Когато хората чуят “любов, смятат, че е неразрушимо и свято

Когато хората чуят “любов ”, считат, че е неразрушимо и свято възприятие. С него двойката преодолява всевъзможни трудности. Нали е взаимно. Значи и двамата ще се стараят.

Такава логичност наподобява вярна. При малко на брой поражда въпроса, какъв е казуса? От това поражда и клопката, който вкарва хората в задънена улица. Отношенията би трябвало да се построяват на изцяло друг принцип. Но като начало, да разгледаме два момента, които тъкмо разрушават съюза ви:

1. Очаквания

Това е първия проблем на нашата пристрастеност. Какво виждаме пред себе си? Нищо. Просто си фантазираме и представяме. Цялата същина на любовта е, че всичко е небивалица. Очароваме се от това, което си измисляме сами. Създаваме някакъв облик, представяме си някакви бъдещи събития и така нататък

Но нима всичко това е действително? Мисля, че и по собствен опит знаете, че всичко е напълно друго. Да, първоначално, може даже да продължи години, живеете като в приказка. Струва ви се, че щастието ви е безпределно. Но розовите очила от време на време омръзват. Не можем 24/7 да вървим с тях. Сваляйки ги, виждаме, че индивида е напълно друг.

При това, без значение от пола, постоянно си измисляме. Жената счита, че след първите дарове, по този начин ще е постоянно. И въобще, скоро ще стане милионер, а тя го е разкрила, до момента в който е безпаричен.

Мъжът счита, че е най-хубавата стопанка на света, която ще се грижи единствено за него и ще му носи закуските в постелята. Нали по този начин го е радвала първоначално. А красотата ѝ? Тя е невероятна.

Но в живота се оказва, че такива неща са единствено бонус, с цел да прави усещане. А такова еофорично положение е, когато ти се желае да го направиш. Но ние сме възрастни и разбираме, че е неосъществим непрекъснато подобен живот. Ние работим, поддържаме връзка с другари, с родственици и имаме някакви увлечения. Чисто физически, не можем да поддържаме всичко.

Така и започва първото отчаяние от очакванията ни. Оказва се, че колегата ни не се стреми към нищо. Симпатия изчезва незабавно и не се кани да се завърне.

Временните рамки при всеки са разнообразни, само че нормално, не продължава повече от три години. След това индивидът проглежда и търпи, или си отива.

2. Изисквания

А това е втория миг, който произлиза гладко от първия. Разочаровайки се в упованията си, какво вършим? Правилно, започваме да нагаждаме колегата си съгласно потребностите си. Не искаш да печелиш повече? Но аз го желая и не се поканвам да се отхвърлям, тъй че отивай да работиш.

Изглежда хората се трансформират. Някои се отхвърлят от обещанията си, а други не схващат, какво са си измислили. През този етап, в връзките поражда същински безпорядък.

Изминало е известно време и е някак обидно, просто да си идеш. Нима е вярно? Ще си помислят, че съм непостоянен. И стартират да се принуждават един различен.

Веднага се появява някакъв величествен лист, по какъв начин би трябвало да е всичко. Оказва се, че въобще нищо не ги устройва. Цялата им връзка се е крепила единствено на взаимна благосклонност. Имало ли е някаква поддръжка, с изключение на първобитните инстинкти? Естествено, случват се спорове. Изборът е или самообладание, или разлъка. Не може да стане въпрос за никакво благополучие.

Как да не сгрешите?

Всичко е обикновено просто, просто би трябвало да пораснете. При това не става въпрос за годините в паспорта, а в главата. Разберете, връзките не са любов или пристрастеност, доста повече са. Всички страсти угасват, това е теоретичен факт. Нали са нужни единствено до момента в който се сътвори и възпита дете. За останалото природата не мисли.

Но така се получава, че сме рационални същества. Не е нужно да мислим единствено за това. Семейството би трябвало да е със здрава основа. А каква основа има двойка, в случай че ги свързва единствено едно?

Насочвам ви към най-важния извод. За да създадете крепко семейство, би трябвало деликатно да гледате и анализирате. Да съобразите, дали си подхождате?

Уверен съм, изпитваме благосклонност към огромно количество хора, даже към звезди и известни актьори. Но ясно разбираме, че е празно пилеене на време. Няма нищо общо сред нас. Така би трябвало да се постъпва и в живота.

За да просъществува двойката дълго, би трябвало да се ревизира за съгласуемост. Ако дамата се облича стилно, употребява скъпа козметика и следи за фигурата си, надали ще ѝ е забавен мъж с протрити гащи, изпъкнали на коленете. Дори по някакъв метод да е прехвръкнала искра. Просто не са съвместими. Имат друго усещане за света.

Друго нещо е, в случай че мъжът също следи за външния си тип. Дори не жегвам финансовата тематика. Увлеченията и метода им на живот изисква определено равнище. Съответно, ще са равностойни един за различен. Няма да им е скучно, откакто отмине влюбеността. Те са сходни.

Това е единствено един от вероятните милиони образци. Не е наложително, да повтаряте тъкмо него. Разберете правилото. Изисквате? Съответствайте! Нищо повече. Огледайте себе си, анализирайте, избирайте.

Ако в съзидателния развой включите и мозъка, ще започнете да гледате на света с други очи. Разбира се, изкушението да си сложите розовите очила е огромно. Но какво ви дава? Поредните болки и отчаяние. Мислете авансово. Симпатизирайте, само че не фантазирайте.

Източник: cluber.com.ua / създател: Александър Романов / превод: Йосиф Йоргов