуваше въображаемо Щирлиц. Прикритието ми е толкоз несъмнено, че мога да проникна до най-дълбоките и срамни секрети на тази клета страна. Аз съм супершпионин - и по този начин да не ми проличава!...
Наскоро Щирлиц си ремонтираше един МИГ-29 с кръстата отверка и по този начин надълбоко се беше замислил, че не помни прикритието си и пусна известно количество съветски ракети С-400 да минат по нашите пътища към Сърбия.
Щирлиц по този начин се сепна, че хвана за ушите няколко ефрейтора от запаса и ги изобличи като противников шпиони.
Така Щирлиц дълги години мисли и премисля какво ли не, работеше неуморно, когато не го мързеше, прикриваше се мъдро и деликатно, до момента в който един ден - не че го разкриха, ами го етикетираха и него като разузнавач, та го изпратиха с “Български пощи ” за Москва до повикване.
Там Путин го награди с някакъв медал като примка на шията, потупа го по плешките и му рече:
- Ти си толкоз разузнавач, колкото България има секрети от нас, но нали по този начин е приказката, значимото е да се разбираме. Поеми тука ордена и бий задник от тавана доземи. Молодец, бля...
Щирлиц се поклони и се върна към главното си занятие - отново стартира да мисли и все по този начин си мислеше до прегряване.
***
На смъртния си одър Щирлиц отново по този начин лежеше и мислеше, дишаше с последни старания и мислеше, дишаше и мислеше, до момента в който в един миг се усети, че към този момент единствено мисли.
Автор: Г-н Балев, Прас-Прес
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ