Каквото е възпитанието на човека, такъв му е и характерът, такива са и делата му, такъв му е и целият живот ~ Васил Друмев
Климент (светско име Васил Николов Друмев) е български публицист, свещеник и политик от Консервативната партия. Той е създател на първата българска повест и първата българска трагична пиеса с автентичен сюжет. След Освобождението е митрополит на Търновската епархия на Българската екзархия и два пъти е министър-председател на България.
В негова чест ви предлагаме някои от най-прониконовените му мисли.
Насладете им се!
***
...днес времената са такива, щото колкото отиваме напред, толкоз повече сила и знания се желае от един народ, с цел да не остане той обратно и да не заглъхне
Онзи, който си знае добре предишното, той знае какво е бил и какво може да бъде отсега нататък. А това е доста значимо, изключително за доброчестината на един народ.
Величието на духа се познава, споделям, в несгодностите и в страданията, несъмнено, у нас подбудени от незнанието.
Образованието на сърцето и характерът затова не зависи от нашата рационална и свободна воля: то става само под въздействието на външни аргументи, под въздействието на природата, средата (кръгът), в която се намира човек, и преди всичко под въздействието на родителите.
Обществото има доста потребности, и цепя потребност си има сферата. Следователно, задатъкът на отхраната е – да приготвим членовете на обществото така, щото секи един, действуящиц в своята сфера, да бъде потребен.
Има неща, които са и треба да са общи за сичките человеци, които треба да ги има и френецът, немецът, и българинът, и англичанинът, и всички въобщ.
…нравствено свободният човек в никакъв случай не се подчинява на пристрастеностите си или на пристрастеностите на другиго, в никакъв случай не си разрешава да прави нещо под какво да е друго въздействие, с изключение на под въздействието на разумността, честността, благородството.
Училището знае и тряба да знае задачата, към която е задължен човек да се стреми в животът си.
…тряба да знаеме и кое е положително и потребно в животът, тряба да знаеме и кое е положително и потребно за едно общество, за един народ, за цялото человечество. (…) тряба да сме познати освен това и със стремленията и идеалите на това человечество.
Простота и ясност се желае изобщо при ревюто на секи един предмет(…).
Влиянието над мозъкът, над сърцето и над съвестта е най-силното и щом един човек успее да завоюва таквоз едно въздействие над други – то тоз човек може на доста положителни или зли работи да склони тези, над които доминира с въздействието си.
В активността, която изисква от нас обществото или отечеството, прекомерно постоянно можем да дойдем в несъгласие със своите лични ползи и пристрастености.
Патриотизмът не е национализъм, в случай че той не се корени надълбоко в сърцето на индивида. Истински национализъм е единствено този, който произлиза от дълбока обич към народ и родно място.
…най-голямото, най-ужасното закононарушение на света е отказването от своя народ, измяната и продаването на националните ползи, защото такова закононарушение е ориентирано срещу най-свещените човешки отговорности, то е противоестествено.
…народните деятели би трябвало да се отличават постоянно с висока, чиста добродетелност.
Каквото е възпитанието на индивида, подобен му е и характерът, такива са и делата му, подобен му е и целият живот.
Младата душа естествено има в себе си всички задатъци за нравствено съвършенство.
