Няма случайности: всяка среща е послание от Бога
Всяка среща или мимолетно другарство има своята цел.
Понякога се нуждаем от хора, които да ни пробудят и да ни оказват помощ да променим посоката на живота си; от време на време имаме потребност от хора, които да ни развеселят и да ни припомнят, че сме живи. Някои от тях ще вървят с нас през целия път, а други ще бъдат просто инцидентни минувачи.
Не е належащо да знаем дестинацията на всеки пасажер, който влиза в контакт с живота ни.
Целият свят е формиран от самобитни влакна и всяка една отразява всеки от нас. Всички наши животи си въздействат един на различен. Понякога си мислим, че това взаимоотношение е сведено до най-малко, само че смяната в съзнанието ни настава, когато осъзнаем, че нищо в живота ни не се случва от единствено себе си.
Не всичко ще се задържи за дълго. Има срещи, които ще ни предпазят от негативни, от време на време даже плачевни обстановки (макар и тази първична среща също да е натоварена с негативизъм). Има хора, които ще ни станат близки другари и ще се появят, когато имаме най-голяма потребност от тях. Друг човек пък ще разкрие в нас способността да обичаме. Понякога Вселената ни изпраща хора, които да ни оказват помощ, даже и това да са изцяло непознати, хора, които (привидно) нямат никакво значение за нас.
Не можем да предвидим бъдещето, само че можем да видим сходни житейски изненади.
Хората, които би трябвало да ни пробудят, са тези, които не идват при нас на мига. Първоначално те се появяват за малко, по-късно ни навестяват още веднъж след известно време. Понякога се трансформират в нашата втора половина, в сродната ни душа.
Те са тези, които могат изцяло да трансформират живота ни - хората, които ни припомнят кои сме.
Човек постоянно се губи по житейския си път - това е обикновено. В паниката на всекидневието забравяме кои желаеме да бъдем, какви са същинските ни фантазии, забравяме действителната ни същина. Просто се увличаме в зрелостта, окачваме куп отговорности върху себе си, потискаме непознатите упования и отговорността за всички и всичко. В случая даже не става въпрос за това къде работиш или в кой град живееш, а за душата ти и вътрешния ти светоглед.
Всеки е значим даже в случаите, когато неговият път се пресича с нашия единствено за момент.
Ще има моменти, когато сърдечен диалог с изцяло чужд човек ще бъде изпълнен с такава топлота, каквато от дълго време не сте изпитвали в никакъв случай при общуването с хората към вас. А може някой инцидентен минувач просто да ви се усмихне. Всичко това е демонстрация на Бога.
Всяка среща има своя смисъл, даже и този човек да не остане с нас за дълго време. Всичко в този свят има смисъл. А самият живот е необикновено непредсказуем, тъй като в никакъв случай не знаем по кое време ще срещнем някой, който ще промени живота ни.
Пътуването е завладяващо и в случай че желаете да стане елементарно и забавно, би трябвало да си позволите да живеете.
Източник: cluber.com.ua
